<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?><rss version="2.0" xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/" xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/" xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/" xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom" xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/" xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"><channel><title>www.Hobyto.com</title><atom:link href="http://www.hobyto.com/feed" rel="self" type="application/rss+xml" /><link>http://www.hobyto.com/</link><image><title>www.Hobyto.com</title><link>http://www.hobyto.com/</link><url>http://static.hobyto.com/images/logo.gif</url></image><description>Мястото на което се забавлявате...</description><language>bg</language><sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod><sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency><item><title>Чудновати животни</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1755/tchudnovati-zhivotni</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1755</guid><pubDate>Wed, 16 May 2012 10:41:35 +0300</pubDate><category>Светът на Животните</category><description>   Ламите се използват за вълна, мляко, месо и като товарни животни. Счита се, че ламите съществуват отпреди 4 милиона години. Те са интелигентни животни, високи са между 1,7 метра и 1,8 метра и тежат между 130 и 200 килограма. Освен това са социални животни и обичат да живеят в стада.</description><content><![CDATA[   Ламите се използват за вълна, мляко, месо и като товарни животни. Счита се, че ламите съществуват отпреди 4 милиона години. Те са интелигентни животни, високи са между 1,7 метра и 1,8 метра и тежат между 130 и 200 килограма. Освен това са социални животни и обичат да живеят в стада. Живеят до 20-25 години. В случай , че ламата се почувства застрашена е много възможно да започне да плюе. Зъбата сепияИзглежда като човешка уста с пипала, сякаш е излязла от някое хорор аниме. Тази сепия е изключително рядко срещана и до сега е изследвана само една. Учените се изумяват от странните пропорции на пипалата, докато ние се ужасяваме от зъбите, които всъщност се оказва, че са илюзия – това всъщност са устни. Риба-капка (риба-сопол)Рибата-сопол (наричана така заради големия носоподобен израстък отпред) е обявена за най-нещастното същество на света. Тя живее по дъното на океана и се носи мързеливо по течението без да използва никаква енергия, тъй като няма никакви мускули и не може да плува. Храни се с морски сняг – останките от зоопланктона по дъното. Рибата-капка всъщност е застрашен от изчезване вид. Въпреки, че не става за ядене, тя често попада в мрежите на рибарите, тъй като съжителства с други морски видове като раци и омари. Едно от любопитните неща за тази нещастна рибка, всъщност открито наскоро, е, че тя отглежда потомството си в нещо като детска градина. Родителите се организират в групи с други себеподобни и заедно защитават малките си. Това е Theridion grallatora или паякът с усмивка. Някои смятят, че лицето служи за отблъскване на хищниците, като може би ги заблуждава, че това не е паяк.   Житоядец жирафИдва от Мадагаскар и дългият му врат е адаптация, която помага на мъжките да навиват листа, в които пазят яйцата си.Звездоноса къртицаИзглежда сякаш бомба йе гръмнала в лицето, дълга е около 20см и е почти сляпа. Вълчи капанАко смятате, че е трудно да се разбере какво има на снимката, значи сте напълно прави. Всичките му снимки имат този проблем. Този вид морски дявол е познат и като риба чудо. Те имат въдичка на главата, с която хващат риба. Наричат се вълчи капан, заради големите си горни челюсти, които се отварят и затварят като вълчи капан. ]]></content></item><item><title>11 дестинации за освобождаване на духа (18+ забранени субстанции)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1754/11-destinatsii-za-osvobozhdavane-na-duha-18-zabraneni-substantsii</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1754</guid><pubDate>Mon, 14 May 2012 15:31:04 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Покрай ежедневието и напрежението много хора си взимат не просто ваканция, но включват в нея и освобождаващи съзнанието субстанции. За да се избегнат ударите на закона, в следващите редове ще прочетете повече къде какво е разрешено. И все пак: Внимание! Ако решите да освободите</description><content><![CDATA[   Покрай ежедневието и напрежението много хора си взимат не просто ваканция, но включват в нея и освобождаващи съзнанието субстанции. За да се избегнат ударите на закона, в следващите редове ще прочетете повече къде какво е разрешено. И все пак: Внимание! Ако решите да освободите духа, но не и тялото си от него, консултирайте се с лекар, купувайте от определените за целта места, където е сигурно, че „стоката” е с ясен произход и се регистрирайте в консулството на пристигане! Кава на о. ФиджиТрадиционната за Фиджи напитка Кава се прави от растението кава-кава (метистинови пипер). Начинът на приготвяне на напитката може и да се стори отблъскващ на много хора. Млади момчета и момичета със здрави зъби, чиста уста и без хрема дъвчат парченца от корените и ги изплюват в чинийка или върху бамбукови листа. Получената маса се смесва с вода, удря се или се тъпче и се изстисква. Под влияние на ензимите, намиращи се в устната кухина, настъпва ферментация, в резултат на която се получава напитка с цвят на мляко с кафе. Ефектът от напитката много напомня алкохолно опиянение. Почти всеки хотел на Фиджи предлага на туристите да погледат целия ритуал по приготвянето на Кава, но за истинско и неподправено преживяване е най-добре да се изоставят организираните турове. Внимание: който вече е седнал в „кръгът кава” – връщане назад няма, докато не се изпие всичко! Пиенето на Кава е ритуал, част от който е и танцът. Ако нямата настроение за танцуване – след две-три чаши вече ще имате. Гарантирано! Марихуана в АмстердамКолкото и да сте пораснали, лудите уикенди от студентските години не се забравят и все някога ще ви се прииска още една цигарка. В Амстердам можете да си я изпушите съвсем спокойно в ултрамодерната атмосфера на специалните кафенета или пък в някоя уютна хотелска стая. Идеалното място? New Dampkring coffee shop. Търсите повече визуални стимулации? Green House Namaste. И все пак: дори и в Холандия марихуаната е незаконна. Разрешени са само малки количества за лична употреба и то – на определени места. Много туристи погрешно смятат, че вХоландия могат да си запалят където и колкото поискат. Още един повод за внимание: пушенето на обществени места вХоландия е забранено от 2008 г. За една цигара трева едва ли туристите ще плащат глоби точно за това, но пък и приятелства няма да завържат. „Вълшебни” гъби на Вирджинските островиКойто не е пробвал гъбите, трябва да знае че след готиното идва гадното – повдигане и замайване. Но и не бива да очаква, че след една гъбка ще му се привиждат исторически герои на космически кораби. Халюцинациите са по-скоро от рода на издигане или спускане във висините, както и дезориентация за времето. В Тортола е напълно законно да се консумират „вълшебни” гъби, но не и да се продават. Затова и в Bomba's Surf Shack на плажа продават чай от гъби, вместо самите гъби. Традиционното денс парти в това заведение е много забавно, но ако ви дойде в повече – бягайте за една баня. Местните толкова са свикнали с дрогирани туристи, че въобще няма да се впечатлят. Темаскал в Мексико Участниците в този древен централноамерикански ритуал лежат в кръг, заобиколени от огън. Шаман запарва билки, като арника, лайка, алое и салвия. Пълна еуфория от вдишването на изпаренията се достига след от един до три часа при температура от над 30 градуса. Добре е, обаче, туристите да се подлагат на ритуала в проверени и изпитани центрове, като например Maya Spa Wellness Center. Има цели курорти и хотели, специализирани в темаскал, като например луксозния Zoëtry Paraiso de la Bonita. Ако пък приключенците търсят максимална автентичнос – за тях е Posada del Tepozteco. Драги гости там са били даже Анджелина Джоли и Антонио Бандерас. Съвет: ако не пиете вода, обезводняването е гарантирано. Кока в БоливияВ основните страни - производителки на кока в Южна Америка е забранен самият кокаин, т. е. – вече обработените листа на растението. Листата на растението, обаче, местните ги дъвчат долу горе както европейците дъвчат тютюн. Естествено, ефектът не е като от кокаина, но пък усещането е приятно. И е един от начините да се избегне замайването от пътуването из пресечения планински терен вБоливия. Самият президент на страната – Ево Моралес – защитава правото на местните да дъвчат листата на коката, а и да печелят от тях. ТакаБоливия успя да избегне кървавите сблъсъци, които са нещо обичайно в Колумбия. В Ла Пас има цял музей на коката, в който е представена социалната, икономическата и културната история на това национално растение. На брега на езерото Титикака пък всеки турист може да дъвче, докато му се стори, че е облечен в кока. Хашиш в МарокоВМароко хашишът е съизмерим с плодовото сладко: намира се по всяко време на годината. Мароканският „деликатес” е извън закона, но пък носи най-много доходи на заетите в туризма. Така че, заради големите приходи във валута, употребата му е практически декриминализирана, а полицията няма никакъв интерес да арестува туристи за малки дози за лична употреба. Хашишът вМароко се продава като Ролекс-ите в Китай: навсякъде. Местните го наричат киф и с него подправят дори хляб и сладкиши. Най-интересно е да се пуши с дълга лула. Градчето Шефшауен, което се намира недалеч от Танжер, е обявено за столицата на хашиша. Е, освен да се напушите, можете да се полюбувате и на колоритната местна архитектура. Банг в ИндияПо време на ежегодния фестивал на цветята през март индийците си приготвят банг – пъпки и листа от марихуана се стриват на каша и се варят с мляко, като се добавят чисто масло и подправки. Банг се използва и за приготвянето на сладкиши. Въпреки че марихуаната вИндия е забранена, все пак властите си затварят очите заради религиозния фестивал. Градчето Барсана (между Делхи и Агра) е своеобразен банг шампион. Там по време на фестивала част от ритуала е жените да гонят мъжете с пръчки. Този, когото хванат, заставят да танцува до припадък. Мъжете пък замерват жените с цветна боя. И всичко това – обилно полято с банг. Пейоте вМексико Това растение има невероятен психотропен ефект: 15 часа халюцинации и поне един пристъп за повръщане. Много от опиталите пейоте описват халюцинациите като среща с Бог и твърдят, че са постигнали пълна хармония със себе си и с околния свят. Кактусът пейоте расте в района на някогашното миньорско градче Риал-де- Каторсе в ЦентралноМексико. Всеки може да си намери „гид”, който да го заведе в пустинята, за да търсят пейоте. Все пак, въпреки че консумацията е декриминализирана, събирането на кактуса е забранено, освен с религиозни цели. Затова е добре предводителят да е човек, на който може да се вярва, а и да знае как да разреже растението и да не го унищожи. Пейоте е свещено за индианците от племето хуичол. Змийско вино във ВиетнамКогато животът ти предложи лимони – направи си лимонада. ВъвВиетнам, щом животът предлага изобилие от отровни кобри – виетнамците приготвят ... змийско вино. Жителите на северновиетнамското селце Ле Мат са всеизвестни с умението си да улавят влечугите. В края на април и началото на май те си правят и фестивал на змийското вино, което е считано за афродизиак. В Ле Мат всички ресторанти сервират змийско вино, както и ферментирала змийска кръв, змийски ликьор и оризова ракия с цяла препарирана кобра в бутилката. От Velo Asia организират цели „змийски” турове, а и повечето туроператори не биха отказали на турист молбата да посети Ле Мат. Внимание: змийското вино опива! Аяхуаска в БразилияПовече от 3 000 години амазонските племена варят чай от листата на растението аяхуаска. Напитката е наситена с DMT (диметилтриптамин), което означава, че ефектът е като от екстази и ще трае от два до пет часа, в зависимост от изпитото количество. Американската организация Heart of the Initiate предлага аяхуаска уъркшопове в еко курорт на брега. Там употребата на растението с религиозни и ритуални цели е защитено от закона. Уъркшоповете траят 8 или 17 дни, като през първите два участниците се пречистват, за да издържат церемониите. От компанията предупреждават, че след халюцинациите следва дискомфорт. Но и самата церемония би била достатъчно наелектризираща за неопитния турист, а повръщането се смята за част от ритуалите за пречистване. Пробвали напитката твърдят, че аяхуаска е въздействала положително върху обмяната и нервната им система. Абсент в ПарижАбсентът се прочува покрай великите Винсент ван Гог и Оскар Уайлд, както и много други хора на изкуството. Всички са си спечелили репутация на лоши момчета заради халюцинациите и налудничавото поведение след консумация. Абсентът беше забранен във Франция в продължение на 100 години, до 2001 г. Истината е, че досега консуматор на абсент не е видял нито едно зелено човече, нито пък си е отрязал ухото. Едно питие просто може да те накара да видиш света в по-светли краски. Откакто забраната върху абсента падна, напитката се добавя и в много коктейли, особено заради свойството му да променя цвета и гъстотата си след разреждане с ледена вода. Огромно разнообразие се предлага в Les Caves du Roy вПариж. През октомври хиляди туристи пътуват отПариж до Понтарлие (ИзточнаФранция), за да посетят традиционния фестивал на абсента. ]]></content></item><item><title>Езерото Моно - спектакъл от варовикови кули (Mono Lake)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1753/ezeroto-mono-spektakal-ot-varovikovi-kuli-mono-lake</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1753</guid><pubDate>Mon, 14 May 2012 11:50:20 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Езерото Моно е хиперсолено и алкално езеро, намиращо се на 13 мили от Национален парк Йосемити в щата Калифорния, близо до границата с Невада. Най-близкият град до него е Лий Вайнинг, а до езерото се стига покрай Магистрала 395 и по Магистрала 120. Пътят, който минава през планинския</description><content><![CDATA[   Езерото Моно е хиперсолено и алкално езеро, намиращо се на 13 мили от Национален парк Йосемити в щата Калифорния, близо до границата с Невада. Най-близкият град до него е Лий Вайнинг, а до езерото се стига покрай Магистрала 395 и по Магистрала 120. Пътят, който минава през планинския проход Тиога,  е затворен през зимата и през по-голямата част от пролетта, затова най-доброто време да се отправите към едно от интересните природни места в щата е през лятото.Моно се смята, че е едно от най-старите езера и се е формирало най-малко преди 760 000 години. В онези праисторически времена езерото се е захранвало от огромни ледници и е било около 60 пъти по-голямо отколкото е днес. Към момента Моно се разпростира на площ от 180 кв. км, с максимална дължина и ширина от около 7.5 км и дълбочина едва 7.6 метра.В езерото Моно не липсват и острови, два от които са вулканични конуси - Паоха и Негит. Последното вулканично изригване се е случило преди 350 години в Паоха. Тъй като езерото не се оттича никъде, то непрекъснато се изпарява, което го прави солено и алкално. Потоците на Сиера, които се вливат в него съдържат много малки концентрации на минерали и соли, но съдържанието им се натрупва с годините. Именно затова концентрацията на сол тук е много висока. Друга причина за увеличеното солно съдържание на езерото е, че от 1941 г. то снабдява град Лос Анджелис с вода, което довежда до намаляване на водния му обем наполовина. След продължителни съдебни дела, е прекратено подаването на вода от езерото и водното му съдържание отново започва да се възстановява, макар и бавно. Моно е същински рай за геолози и биолози. Поради високото съдържание на сол риба в него не може да вирее, но пък солената вода подпомага растежа на водораслото алгаве, което от своя страна е храна на скаридите и мухите, с които се хранят огромен брой водни птици.Според изчисленията на учени 85% от чайките в Калифорния се раждат в езерото Моно, а общия брой на видовете водни птици, за които Моно е дом над 80.   Туфовите кули са друга туристическа атракция по бреговете на Моно, за чиято поява голяма вина има човека. Въпреки, че те са естествени, фактът, че са видими над повърхността е изцяло наша заслуга. Кулите са се образували от варовикови натрупвания и най-големите от тях могат се намират в южната част на езерото. Височината им достига над 9 метра. На Моно има изграден специален туристически център, в който може да се получи подробна информация и напътствия за обиколка и изучаване на района. Тук има отлични възможности за плуване, плаване с лодка, наблюдение на птиците, както и фотографиране. От 1994 г. със специална заповед езерото е под защита и малко по малко се пълни с вода. През 40-те години на миналия век нивото му е  било на 1995 метра над морското равнище, а към момента е 1948 метра. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Река Рейн (Rhine River)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1752/reka-reyn-rhine-river</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1752</guid><pubDate>Thu, 10 May 2012 17:12:05 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   Рейн е една от най-важните и големи реки в Европа и главната водна артерия на Германия. Извира от Швейцарските Алпи от високия 3 353 метра глетчер Рейнвалдхорн и след 1 233 км се влива в Северно море в голямото морско-речно пристанище на Ротердам. Течението на Рейн преминава през</description><content><![CDATA[   Рейн е една от най-важните и големи реки в Европа и главната водна артерия на Германия. Извира от Швейцарските Алпи от високия 3 353 метра глетчер Рейнвалдхорн и след 1 233 км се влива в Северно море в голямото морско-речно пристанище на Ротердам. Течението на Рейн преминава през шест държави - Швейцария, Княжество Лихтенщайн, Австрия, Германия, Франция и Холандия. По долината й се намират множество средновековни замъци, исторически и културни забележителности, които говорят за нейното огромно значение и които привличат ежегодно хиляди туристи от цял свят. Тази възлова река за цяла Германия е със среден дебит от над 2 000 m³/s. Тя е ключов воден път за пренос на стоки още от времето на Римската империя, когато съставлява голяма част от нейната северна граница. Индустриалния град Базел е началото на този воден транспортен канал, по който се транспортират множество стоки и суровини чрез плаващите кораби.Река Рейн е кръстница и на една средновековна крепост в Германия - Рейнфелс (Rheinfels Castle). Някога замъка е бил най-големият и най-внушителният по поречието й. Днес за жалост от него са останали само руините на отминалото му величие. Замъкът е разположен в градчето Санкт Гоар в Германия сред планинска местност, която заобикаля двата бряга на реката. Самият Райнфелс е построен на хълмисто въвишение, а от неговата височина се открива прекрасна гледка към течението на Рейн.В последно време реалната дължина на реката е подложена на съмнение. Според германския учен академик Бруно Кремер от университета в Кьолн Рейн тя е по-къса с 90 километра, отколкото се смята до момента. Според академика река Рейн е дълга 1230 километра, а не 1320 км, както е записано във всички атласи. Холандската правителствена агенция, която отговаря за водните ресурси, също подкрепи твърдението на Кремер. Според холандците реката е дълга 1233 км.Hobyto.com]]></content></item><item><title>Езерото Титикака - най-високото езеро в света (Lake Titicaca)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1751/ezeroto-titikaka-nay-visokoto-ezero-v-sveta-lake-titicaca</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1751</guid><pubDate>Wed, 09 May 2012 10:57:59 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Разположено между Боливия и Перу, Титикака е едно от най-очарователните и магически езера в света. То е и най-високия плавателен басейн на нашата планетата, тъй като се намира на 3 812 метра надморска височина в Андите и пътуването до него е наистина едно незабравимо преживяване.</description><content><![CDATA[   Разположено между Боливия и Перу, Титикака е едно от най-очарователните и магически езера в света. То е и най-високия плавателен басейн на нашата планетата, тъй като се намира на 3 812 метра надморска височина в Андите и пътуването до него е наистина едно незабравимо преживяване.  Огромната водна площ на Титикака се разпростира на 8 300 кв. км, а средната му дълбочина достига значителните 304 метра. Широчината му е 11 км, а дължината - 224 километра. Водният капацитет на езерото е 827 куб. км, което го прави най-голямото езеро в Латинска Америка и често е спрягано като голямо вътрешно континентално море. Температурата на водата по повърхността му се задържа между 11 и 12 градуса целогодишно. Цели 25 реки се вливат в Титикака, като дават 90 % от водния му резеровоар. Те обаче се изпаряват, което е причина то да е доста по-солено от останалите сладководни езера в света.   Езерото е свещено място за цивилизацията на инките. Според митологията им тук е роден Манко Капак - първия цар на инките. Легендите им разказват също, че светът е сътворен в Титикака от бог Виракоча, който излязъл от езерото и създал слънцето, луната, звездите и първите хора. "Адам и Ева" на инкитебили каменни, но той им вдъхнал живот,заповядвайки им датръгнат и да населят света. За този древен народ езерото било тяхното рожденно място, към което духове на умрелите се връщали. По крайбрежието на Титикака все още живеят потомци на индианското племе, които до ден днешен пазят вековните си традиции в занаятите и фолклора. Те са единствените оцелели представители на тази славна династия, построила вечният град Тиахуанако, и преданията гласят, че във вените им тече „черна кръв”. Основния поминък на местните обитатели е отглеждането на зеленчуци и риболов. За целта те правят лодки от тръстика, които повече наподобяват салове. Ако сте на перуанска територия, най-добрата отправна точка, за да посетите езерото е град Пуно. Той е популярен като столица на фолклора вПеру. Освен, че притежава прекрасна стара катедрала, града е близо и до много от другите забележителности в страната като Мачу Пикчу и град Куско.  На боливийската страна на езерото пък се намира очарователния град Чалапампа, който е дом на най-известния лабиринт - Чинкана. Той представлява огромен каменен комплекс, за който се смята, че е бил център на жреците. От тази страна е разположен и един от най-големите острови в Титикака - Исла дел Сол (Островът на слънцето), който е свещенно място. Въпреки, че до него няма пътища и достъпа е труден, старинните руини на инките го правят туристическа дестинация, която си заслужава усилията.  Други интересни забележителности за посещение са островите Исла дел Луна (Островът на луната), който е дом на богинята Mama Kilya, Урос и Плаващите острови. ПОследните два са тръстикови острови, създадени от хората в перуанската част на Титикака.  Флората и фауната в Титикака са разнообразни. В езерото може да се лови щедро пъстърви и други характерни видове, както и интересен вид жаба (Telmatobius сuleus). Тя е дълга почти половин метър и достига тегло от 450 грама. Популацията на този характерен за Титикака вид е 15 милиона, като жабите никога не излизат от езерото.Hobyto.com]]></content></item><item><title>Летен пудинг (Summer pudding)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1750/leten-puding-summer-pudding</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1750</guid><pubDate>Tue, 08 May 2012 14:07:06 +0300</pubDate><category>Десерти</category><description>   Този пудинг е с плънка от прекрасни летни плодове и е много по-лесен за правене, отколкото изглежда.  Продукти: 1 кг микс летни дребни плодове и касис, 175 г златиста захар, 7 квадратни, средно дебели филии бял хляб, сметана за сервиране  Начин на приготвяне: 1,25-литрова купа за</description><content><![CDATA[   Този пудинг е с плънка от прекрасни летни плодове и е много по-лесен за правене, отколкото изглежда. Продукти: 1 кг микс летни дребни плодове и касис, 175 г златиста захар, 7 квадратни, средно дебели филии бял хляб, сметана за сервиране Начин на приготвяне: 1,25-литрова купа за пудинг, кухненско фолио, остър нож, дъска за рязане, голяма тенджера, голяма купа, голяма цедка, кухненски ножици, плитка чиния, чиния за сервиране, 1 или 2 консерви за притискане... 1. Извлечете сока – измийте плодовете и внимателно ги подсушете с кухненска хартия – дръжте ягодите отделно. Сложете захарта и 3 с.л. вода в голяма тенджера. Загрейте постепенно и разбъркайте няколко пъти, докато захарта се разтвори. Оставете да ври 1 мин и сложете плодовете (без ягодите). Варете още 3 мин на бавен огън, като разбъркате 2-3 пъти. Плодовете ще омекнат, без да се нараняват и ще пуснат тъмночервен сок. Сложете цедката над купа и прецедете плодовете и сока. 2. Подгответе хляба – застелете купата с фолио, тъй като така ще ви е по-лесно да обърнете пудинга. Застъпете два листа фолио в средата на купата, това е по-лесно, отколкото да се мъчете да покриете извивките с едно парче фолио. Оставете фолиото да провисва от купата около 15 см. Изрежете корите на хляба. Срежете 4 филии наполовина, но леко под ъгъл (вж. снимката). Срежете още 2 филии на 4 триъгълника и оставете последната филия цяла.3. Изградете пудинга – топнете цялата филия в соса от плодовете за няколко секунди, колкото леко да поеме. Притиснете я на дъното на купата. Сега потопете всяка от срязаните под ъгъл половинки и ги притиснете по страните на купата така, че да се напаснат една с друга, като редувате широка с тясна страна. Ако не можете да напаснете последното парче, не се притеснявайте, просто го изрежете като триъгълник с нужните размери, топнете го в соса и го поставете на място. Сложете омекналите плодове в купата, като сложите и от ягодите.4. Потопете триъгълните парчета в соса и ги подредете отгоре. Ако излизат извън ръба, ги подрежете с ножица. Запазете останалия сок. Запечатайте пудинга с краищата на фолиото. Притиснете с плитка чиния и в нея сложете консервите, за да натежи. Охладете за 6 часа или за 1 нощ. За да поднесете, разгърнете фолиото, поставете чинията за сервиране с дъното нагоре върху купата и обърнете.Поднесете с останалия сок, плодове и сметана.Стойности за една порция: калории 248 ккал; протеини 6 г; въглехидрати 57 г; мазнини 1 г; влакнини 9 г; захар 43 г; сол 0,45 г;]]></content></item><item><title>Национален парк Олимпик (Olympic National Park) </title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1749/natsionalen-park-olimpik-olympic-national-park</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1749</guid><pubDate>Tue, 08 May 2012 10:48:05 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Национален парк „Олимпик“ е разположен на полуостров Олимпик в планинска местност в най-северозападните части на щата Вашингтон, САЩ. Много често той е определян като четири парка в едно, защото е разделен на четири основни зони - Тихоокеанското крайбрежие, високопланинска</description><content><![CDATA[   Национален парк „Олимпик“ е разположен на полуостров Олимпик в планинска местност в най-северозападните части на щата Вашингтон, САЩ. Много често той е определян като четири парка в едно, защото е разделен на четири основни зони - Тихоокеанското крайбрежие, високопланинска област със солидни ледници, умерени дъждовни гори на запад и сухи гори на изток. Тук се съхранява една от най-красивите иглолистни лесове в цяла Северна Америка. Сред боровите гори по стръмни скали се вият вълшебни водопади, а приятната прохлада през летните месеци прави мястото отлично за дълги излети сред природата. Парка се простира на площ от 922 650 акра.Негов първосъздател е американския президент Теодор Рузвелт, който през 1909 г. обявява връх Олимпус за Национален паметник. През 1938 година Франклин Рузвелт дава на района статут на Национален парк. 38 години по-късно Олимпик се превръща в Международен биосферен резерват, а през 1981 г. става част от дългия списък на ЮНЕСКО за световно наследство. През 1988 г. Конгресът определена 95% от парка като Олимпийска пустуш.Олимпик е невероятно красив и притежава голямо разнообразие на биологични видове. Благодарение на дългата изолация на острова от обширните континентални пространства, тук са се сформирали своеобразна флора и фауна. Горите на парка са дом на огромно разнообразие от диви животни – мечки, вълци, елени, орли, бухали и много много други.  Перлата на този прекрасен парк е Блу глесиър (Синия глетчер). От планинските ледници в сърцето на парка се спуска реката Куиитс. Тя тече на запад към Тихия океан, а около нея виреят гъсти дъждовни гори. От планината се стичат още десет големи речни системи, които предлагат едни от най-добрите местообитания за анадромните видове риба в страната.Hobyto.com]]></content></item><item><title>Уникалния китайски парк Жанджайе (National Park Zhangjiajie)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1748/unikalniya-kitayski-park-zhandzhaye-national-park-zhangjiajie</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1748</guid><pubDate>Mon, 07 May 2012 10:02:12 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Жанджайе e Национален горски парк, който се намира в град Жанджайе, в североизточната част на провинция Хунан в Китай. Тук природата е творила с размах и той е един от най-посещаваните в страната, защото притежава изумителни гледки, които са притегателни за туристи от цял</description><content><![CDATA[   Жанджайе e Национален горски парк, който се намира в град Жанджайе, в североизточната част на провинция Хунан в Китай. Тук природата е творила с размах и той е един от най-посещаваните в страната, защото притежава изумителни гледки, които са притегателни за туристи от цял свят. Парка е създаден през 1982 година и е първият по рода си в страната. През 1986 година се присъединява към световната съкровищница на ЮНЕСКО. Простира се на площ от 72 000 акра, върху която годишно се изливат близо 1600 мм валежи. 90 % от терена е покрит с растения, чиито видове надвишават 500 - повече от растенията в Европа.Красотата на Жанджайе може да се види през всички сезони. През пролетта той сякаш е постлан с килим от дъхави цветя, през лятото планинският ветрец прави парка прекрасно място за разхлаждане и отмора, през есента парка представлява великолепна гледка с червените листа на дърветата, а през зимата районът е покрит с искрящ сняг. Гористия район е дом на много различни видове птици и животни, които могат да се наблюдават в естествената им среда. Девствената природа на парка привлича посетители както отКитай, така и от различни страни по света, дошли да покорят странните върхове, да се разходят из красивите долини и да се скрият във великолепните гори.Сред най-очарователните атракции на Жанджайе е потокът Златен Камшик, около който се извисяват чудновати върхове, покрити с много стари дървета и лози, и форт Хуангши (Huangshi).  Укреплението се издига на 1080 метра надморска височина и носи името на монах. От него се открива невероятна панорама, благодарение на изградената специално за туристи тераса. Възвишенията с най-интересните имена са и сред най-красивите, които може да се видят от нея - Кутията за съкровища на Небесните книги (Treasure Box of Heavenly Books), Южната колона на Рая (South Pillar of Heaven), Златната костенурка, гледаща морето (Golden Tortoise Watching the Sea) и др.Потокът Златен Камшик се намира в източната част на парка. Той е кръстен на едноименната скала и се влива в река Ли (Li), една от четирите реки в провинция Хунан. По течението си той е образувал великолепни водопади, водите му утоляват жаждата на много различни видове животни, а растенията попиват от влагата му. Заради живописността си реката е известна вКитай като най-поетичната, а долината й е една от най-красивите в света. Езерото Грас (Grass) очарова погледа с прозрачните си води.Върхът Южната порта на Рая е наречен така, заради формата си на огромна порта, а природата наоколо напомня за рая. Императорската Четка (Imperial Brush) се намира близо до красиво местенце в парка, известно с името Руса Девойка, представяща цветя (Fairy Maid Presenting Flowers). Тази част от парка връща в реалността спомените за прочутия владетел Ксанг (Xiang), който винаги очертавал кръг около името си в официални документи.От Небесната тераса се открива прекрасна гледка, но единствения начин да се стигне до нея е да бъдат изкачени сто осемдесет и шест каменни стъпала. От птичи поглед може да бъде разгледан целият парк, както и облаците над върховете и горите в него.  Hobyto.com]]></content></item><item><title>Хижа Солвей - почивка на ръба по пътя за Матерхорн (Solvay Hut)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1747/hizha-solvey-potchivka-na-raba-po-patya-za-materhorn-solvay-hut</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1747</guid><pubDate>Fri, 04 May 2012 17:17:49 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   Хижа &quot;Солвей&quot; е разположена на североизточния ръб на Матерхорн, близо до Цермат в кантона Вале в Швейцария. На 4 003 метра тя е най-високата планина хижа, собственост на швейцарския алпийски клуб - най-големият планински клуб в страната. Всички хижи в планината са предназначени</description><content><![CDATA[   Хижа "Солвей" е разположена на североизточния ръб наМатерхорн, близо до Цермат в кантона Вале в Швейцария. На 4 003 метра тя е най-високата планина хижа, собственост на швейцарския алпийски клуб - най-големият планински клуб в страната. Всички хижи в планината са предназначени да предоставят храна и подслон на планинари, алпинисти и туристи, но тази се използва само в много крайни случаи. Намираща се на 743 метра над хижа Hörnli и на 475 метра под върха, Солвей е спирка за почивка на много алпинисти, поели трудния път към Матерхорн, както и място от което се откриват невероятни гледки към Монте Роса. Хижата е построена през август 1915 година. Всички строителни материали са се пренасяли до хижа Hörnli на 3260 метра с помощта на животни. От там те са били транспортирани до площадката на 4000 метра чрез изграден малък временен лифт. Заслона е издигнат само за 5 дни. През 1966 г. той е бил възобновен, а през 1976 г. в него е инсталиран телефон за спешни повиквания.   Хижата е кръстена на белгиеца Ернес Солвей (1838-1922), който прави дарение за най-популярната хижа по билото наМатерхорн - Hörnli. Това му дело е билоблагодарност за незабравимите часове, които е прекарал в планината, както и осъзнаването, че от време на време внезапни гръмотевични бури водят до трагедии. Преди алпийската му кариера, която започва след пенсионирането му, Ернест Солвей е бил химик и бизнесмен, който е изобретил промишлен процес за производство на натриев карбонат (сода), разпространен в последствие в световен мащаб. Hobyto.com]]></content></item><item><title>&amp;quot;Непобедимите 2&amp;quot; от на 17 август 2012 - &amp;quot;The expendables 2&amp;quot;</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1746/nepobedimite-2-ot-na-17-avgust-2012-the-expendables-2</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1746</guid><pubDate>Fri, 04 May 2012 10:21:23 +0300</pubDate><category>Кино, TV и Музика</category><description>Световната премиера е на 17 август 2012 След като ментора на екипа, Туул, е брутално убит по време на тайна операция, Барни Рос (Сталоун) и партньорите му тръгват по следите на виновниците. Те обаче не са единствените, които търсят отмъщение: младата дъщеря на Туул, Фиона, също издирва</description><content><![CDATA[Световната премиера е на 17 август 2012След като ментора на екипа, Туул, е брутално убит по време на тайна операция, Барни Рос (Сталоун) и партньорите му тръгват по следите на виновниците.Те обаче не са единствените, които търсят отмъщение: младата дъщеря на Туул, Фиона, също издирва убийците на баща си. Но когато младото момиче попада в плен на безмилостния диктатор, отговорен за смъртта на Туул, мисията на “Непобедимите” се променя, и сега те не само трябва да я спасят, но и да попречат на диктатора и хората му да унищожат цяла една държава. В ролите: Брус Уилис , Ранди Котур  , Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун , Долф Лундгрен , Тери Крюз,  Арнолд Шварценегер, Джет Ли, Питър Уелър, Дони Йен, Жан-Клод Ван Дам, Лиам Хемсуърт, Скот Адкинс, Чък Норис, Новак Джокович  Продуценти: Силвестър Сталоун, Ави Лърнър, Лес Уелдън, Бейзъл Айуаник, Дани Димборт, Кевин Кинг Темпелтън ]]></content></item><item><title>&amp;quot;Сейф&amp;quot; с Джейсън Стейтъм - &amp;quot;Safe&amp;quot; with Jason Statham</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1745/seyf-s-dzheysan-steytam-safe-with-jason-statham</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1745</guid><pubDate>Wed, 02 May 2012 09:46:12 +0300</pubDate><category>Кино, TV и Музика</category><description>   Добре познатият холивудски сюжет за специалното дете и екшън звездата има нова инкарнация в премиерния екшън “Сейф”. През 90-те години Брус Уилис изведе отношенията между възрастни с големи проблеми и деца с изключителни възможности на други нива с върховния “Шесто чувство”</description><content><![CDATA[   Добре познатият холивудски сюжет за специалното дете и екшън звездата има нова инкарнация в премиерния екшън “Сейф”. През 90-те години Брус Уилис изведе отношенията между възрастни с големи проблеми и деца с изключителни възможности на други нива с върховния “Шесто чувство” и върховно тъпия “Код “Меркурий”.Сега е ред на най-актуалния екшън изпълнител да се превърне в бавачка. Това, разбира се, е Джейсън Стейтъм. Тук той е в ролята на бивш биткаджия, чийто живот е бил унищожен от руската мафия, след като има неблагоразумието да провали нагласен мач. Люк Райт (Стейтъм) не е от онези хора, които биха се примирили с подобно нещо. По един или друг начин нашият човек ще си разчисти сметките с бившите другари. Но само копнежът по кървава вендета не е достатъчен (вече) за изграждането на стабилна екшън фабула. Затова сценаристите са написали и едно малко сладко китайско девойче, което е преследвано не само от руската мафия, но и от китайските триади плюс малко корумпирани нюйоркски куки за цвят. Причината - в паметта на това математическо вундеркиндче се съдържа свръхценен код. ]]></content></item><item><title>Джоли и Пит ще сключат брак във Франция на 11 август</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1744/dzholi-i-pit-shte-sklyutchat-brak-vav-frantsiya-na-11-avgust</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1744</guid><pubDate>Tue, 01 May 2012 13:22:59 +0300</pubDate><category>Кино, TV и Музика</category><description>  Няколко дни след като Анджелина Джоли и Брад Пит обявиха годежа си, плановете са дългоочакваната им сватба започват да се конкретизират. Британски медии съобщават, че двамата актьори ще си кажат заветното &quot;да&quot; на 11 август в замъка им във Франция. Датата не е избрана случайно,</description><content><![CDATA[  Няколко дни след като Анджелина Джоли и Брад Пит обявиха годежа си, плановете са дългоочакваната им сватба започват да се конкретизират. Британски медии съобщават, че двамата актьори ще си кажат заветното "да" на 11 август в замъка им във Франция.Датата не е избрана случайно, тъй като именно тогава се навършват 50 години от сватбата на родителите на Брад Пит Бил и Джейн, отбелязва БГНЕС."Анджелина искаше да превърне сватбата в семейно тържество, поради което избра именно специалния ден за Джейн и Бил. Семейството на Брад означава много за нея, откакто загуби майка си Маршлин, която почина от рак преди пет години, а в продължение на години отказваше да говори с баща си", разказва запознат източник. За момента Джоли и Пит не са потвърдили слуховете. ]]></content></item><item><title>Семейството на конете Мустанги</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1743/semeystvoto-na-konete-mustangi</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1743</guid><pubDate>Fri, 27 Apr 2012 10:47:58 +0300</pubDate><category>Светът на Животните</category><description>  Мустангите живеят на стада, включващи 1 жребец, до 8 кобили, малки кончета и млади коне. Водач на стадото по принцип е най-възрастната кобила. Членовете на стадото общуват помежду си с тихо цвилене, а със силно сумтене предупреждават за опасност. Понякога, за да се защитят от</description><content><![CDATA[  Мустангите живеят на стада, включващи 1 жребец, до 8 кобили, малки кончета и млади коне. Водач на стадото по принцип е най-възрастната кобила. Членовете на стадото общуват помежду си с тихо цвилене, а със силно сумтене предупреждават за опасност. Понякога, за да се защитят от нападения, те се присъединяват към други стада, намиращи се в близост до тяхната територия. При пряка опасност мустангите образуват защитен кръг около своите малки. Цвилейки силно и ритайки с копита, те се стремят да прогонят нападателя. Естествените им врагове са мечките, койотите, вълците и пумите.Подобно на другите представители от семейство коне мустангите са растителноядни. Те са изключително приспособени към средата си, като могат да издържат с дни без храна и вода. Територията, която обитават, им осигурява предимно бедни на хранителни вещества треви, конски босилек и хвойнови храсти. При недостиг на вода извличат животворната течност, дъвчейки бодливи кактуси.Първият мустанг е произлязъл от разпространените в Мексико и Флорида предимно андалуска, арабска и берберска породи коне. С началото на колониалната епоха в Америка пристигат все повече изследователи, търговци и колонисти, съпроводени с техните различни породи коне. Някои от тези коне избягали, други били освободени, а трети били откраднати от индианците, които приели коня като първостепенно средство за транспорт. Тези коне се присъединили към вече подивелите коне на Колумб и Кортес и бързо се разпространили в целия северозапад на Америка.В средата на 19 век популацията на мустангите надхвърлила 2 милиона. Тяхната издръжливост, сила и бързо размножаване била оценена от местните заселници, които започнали да ги ловят, обяздват и използват за работа във фермите, за транспорт и за военни цели. През 1930-те години милиони тонове месо от мустанги било преработено в храна за домашни любимци. В началото на 1970-те години броят на свободните мустанги спаднал на по-малко от 10 хил. Превръщането им в свободно избивано, тровено и опитомявано животно провокирало приемането на първия федерален закон от 1971 г. в тяхна защита. Законът забранява улавянето, дамгосването, измъчването и убиването на мустанги.Много индиански племена са отглеждали и селектирали мустанги. Сред най-способните коневъди на Северна Америка били команчите, шошоните и не-персе. Последните били майстори коневъди, развили една от първите истински американски породи - апалуза.В някои съвременни стада съществуват ясни доказателства за кръстоската между домашни породи коне с диви мустанги. За други стада е видима кръстоската с чистокръвни състезателни коне - процес, който частично води до създаването на американската породата куортър (American Quarter Horse). Трети стада показват признаци на кръстоска с породи товарни коне в резултат от опита на заселниците да селектират работен кон, а при четвърти, по-изолирани стада, се е запазило силното влияние на оригиналните иберийски породи. ]]></content></item><item><title>Статуите, който със сигурност трябва да видите</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1741/statuite-koyto-sas-sigurnost-tryabva-da-vidite</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1741</guid><pubDate>Fri, 27 Apr 2012 10:35:14 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Във всяка страна, особено в столицата й,  има много древни и съвременни забележителности, които ежегодно привличат милиони туристи. Старинни замъци, площади, дворци и паркове целогодишно са обект на интерес, но не липсват и статуи, който имат същата притегателна сила за посетителите.</description><content><![CDATA[   Във всяка страна, особено в столицата й,  има много древни и съвременни забележителности, които ежегодно привличат милиони туристи. Старинни замъци, площади, дворци и паркове целогодишно са обект на интерес, но не липсват и статуи, който имат същата притегателна сила за посетителите. Тук ще ви представим тези, който са най-известни и ако ви се отдаде възможност да сте гост на някоия от по-долу изброените страни, то не пропускайте шанса да ги видите отблизо. 1. Великденския остров, едно от най-уединените места на планетата, е известен с огромните си каменни статуи, или както още ги наричат Моаи. Те изобразяват човешки фигури и са с различнa височинa — от 1 до 9-11 метра. Броят им е около 900. Смята се, че каменните глави са създадени, за да бъдат увековечени обожествени племенни лидери. 2. Не са много християнските статуи, който бият по популярсност тази на Христос Спасителя в Рио де Жанейро. 38 метровия монумент е изграден в стил Арт Деко на един от хълмовете в планината Корковадо в периода 1922-1931 г. С времето той се превръща в символ на Рио и е неизменна част от силуета на града.   3.Посещението ви в Копенхаген няма да се счита за пълноценно, ако не видите "Малката русалка". Символа на града е замислен за изпълнение през 1909 г. от Карл Якобсен, сина на основателя на Карлсберг, който е бил очарован от балета по приказката на Ханс Андерсен. Бронзовата статуя, чиято височина е 1.25 метра, е открита на 23 август 1913 г, а нейн автор е скулптура Едвард Ериксен. Модел за главата на Малката русалка е примабалеританата на Кралския оперен и балетен театър - Елен Прайс, а за тялото е позирала самата съпруга на ваятела - Елин Ериксен.  4. Навсякъде по света има издигнати статуи на Буда, но една от най-впечатляващите е тази в Лешан (Leshan). Гигантския образ е изсечен върху скала в южната част на Сичуан, Китай. Скулптурата е започната през 713 г. по времето на династия Тан и е завършена след почти век по-късно през 803 г. Височината и е 71 метра, а на широчина достига 28 метра. 5. Смята се, че известният сфинкс в Гиза е построен преди почти 5000 години. Това е една от най-старите и най-големи статуя в света. Защо и за кого тя е издигната - все още е мистерия.   6. Величествената фигура на седналия Ейбрахам Линкълн, която наблюдава посетителите на Мемориала Линкълн във Вашингтон, е изваяна от Даниел Честър. Статуята е висока 9,1 метра, като 5,8 метра е образа, а 3,4 метра е пиедестала. За направата и са използвани 28 блока от бял мрамор.  7. Статуята на адмирал Хорацио Нелсън се извисява гордо върху 46 метрова гранитна колона на площад Трафалгар в Лондон и е заобиколена от четири бронзови лъва. Паметника е построен между 1840-43 г. и е израз на триумфа на англичаните над французите, а също така отбелязва и смъртта на адмирала в битката при Трафалгар през 1805 г. Статуята е висока 5,5 метра. Горната част на колоната е украсена с бронзови барелефи, за чиято направа са изпозвани пленени френски оръдия.  8. Бронзовата статуя на Буда в храма Коток в Камакура, Япония е създаден през 13 век. Тя тежи 93 тона, но отвътре е куха и посетителите могат да влязат в нея.   9. Ако посещавате Брюксел със сигурност ще забележите пикаещото момченце. Това е символа на белгийската столица и една от най-известните и забележителности. Точното време и обстоятелствата на създаването на фигурката, известна още като Манекен Пис, са неясни, но има няколко легенди, които стоят зад нея и най-популярната от тях е тази за херцог Годфри III в Льовен.  10. Най-високата статуя на бог Шива се намира в Санге, граничен район между Бактапур и Каврепаланкок в Непал. Завършена преди няколко години, тя е направена от мед, цимент, стомана и цинк, и е една от първите съвременни забележителности в страната.  11. Подобно на много други статуи в тази галерия, и прочутия Давид на Микеланджело трябва да стои навън, но той е затворен между защитните стени на музея от 1873 година, цели 139 години. Най-известната скулптура на Флоренция е направена от бял мрамор и е висока 4,10 метра. Ежегодно 1,3 милиона туристи идват тук, за да се възхитят на голото тяло на Давид. 12. Тази статуя не веднъж е квалифицирана като една от най-грозните в света, но все пак ако сте в Москва си струва да й хвърлите един бърз поглед. Паметника на Петър Велики е нещо средно между творба на Тим Бъртън и филма Карибски Пирати. Тя е дело на противоречивия Зураб Церетели, чиято статуя на Колумб е отхвърляна нееднократно от САЩ.    13. Множество версии на Мислителя на Огюст Роден са пръснати из музей по целия свят. Стотици хиляди хора се стичат, за да се насладят на скулптурите, но оригинала е един и той се намира в Музея на Роден в Париж.   14. 128 метровата статуя на Буда в Лушан е най-високата в света. Тя е завършена през 2002 година и тежи 1000 тона. Образа на Буда Вайрочана е изграден от бронз и стои върху будисткия храм.    15. В парижкия Лувър се намира известната Венера Милоска - древногръцка статуя на богинята на любовта и красотата. Изработена е от пароски мрамор и е с височина 203 см. Датировката й е към 130-90 г. пр. н.е. Според експерти в оригинал тя е държала ябълка в лявата си ръка, но многобройните опити за реставрация са били безуспешни.  16. Подаръка на САЩ от Франция - Статуята на Свободата с факел над Ню Йорк. Открития през 1886 година монумент е висок 46.5 метра и посреща всеки, пристигнал с кораб в мегаполиса.  17. Огромна статуя на Чингис Хан, която просто е невъзможно да не забележите, тъй като се е покачила върху туристическия център в Улан Батор, Монголия. Посетителите могат да стигнат до главата на коня, от където се открива отлична панорамна гледка.   18. Една от най-известните статуи в Рим - бронзовата скулптура на Марк Аврелий на кон, която в продължение на много стотици години краси площад "Капитолия". Същата е изобразена и на обратната страна на италианските евромонети от 0,50 цента. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Хранене преди и след силова или кардио тренировка</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1740/hranene-predi-i-sled-silova-ili-kardio-trenirovka</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1740</guid><pubDate>Thu, 26 Apr 2012 12:37:05 +0300</pubDate><category>Фитнес</category><description>   Хранене преди силова тренировка Правилото тук е да не се храним поне 1 час преди започването на тренировката. Най-добре е последната ни порция храна да е от 1 час и 30 минути до 2 часа преди тренировка. Без значение от спорта, който тренирате, в никакъв случай не трябва да се храните</description><content><![CDATA[   Хранене преди силова тренировкаПравилото тук е да не се храним поне 1 час преди започването на тренировката. Най-добре е последната ни порция храна да е от 1 час и 30 минути до 2 часа преди тренировка.Без значение от спорта, който тренирате, в никакъв случай не трябва да се храните точно преди тренировка, защото процесите на храносмилане ще забавят телесните функции и обмяната на вещества и по този начин ще бъдем по-малко ефективен в залата или на спортната площадка.Консумирайте храни с преобладаваща въглехидратна компонента и умерен гликемичен индекс, например: кафяв ориз, ръжен хляб, макарони, някои тестени храни, плодове и други. По този начин ще осигурите плавно покачване на кръвната захар и инсулиново плато, което ще предпази организма от процеси на разграждане на мускулната тъкан по време на тренировка. Бързо смилаемите белтъчини са за предпочитане, такива са сурватъчния и млечния протеин, яйца, риба, пилешко, мляко... Не консумирайте мазнини в храненето преди тренировка, защото така бихте забавили усвояването на веществата, което не е за препоръчване.Хранене след силова тренировкаТук идват най-големите тънкости, защото след тренировката се отваря т.нар. „анаболен прозорец”, през който обменните процеси на организма се усилват до 5-6 пъти. Но не бързайте да се тъпчете с огромни количества храна или да приемате много белтъчини, защото кръвоснабдяването на стомаха е все още неефективно.Затова най-добре веднага след тренировка (до 30 минути) да приемете бързи въглехидрати под формата на храна (банани, мед, захарни изделия, шоколад, натурален сок) или хранителна добавка (чиста глюкоза на прах – декстроза). По този начин Вие ще спрете катаболните процеси (процесите на разграждане) в мускулната тъкан. Добавете към тези въглехидрати бързо усвоим източник на протеини (яйчен белтък, обезмаслено мляко) или най-добре направо сурватъчен протеин. При наличие на желание и средства може да приемете и няколко капсули аминокиселини.1 час след тренировката Ви е основното хранене – една добра порция белтъчини и въглехидрати със среден гликемичен индекс. Хранене по време на силова тренировкаТук нещата са все още спорни и не се очаква напълно да се изяснят, защото са строго индивидуални. Всеки трябва да се чувства свободен да прави това, което му действа добре по време на тренировка. Някои специалисти твърдят, че не е нужно да консумирате, каквото и да е освен вода или електролитни напитки по време на тренировка.Въпреки това, ако не се чувствате добре, вие ви се свят или просто нямате сила по време на тренировка, то значи вашето тяло се нуждае от допълнително енергия. Набавете си я чрез прости въглехидрати – глюкоза (декстроза), мед, захар, абе нещо сладко и апетитно. Не прекалявайте.Внимание! Ако Вашата цел е отслабване в никакъв случай не се хранете по време на тренировка, особено ако тя е кардио. Във всички случаи пийте много вода, независимо то вашата цел и вида на тренировката.Хранене преди кардио тренировкаАко тренирате ранно сутрин и целите елимиране на подкожната мастна тъкан не консумирайте храна преди това. Ако все пак сте решили да спортувате в останалата част от деня, се хранете минимум 2 часа преди кардио тренировката си. Консумирайте умерено количество въглехидрати с нисък гликемичен индекс и белтъчини/аминокиселини, които ще предпазят тялото Ви от прекомерно разграждане на мускулна тъкан.Храненето след кардио тренировкатаНезависимо дали изпълнявате интервално или не кардио, трябва да приемате храна едва един час след, защото дори и да спрете да се движите, организмът топи мазнини след тренировка. ]]></content></item><item><title>Събирачи на див мед в Непал</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1739/sabiratchi-na-div-med-v-nepal</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1739</guid><pubDate>Tue, 24 Apr 2012 17:26:38 +0300</pubDate><category>Любопитно</category><description>   Събирането на мед е една от многото дейности, които формират част от древните култури на множество цивилизации. Учените са установили от скални рисунки, че това занимание се е практикувало от 13 000 пр. Хр. В Непал то се извършва в продължение на хиляди години и е много важна</description><content><![CDATA[   Събирането на мед е една от многото дейности, които формират част от древните култури на множество цивилизации. Учените са установили от скални рисунки, че това занимание се е практикувало от 13 000 пр. Хр. В Непал то се извършва в продължение на хиляди години и е много важна част от непалската култура. Някои от местните жители зависят изцяло от сладкия улов, за да изхранват семействата си.Непал е дом на Apis laboriosa - най-голямата пчела на планетата. Тези насекоми строят кошерите си по отвесни скали на височина между 2500 и 3000 метра. За да стигнат до питите, събирачите на мед палят огън, за да произползват въжени стълби, а запаления огън по тях прогонва жилещите твари.   Събирането на медената реколта се извършва два пъти в годината, когато ловците се събират заедно и поемат към вътрешността на Хималаите. Прибирането на меда от една колония отнема близо от 2 до 3 часа в зависимост от местоположението на кошера и размера му. Едно гнездо може да съдържа повече от 60 кг мед. Ритуала около жътвата, който леко варира при различните общности, обикновено започва с молитва и жертвоприношение на цветя, плодове и ориз. След това в основата на скалата се пали огън, чийто пушек подгонва пчелите далеч от кошера. Едва тогава ловците се спускат от върха по въжени стълби, въоръжени с прът и кошница, която е закачена на друго въже, придвижващо се нагоре надолу от помощници. Така събирачите на мед ще са свободни да се пазят от жилещите насекоми докато чупят парчета мед от питата. Съществуват известен брой туроператори, които предлагат екскурзии до различни места, където може да се наблюдава цялата процедура по прибирането на медената реколта. Трекинг маршрутите до и от пчелните кошери са вълнуващи и позволяват на посетителите да се докоснат до красотата и величието на непалската дива природа. Най-популярните дестинации са Bhujung, Nai Chi, Pasgaon, Naya Gaun, Ludhi и Dare. Всеки дръзнал да се впусне в това приключение ще бъде изумен от скоростта и смелостта на ловците, които висят от скалите, за да изкарват прехраната си, и възхитен от древните техники, които и до ден днешен са в употреба.  Hobyto.com]]></content></item><item><title>Водопада Хавасу - скрития оазис в Аризона</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1738/vodopada-havasu-skritiya-oazis-v-arizona</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1738</guid><pubDate>Tue, 24 Apr 2012 13:33:33 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Водопада Хавасу се намират във величествения Гранд Каньон и е една от най-красивите и фотографирани гледки в света. Водата му се стича от варовикови скали, които й придават приятен синьо-зелен нюанс. Образувалия се от падащата водна стихия басейн е ясен, дълбок и съблазнителен.</description><content><![CDATA[   Водопада Хавасу се намират във величествения Гранд Каньон и е една от най-красивите и фотографирани гледки в света. Водата му се стича от варовикови скали, които й придават приятен синьо-зелен нюанс. Образувалия се от падащата водна стихия басейн е ясен, дълбок и съблазнителен. Хора от цял свят идват тук, не само за да се насладят на водопада и пейзажите в Големия Каньон, но и да поплуват във вира.Заради близкото си разположение до индианското селище Супай, водопада често е наричан Хавасупай. Той е любимо място на местните жители, който претендират че населяват територията на каньона от 800 години насам. Тяхното име Хавасу Байа буквално се превежда като „хората от синьо-зелените води”и е напълно адекватно, защото многото водни красоти, които се намират в рамките на парка са уникални със своя синьо зелен цвят. Целия район около водопада е характерен с травертинови скални формации, които му придават допълнително очарование. Тези варовикови скали са се образували в резултат на големите количества калциев карбонат във водата, а светлият им цвят засилва синьо зеления отенък на водните маси.Освен Хавасу, тук се намират още 5 големи и няколко по-малки водопада. Едно голямо и значително наводнение в каньона през 2008 година коренно променя вида им. Не е подминат и Хавасу. Въпреки това той запазва своята прелест и живописност. Двойният воден поток, който пада в изумрудената вода на коритото на басейна привлича хиляди фотографи, желаещи да запечатат прелестта му с обективите си. За съжаление днес Хавасу се стича само по десния си канал, следствие на природното бедствие. Той не спира да променя външния си облик и то в съвсем кратки срокове заради намиращите се тук вертикални скали, който са силно податливи на природни влияния заради своя състав.   Най-доброто време за посещение на парка е май-юни и септември-октомври. Водата е изключително приятна в разгара на лятото, но тогава условията за туризъм са кошмарни, заради високите температури. До Хавасу се стига по една странична пътека, която криви от главния туристически маршрут. Тя води надолу към рекичката, над която е изграден дървен мост. Трекинга не е лесен, но пък гледката и къпането в басейна оправдават усилията. Водопада Хавасу наистина е един оазис в сухата Аризона.  Hobyto.com ]]></content></item><item><title>Коринтски канал - Гърция (Corinth Canal)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1737/korintski-kanal-gartsiya-corinth-canal</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1737</guid><pubDate>Tue, 24 Apr 2012 13:18:51 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>  Коринтският канал е канал в Гърция, който съединява Саронския залив на Егейско море с Лахейския залив на Адриатическо море. Каналът пресича тесния Коринтски провлак и разделя полуостров Пелопонес от гръцката суша, като го превръща на практика в остров. Строителите прокопават</description><content><![CDATA[  Коринтският канал е канал в Гърция, който съединява Саронския залив на Егейско море с Лахейския залив на Адриатическо море. Каналът пресича тесния Коринтски провлак и разделя полуостров Пелопонес от гръцката суша, като го превръща на практика в остров. Строителите прокопават канала в провлака, на нивото на морското равнище, без употреба на шлюзове.Първият опит да се построи канал на това място, датира от 7 век пр.н.е., от гръцкият тиран Периандър. Той обаче изоставя идеята поради възникнали технически трудности и вместо това построява по-простия и по-евтин път, наречен Диолк.Названието си получава в чест на град Коринт, разположен в западната част на канала. Построен е между 1881 и 1893 година. Проектиран е от унгарските архитекти Ищван Тюр и Бела Герстер, участвали преди това в строежа на Панамския канал. Първият кораб преминава през канала на 25 юли 1893 г. Коринсткият канал се смята за голямо инженерно постижение за времето си. Той спестява 700-километров обиколен път около Пелопонес на малките кораби, но тъй като каналът е широк само 24 м, той е твърде тесен за големите товарни кораби. Днес по него главно преминават туристически кораби като общият им брой за година е около 11 000 кораба.Дължината на канала е 6343 м, широчината 21-25 м, а дълбочината на водата 8 м. Стените му са от естествен произход, главно седиментни скали и варовик. Височината им достига 75 метра, а най-ниската точка на мостовете е 63 метра над морското равнище.    ]]></content></item><item><title>Къде е взривена най-мощната бомба в човешката история?</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1736/kade-e-vzrivena-nay-moshtnata-bomba-v-tchoveshkata-istoriya</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1736</guid><pubDate>Mon, 23 Apr 2012 17:22:36 +0300</pubDate><category>История и Изкуство</category><description>   Водородната бомба е най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Дадено й е името Цар бомба.  Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали</description><content><![CDATA[   Водородната бомба е най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Дадено й е името Цар бомба. Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на 30 октомври 1961 годинанад остров Нова Земя.Мощността йсе равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна, която е пусната на японския град Хирошима на 6 август 1945 година.  Първоначало зададеният вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро като много тежка и прекалено опасна. Учените-разработчици се опасявали, че такъв ядрен взрив ще причини колосално радиоактивно замърсяване и опасност от старт на самоподдържаща се ядрена реакция в океана, което би раздробило планетата. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съответстващ вариант на бомбардировач Ту-95 и 8 Ту-16. Новата ядрена бомба по приета в СССР традиция получила кодово име "Ваня" или "Иван" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.Първите разработки на тази тема станали възможни след разговорите на Курчатов и Туполев. Проведените анализи и изчисления показали, че окачването на такъв голям товар ще изисква изменения в товарния отсек и устройствата за окачване и пуск.В първата половина на 50-те години бил готов чертежа на габаритите и теглото на "Ваня", както и компонентния чертеж на неговото поставяне. Както се и предполагало,теглото на бомбата заемало 15% от летателната маса на самолета, но неговите габарити налагали снемането на горивните резервоари от фюзелажа. Разработените за окачване на бомбата нови носачибили значително по-здрави. Носителят имал три бомбардировъчни ключалки тип с товароносимост всяка по 9 тона. Успешное решенои пусковото управление на бомбата. Електроавтоматиката обезпечавала едновременното отключване на трите ключалки, както се е изисквало от изискванията за безопасност.Бомбата има тристепенна структура. Първата степен е атомна бомба с мощност 1,5 мегатона, която след избухването си служи за взривател на втората степен. Втората степен е водородна бомба с мощност 50 мегатона. Атомната и водородната бомби са поставени в третата степен - обшивка от уран 238. Взривяването на втората степен води до термоядрен взрив и създаването на бързи неутрони, които бомбардирайки урановите ядра предизвикват разпада им и нова атомна експлозия. Добавянето на устойчивия уран 238 повишава мощността на взрива до 5 пъти и увеличава радиацията до 10 пъти. Тази реакция, известна под наименованието "Джекил-Хайд" не е приета според първоначалния замисъл при разработката, поради катастрофалното радиационно замърсяване. Затова обшивката е заменена с оловен еквивалент, което намалява малко теглото на бомбата и мощността на взрива остава на половината от планираните 101 мегатона. В този си вид по проекта тази свърхбомба трябва да тежи около 26 тона.Носителят на термоядрената бомба бил готов, но неговото реално тестване е отложено. На съветският ръководител Хришчовпредстояло пътуване в САЩ, а и в Студената войнанастъпила пауза. Ту-95В бил преместен на летище в Урал,където вече не се водел като бойна машина. През 1961 година, обаче,станало ново изостряне на отношенията между САЩ и СССР и настъпилнов тласък на Студената война. На бомбардировача сменили електроавтоматичната система за пуск, снели стените на товарния отсек, защото реалната бомба се оказала доста по-голяма от макета. Теглото на бомбата било 27 тона, а на парашута 800 кг. Преоборудваният самолет бил преместен на летище до селището Ваенг.. Скоро бомбардировачът, който бил покрит със специален слой термозащитна боя с бял цвят и с истинска ядрена бомба взел курс към Нова Земя, пилотиран от екипаж с командир майор Дурновцев.  На 30 октомври 1961 г. Ту-95В с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на 4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути. ]]></content></item><item><title>Ангрекум орхидеи (Angraecum)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1735/angrekum-orhidei-angraecum</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1735</guid><pubDate>Mon, 23 Apr 2012 12:46:53 +0300</pubDate><category>Цветя</category><description>  Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата</description><content><![CDATA[  Родът Angraecum съдържа около 220 вида. Тези орхидеи се размножават както вегетативно, така и чрез опрашване. Част от тях имат за местообитание сухи тропически гори и като последица от това имат дебели и месести листа. Повечето видове са епифити, но сред тях има и литофити. По-голямата част от рода обитават тропическа Африка и остров Мадагаскар. Тези великолепни орхидеи могат да бъдат открити на Сейшелските и Коморските острови. Обикновено растат във влажни райони на 2000 м. надморска височина.Цветовете най-често са бели, но могат да бъдат жълтеникави, бледозелени и дори в охра. Отличителен белег е дългата шпора под долната устна.Подобно на други орхидеи ангрекумите не се нуждаят от твърде много грижи. Най-добре е да поливате ангрекумите сутрин, за да се избегне загниване, причинено от нощната влага. През лятото по време на вегетацията е необходимо подхранване. Торете през седмица с тор за орхидеи или със стандартни торове, но разредени два пъти повече. (Аз лично торя на всяко поливане, сиреч всяка седмица). Чувствителни са към засоляване на субстрата, така че промивките са наложителни. Поливките трябва да бъдат съобразени с условията на отглеждане, като субстратът трябва да бъде поддържан леко влажен, но не мокър. (могат да просъхват и нищо им няма, от опит знам). Субстратът трябва да бъде отцедлив, могат да бъдат качвани и на кора или корк. Ангрекумът е орхидея, която не се нуждае от ярка светлина. Силното слънце може да причини изгаряния по листата, а те се задържат на растението няколко години. Следователно ще гледате грозни петна доста дълго време ако слънцето не успее да убие вашия ангрекум. Освен заради естетичния вид, растението трябва да бъде предпазено от изгаряне, тъй като поразените места са много податливи на бактериални атаки. Най-удобно място за ангрекумите е под листата на други цветя. Ако отглеждате тази прекрасна орхидея правилно, тя ще ви възнагради с обилен цъфтеж в края на зимата и началото на пролетта.   Източник: hobbykafe.com]]></content></item><item><title>Сладко-пикантно пиле с ориз (стъпка по стъпка)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1734/sladko-pikantno-pile-s-oriz-stapka-po-stapka</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1734</guid><pubDate>Thu, 19 Apr 2012 10:12:00 +0300</pubDate><category>Чуждестранна кухня</category><description>За пилето: 2 парчета пилешки гърди  1 супена лъжица зехтин ¼ чаена лъжичка червен пипер на люспи  ¼ чаена лъжичка смлян черен пипер 1 супена лъжица мед 2 супени лъжици соев сос ½ чаша барбекю сос ½ чаша консервирано кокосово мляко  1 чаена лъжичка сусам 2 стръка зелен лук  За ориза:</description><content><![CDATA[За пилето:2 парчета пилешки гърди 1 супена лъжица зехтин¼ чаена лъжичка червен пипер на люспи ¼ чаена лъжичка смлян черен пипер1 супена лъжица мед2 супени лъжици соев сос½ чаша барбекю сос½ чаша консервирано кокосово мляко 1 чаена лъжичка сусам2 стръка зелен лук За ориза:1 чаена чаша ориз, 1 зелена чушка, ¼ от червен лук, 1 чаена чаша вода.Начин на приготвяне: Нарежете пипера и лукът. В подходящ съд на слаб огън сварете ориза, пипера и лукът.  Нарежете пилето на хапки. Загрейте тиган на умерен огън и добавете зехтина. След това прибавете накълцаното пиле и го запържете до побеляване. Към него добавете червения пипер, смления черен пипер, меда, соевия сос и барбекю соса. Разбъркайте всичко добре, за да се омешат съставките и оставете няколко минути на котлона. След това сипете кокосовото мляко и оставете още няколко минуто.Гарнирайте със сусам и нарязан зелен лук. ]]></content></item><item><title>Сините езера на Банд-е-Амир (Band-e-Amir)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1733/sinite-ezera-na-band-e-amir-band-e-amir</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1733</guid><pubDate>Wed, 18 Apr 2012 17:33:40 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Чувайки Афганистан в съзнанието ни изкачат картини на суха и безводна страна с планински терен, безкрайна пустиня, бодливи храсти и керпичени къщи. Но в центъра на този депресиращ пейзаж се крие серия от живописни езера с вода, толкова синя, че изглежда почти като мастило. </description><content><![CDATA[   Чувайки Афганистан в съзнанието ни изкачат картини на суха и безводна страна с планински терен, безкрайна пустиня, бодливи храсти и керпичени къщи. Но в центъра на този депресиращ пейзаж се крие серия от живописни езера с вода, толкова синя, че изглежда почти като мастило. Банд-е-Амир е поредица от шест невероятно дълбоки водни басейна в сърцето на ЦентраленАфганистан. Езерата са разположени на 3000 метра надморска височина в полите на планината Хиндукуш, на 80 км от античния град Бамиян, известен някога с двете си статуи на Буда, унищожени от талибаните през 2001 г.. Заобиколени от извисяващи се розови варовикови скали, по които почти липсва растителност, те изглеждат като не на мястото си тук.  Водата в естествено формиралите се езера е богата на въглероден диоксит. С времето отделяната утайка от калциев карбонат се е натрупала под формата на травертинови тераси, които днес разделят басейните. Плътния син цвят се дължи на чистотата на водата. Високото съдържание на минерали в нея също води до различни наситени багри. Шестте съставни езера на Банд-е-Амир са Band-е Gholaman, Band-е Qambar, Band-е Haibat, Band-е Panir, Band-е Pudina и Band-е Zulfiqar. Band-е Panir е най-малкото с диаметър приблизително 100 метра. Band-е Haibat е най-голямото и най-дълбокото със средна дълбочина от около 150 метра.  На няколко километра югоизточно от Бамиян се намира друго подобно езеро, формирано по същия начин - Band-e Azhdahar (The Dragon). Банд-е-Амир е бил много популярна дестинация сред туристите през 50-те години на миналия век, но запада след началото на военните конфликти в района, довели до изгубване на голяма част от флората и фауната в местността. Езерата се превръщат в национален парк едва през 2009 година, въпреки че красотата им е призната много по-рано, през 1960 г., но поради нестабилността на правителството по това време, те не получават този статут. Простиращ се на близо 367 кв. км, Банд-е-Амир е първият и единствен национален парк вАфганистан, а от 2004 година е в списъка за изчакване на UNESCO.Макар мястото да буди очарование, поддръжката му не е приоритет за правителството и за него не се грижи никакъв персонал. Това води до различни проблеми, като увеличаване на замърсяването от човека, нарушаване на екологичното равновесие заради неконтролирана паша на животни и изкореняване на растителност, което може до доведе до сериозна ерозия на почвата и дори до свлачища. Не по-малък е проблема с екосистемата, която се разрушава вследствие на риболов с електричество и гранати. Голяма част от животинския свят в Банд-е-Амир вече е унищожен, а околната среда е силно замърсена. През 2008г. Афганистанското правителство забранява използването на лодки с бензинови мотори в езерата, за да запази чистотата на водата. Пътят до впечатляващите сини басейни не е лесен и се иска приключенски дух и решителност, за да поемете по него. Терена е труден, няма асфалт и трафикът е много бавен. Пътуването от Кабул трае 12 часа, но това не отказва хилядите туристи, предимно афганистанци, имащи желанието да видят езерата от близо.   Hobyto.com]]></content></item><item><title>Бамбуковата гора Сагано в Киото (Sagano Bamboo Forest)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1732/bambukovata-gora-sagano-v-kioto-sagano-bamboo-forest</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1732</guid><pubDate>Wed, 18 Apr 2012 10:46:36 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>    Бамбуковата гора Сагано се намира в Арашияма (Arashiyama) - квартал в западните покрайнини на Киото, Япония. Една от най-красивите гори в света обхваща площ от 16 квадратни километра. Всеки посетил това приказно място остава безмълвен, не само заради прелестта му, но и заради звуците,</description><content><![CDATA[    Бамбуковата гора Сагано се намира в Арашияма (Arashiyama) - квартал в западните покрайнини на Киото, Япония. Една от най-красивите гори в света обхваща площ от 16 квадратни километра. Всеки посетил това приказно място остава безмълвен, не само заради прелестта му, но и заради звуците, който вятъра издава преминавайки през гъстия бамбуков лес. Като приказна симфония в зелено бамбуковата гора Сагано безспорно се нарежда сред едни от най-романтичните места за разходка из цялаЯпония. Тук човек може да се докосне до природата, да релаксира и да се зареди с енергия. Бамбука играе много важна роля в различните азиатски култури. ВЯпония много от храмовете "Шинто"(Shinto) са били оградени с бамбукови горички, имащи ролята на свещена бариера срещу злото. В Индия пък той е символ на приятелството, а в Китай  - на дълголетието. Във Филипините жените носят кръстове, изработени от бамбук, за късмет. От векове бамбука намира приложение и в медицината. Секретите на дървото се използват за лечение на астма, кашлица и редица други заболявания, а някои дори го употребяват като афродизиак.През 1870 година американския изобретател Томас Едисон също прибягва до бамбука за своето изобретение. Той ползва нажежена жичка от карбонизиран бамбук за експериментите си с първата електрическа крушка, която още свети в музея "Смитсън" във Вашингтон DC. Ако някога ви се отдаде шанс да посетите Киото, изобщо не се колебайте да отскочите и до тази живописна гора. Може да го направите с влак и ще ви отнеме само 30 минути. Определено няма да съжалявате за времето прекарано там. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Творение от чорапи</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1731/tvorenie-ot-tchorapi</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1731</guid><pubDate>Wed, 18 Apr 2012 10:19:18 +0300</pubDate><category>История и Изкуство</category><description>   Хонг Юи (Hong Yi) е млада малайзийска художничка, която обича да рисува, но не с четки и боички, моливи или пастели. Тя е известна с нетрадиционните си методи да изразява художествения си таланта, като за целта използва най-различни предмети - захар, камъни, чаши от кафе и т.н.  </description><content><![CDATA[   Хонг Юи (Hong Yi) е млада малайзийска художничка, която обича да рисува, но не с четки и боички, моливи или пастели. Тя е известна с нетрадиционните си методи да изразява художествения си таланта, като за целта използва най-различни предмети - захар, камъни, чаши от кафе и т.н.  Този път тя е създала портрет на известния китайски режисьор Джан Имоу (Zhang Yimou) от... чорапи. Да, колкото и странно да звучи, ликът му е изваян от 750 чифта бели, сиви и черни чорапи, овесени на бамбукова пръчка в една тясна уличка на стар жилищен квартал. "Когато за пръв път се преместих в Шанхай, попаднах на тази уличка и видях подаващите се от прозорците бамбукови пръчки, върху които се развяваше пране. За мен това беше невероятно красиво" - споделя самата художничка. а на въпроса защо е избрала чорапи, тя отговаря: "Защото ризите са твърде големи и скъпи"Hobyto.com]]></content></item><item><title>Най-добрите строители и архитекти сред животните</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1730/nay-dobrite-stroiteli-i-arhitekti-sred-zhivotnite</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1730</guid><pubDate>Wed, 18 Apr 2012 09:58:58 +0300</pubDate><category>Светът на Животните</category><description>Сипка (Finch) Така наречената социална сипка е едно от най-единните животни в небето. Те обединяват сили и превземат цели дървета, върху които правят нещо като птичи апартамент. Вместо да си правят отделни гнезда, повече от 300 двойки сипки се събират и строят огромни гнезда, които</description><content><![CDATA[Сипка (Finch)Така наречената социална сипка е едно от най-единните животни в небето. Те обединяват сили и превземат цели дървета, върху които правят нещо като птичи апартамент. Вместо да си правят отделни гнезда, повече от 300 двойки сипки се събират и строят огромни гнезда, които се простират на 8 метра дължина и 1.5 метра височина. В тях си има „стая“ за всяка двойка. Болшинството от птиците са моногамни. Семейните двойки се формират за един сезон, а в много от случаите за няколко години или до момента на смъртта на единия от представителитеи. Това осигурява поделянето на родителските грижи както при мътене така и при отглеждането на потомството.Термити (Тermites)Термитите са изумителни създания. Царицата им е 30 пъти по-голяма от обикновените войници и работници и снася по 30 яйца на минута. Въпреки малкия си размер, те строят едни от най-големите структури в животинското царство. 10-сантиметровите създания изграждат 8-метрови структури с диаметър 12 метра, които тежат стотици тонове. Това е все едно човек да построи къща висока 1400 метра. И тук говорим само за това, което се вижда над земята. Термитите могат да копаят на 70 метра дълбочина.Голи къртици (Naked Mole)Голите къртици са наричани с много имена, включително и „пясъчни кученца“, което предполага, че са сладки и дружелюбни животинчета. Всъщност те са уникално не социални сред бозайниците. В това отношение са като мравките, пчелите и термитите, само че са доста по-големи и грозни. В допълнение към това, те са коравосърдечни и не чувстват абсолютно никаква болка. До 100 такива къртици живеят заедно в подземно убежище, което са си изкопали с непропорционално големите си зъби. Голите къртици живеят до 28 години и колониите им се хранят с грудките на растенията, които тежат 1000 пъти повече от самата къртица.РучейникЗа разлика от другите интересни животни, къщата на ручейника не е огромна мегаструктура. Използвайки подръчни материали – от пясък и черупки до клонки и боклуци – ларвата на този подводен архитект си прави мобилен дом, за защита и камуфлаж. Така когато дойде времето, те изплуват на повърхността на водата, разперват криле и отлитат.БобриНай-дългият бобров бент в света се разпростира на 850 метра и съществува повече от 100 години. От въздушните снимки се вижда, че поне две боброви семейства са работили по бента.ПаяциХиляди паяци от 20 различни вида са работили заедно, за да направят тази удивителна 180-метрова мрежа. Това е силно необичайно поведение за паяците, които обикновено се борят за територията и плячката си, предпочитат да изяждат враговете си и строят собствени мрежи. В този случай обаче, рекордните дъждове са причината за изобилие от насекоми и паяците са предпочели да си помагат, вместо да се бият. Още по-изумителното е, че те не само са построили мрежата, но са я и поправяли три пъти след като е била разрушавана от вятъра и дъждовете. ]]></content></item><item><title>Живописният град Исафьордур в Исландия (Isafjordur)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1729/zhivopisniyat-grad-isafyordur-v-islandiya-isafjordur</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1729</guid><pubDate>Tue, 17 Apr 2012 14:36:46 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>    Исафьордур е един от живописните градове на Исландия, разположен в северозападната част на страната. С население от 2600 души, той е най-големия град и столица на полуостров Уестфьордс (Westfjords). Издигнат е върху пясъчна плитчина на фиорда Скутулсфьордур (Skutulsfjörður), който от</description><content><![CDATA[    Исафьордур е един от живописните градове на Исландия, разположен в северозападната част на страната. С население от 2600 души, той е най-големия град и столица на полуостров Уестфьордс (Westfjords). Издигнат е върху пясъчна плитчина на фиорда Скутулсфьордур (Skutulsfjörður), който от своя страна притежава две долини - Tungudalur и Engidalur и е заобиколен от високи и стръмни планини.Този прекрасен град има дълга история и в продължение на много години е бил един от най-големите центрове на риболовната промишленост вИсландия. За първи път за него се споменава през 9 век, а през 16 век той нараства значително, тъй като се превръща в пазарна точка за чуждестранни търговци. По същото време района е бил свързан с магьосничеството и много хора били прогонени на близкия полуостров Hornstrandir, който сега е национален природен резерват. През 1786 г. Исафьордур придобива статута на град. Освен с история, това приказно градче може да се похвали и с богата архитектура. Neðstikaupstaður притежава рядка колекция от старинни дървени къщи, сред който е и най-старата постройка в цялата страна - жилище построено през далечната 1734 г. Всички те са построени предимно от заможни чуждестранни търговци в края на 18 век. Други добри примери на това строителство са Tjöruhús (завършена през 1742), Krambúð (1761), както и Turnhús (1744), в която сега се помещава морския музей.Културният живот в Исафьордур процъфтява през вековете до ден днешен. Регионалната библиотека е основана през 1889 г., а първото исландско музикално училище отваря врати през 1911 г. Налице е също така новоучредена художествена школа, носеща името на първия архитект наИсландия. Художествената галерия Slunkaríki е една от най-забележителните в страната и в нея целогодишно се правят изложби. Морския музей притежава изключителна сбирка от традиционни инструменти и реликви.  Напоследък градът се превръща и в атрактивна туристическа дестинация. Исафьордур има превъзходни възможности за туризъм и предлага интересни маршрути. В долината Тungudalur е изградено голф игрище и къмпинги, готови да посрещнат всеки гост, желаещ да се наслади на красотата наИсландия. Не далеч има ски писти за начинаещи и напреднали скиори, оборудвани с най-модерните лифтове и съоръжения. Градчето е идеална отправна точка, за тези, които искат да се впуснат в изследване на величествените Западни фиорди. Туристически агенции предлагат разнообразие от екскурзии за разглеждане на забележителностите около Исафьордур, като може да избирате дали това да стане по земя, по море или по въздух.  Hobyto.com]]></content></item><item><title>Кои са най-красивите жени в света?</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1728/koi-sa-nay-krasivite-zheni-v-sveta</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1728</guid><pubDate>Tue, 17 Apr 2012 10:10:47 +0300</pubDate><category> Той и Тя</category><description>  Противно на очакванията, първенството не водят българките. Преди тях в класацията са шведките, аржентинките и рускините. Всеки е чел статии за градове, в които жените се отличават с необикновена красота. Самите ние сме свикнали да чуваме комплименти по адрес на българската</description><content><![CDATA[  Противно на очакванията, първенството не водят българките. Преди тях в класацията са шведките, аржентинките и рускините.Всеки е чел статии за градове, в които жените се отличават с необикновена красота. Самите ние сме свикнали да чуваме комплименти по адрес на българската жена и наред с киселото мляко, розовото масло и шопската салата да изтъкваме нейната красота като една от запазените марки на България. За жалост обаче не българките са най-красивите в света. Предлагаме ви списък с десетте държави, които могат да се похвалят с красотата на своите жени, класирани от сайта http://www.travelersdigest.com. 10. ДанияЖените в Дания имат удивително излъчване. Те се славят със забележителна красота и чар. Освен това се хвалят със сексуална разкрепостеност.9. ХоландияЖените там могат да прекарат с вас часове в пиене на вино и философстване по различни теми в парка и без притеснение да се шмугнат в храсталака на същия този парк, за да се позабавлявате. Холандките се интересуват от качествата на мъжа, а не от обществения му статус или финансовите му възможности. 8. ЕстонияЕстония е малка и почти незабележителна страна, но не и когато става въпрос за красотата на нейните жени. В клубовете в старата част на Талин могат да бъдат видени едни от най-добре изглеждащите дами в света при това през всеки ден от седмицата. 7. УкрайнаЧерноморското крайбрежие на Украйна се слави с едни от най-прекрасните жени, които се разхождат в оскъдни дрехи и ефирни бански костюми. Те са руси, те са синеоки, те са дългокраки и гледат съблазнително. 6. БеларусЧесто се казва, че Източна Европа е долината на красивите жени и в този смисъл Беларус може да бъде наречена една от най-плодородните области. За тези жени си струва да умреш. Те успяват да превърнат скучната си страна в място, на което ви се иска да останете до края на живота си. 5. ЛатвияВ тази малка страна се раждат едни от най-прелестните момичета на света. Зашеметяващи красавици небрежно кръстосват улиците. Те са умни, прагматични и горди. Освен това са много талантливи и приятелски настроени. 4. България България спокойно може да промени името си на "страната на красотата". Тя представлява уникален конгломерат от прелест и чар. Тук е пълно с красиви жени - от руси до червенокоси, от синеоки до красавици с тъмен нежен поглед. Те са навсякъде - от най-закътаните планински региони, през столицата София, до плажовете по Черноморието. 3. РусияСлавянските жени са най-красивите в целия свят и рускините заемат своето достойно място в него. Те са омайващи, изкусителни, могат да покорят сърцето ти само с един поглед, който ти казва, че са готови да направят за теб каквото поискаш. А ти без съмнение искаш много...2. АржентинаКогато говорим за Латинска Америка, Аржентина със сигурност може да се нарече черешката на тортата.  Аржентинците и по-специално жителите на Буенос Айрес са наследници на италиански емигранти от 19 и началото на 20 век, но те най-вероятно са били от Милано, защото правнучките им носят гените на супер модели. 1. ШвецияНяма как Швеция да не е на първо място в списъка. Жените тук са толкова неприлично красиви, че понякога не можеш да си поемеш дъх в тяхно присъствие. Руси коси и светли очи, ярка индивидуалност и свободолюбие - как да им устоиш! ]]></content></item><item><title>Айсризенвелт - най-голямата ледена пещера в света (Eisriesenwelt)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1727/aysrizenvelt-nay-golyamata-ledena-peshtera-v-sveta-eisriesenwelt</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1727</guid><pubDate>Sat, 14 Apr 2012 10:55:11 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   Айсризенвелт е най-голямата система от ледени пещери в света, простираща се на повече от 42 км. Разположена е в селището Верфен, на около 40 км южно от Залцбург, Австрия, в алпийския масив Tennengebirge.  Светът на ледените гиганти, както се превежда името й, е създадена от река Залцах,</description><content><![CDATA[   Айсризенвелт е най-голямата система от ледени пещери в света, простираща се на повече от 42 км. Разположена е в селището Верфен, на около 40 км южно от Залцбург, Австрия, в алпийския масив Tennengebirge. Светът на ледените гиганти, както се превежда името й, е създадена от река Залцах, която с времето е подкопавала в планината проходи. Постепенно пукнатините и цепнатините във варовика са ставали все по-големи и водата ерозирала по скалите. Прекрасните ледени образувания, които се виждат днес в пещерата, са се образували от топящия се сняг, който се процежда през пукнатините и стигайки до вътрешността, където температурите са под нулата той замръзва. Тъй като входа на Айсризенвелт е отворен целогодишно, мразовитите алпийски ветрове духат в пещерата и спомагат за вледеняването на водата. През летните месеци, студените течения от вътрешността й пък предпазват ледените формации от претопяване.Въпреки, че е дълга повече от 42 км, туристите могат да се наслядат само на първия й километър, който е покрит с лед. Останалата част е основно от варовик.Откривател на Айсризенвелт е Антон Поселт (Anton Posselt) - учен от Залцбург, който се натъква на ледения феномен през 1879 година. Преди това пещерата е била известна само на местните жители, които вярвали, че това е вход към ада и отказвали да го изследват. Една година по-късно той публикува подробен доклад за откритието си в списание за алпинизъм, но въпреки това пещерите остават в неизвестност.  Александър вон Мьорк, спелеолог от Залцбург, е един от малкото хора, които не са забравили за находката на Поселт. През 1912 г. той ръководи няколко експедиции в пещерата, след което предизвиква интереса към нея и на други пътешественици. Осем години по-късно е построена първата хижа за изследователи в района, както и маршрут, който води нагоре в планината. Скоро след това туристите започват да прииждат тук, привлечени от внезапната популярност на пещерата. Не закъснява изграждането на още една хижа и няколко пътеки от Верфен и Tänneck. Удивиделните ледени скулптури, изваяни от природата, са достъпни за посетители от 1 май до 26 октомври всяка година. До входа на пещерата, който е на височина 1640 метра, може да се стигне по два начина. Първия вариант е чрез 20 минутен преход, последван от 5 минути с платен лифт и още 20 минути ходене пеша до дупката на пещерата. Другия вариант е за по-напреднали туристи, който вместо да използват лифта, може да се изкачат пеша за близо 90 минути. В пещерата се влиза организирано на групи. Ежегодно около 200 хиляди туристи посещават Айсризенвелт. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Силуетовият остров - запазена част от дивата природа (Silhouette Island)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1726/siluetoviyat-ostrov-zapazena-tchast-ot-divata-priroda-silhouette-island</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1726</guid><pubDate>Mon, 09 Apr 2012 13:08:09 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>  Силуетовият остров е част от Сейшелската островна група, а самият той е третият по големина сред тях. Ако сте любители на дайвинга, това е префектното място за вашата почивка и практикуване на хобито ви, защото той може да ви предложи живописни подводни забележителности. Любопитен</description><content><![CDATA[  Силуетовият остров е част от Сейшелската островна група, а самият той е третият по големина сред тях. Ако сте любители на дайвинга, това е префектното място за вашата почивка и практикуване на хобито ви, защото той може да ви предложи живописни подводни забележителности.Любопитен факт свързва това късче рай с прочутия пират Хоудоул, който е използвал неповторимата тропическа природа и праисторическа растителност за свое скривалище. Начините да достигнете до Силуетовия остров са два – по вода и по въздух. От международното летище на столицата Виктория полетът трае само 15 мин., а докато летите може да се любувате на красотата на западния бряг на Махе, пристанището на самата Виктория и природния парк „Света Ана”.До самият остров обаче се стига само с лодка или хеликоптер. Силуетовият остров притежава ранг на национален морски парк, а с екзотичните си корали, риби и спокойствие е предпочитано място за меден месец от множество младоженци от цял свят.Сред редките растителни видове тук са екзотичните насекомоядни орхидеи, както и смолистите дървета. Благодарение на каквато и да била човешка намеса тук, островът е успял да съхрани първичната си дивота и е истински извор на тишина и спокойствие. Това го прави и особено интересен за изследователите, които проучват огромното биологично разнообразие в тази запазена част на дивата природа.]]></content></item><item><title>Круизният кораб „Балморал&amp;quot; потегля по маршрута на „Титаник&amp;quot;</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1725/kruizniyat-korab-vbalmoral-poteglya-po-marshruta-na-vtitanik</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1725</guid><pubDate>Sun, 08 Apr 2012 10:37:49 +0300</pubDate><category>Информация</category><description>  Круизният кораб „Балморал&quot; тръгва днес от английското пристанище Саутхемптън по маршрута на трансатлантическия лайнер &quot;Титаник&quot;, който потъна преди 100 години, предаде ИТАР-ТАСС. Сред около 1300 пасажери на кораба са 30 потомци на пътници и членове на екипажа на &quot;Титаник&quot;. Някои</description><content><![CDATA[  Круизният кораб „Балморал" тръгва днес от английското пристанище Саутхемптън по маршрута на трансатлантическия лайнер "Титаник", който потъна преди 100 години, предаде ИТАР-ТАСС.Сред около 1300 пасажери на кораба са 30 потомци на пътници и членове на екипажа на "Титаник". Някои от техните предци са успели да се спасят, а други са загинали, оставайки съпругите си вдовици, а децата си - сираци.В нощта на 15 април, когато ще бъде отбелязана 100-годишнината от крушението на "Титаник", пасажерите ще извършат паметна служба. Те ще пуснат венци във водата на мястото, където лайнерът е потънал и където се намират останките му.Друг круизен кораб - "Азамар джорни" ще потегли на 10 април от Ню Йорк. Двата морски съда едновременно ще бъдат на мястото на гибелта на "Титаник", а след това всеки ще продължи пътя си - към Англия и към САЩ.Билетът за пътешествието по маршрута на "Титаник" струва от 2 599 британски лири до 10 000 британски лири. Продажбата започна през 2008 г., а всички места бяха продадени в началото на 2011 г., посочва БТА. В ресторанта на кораба пасажерите ще бъдат угощавани със същите блюда, които са били сервирани на пътниците на "Титаник".Построеният преди сто гoдини лайнер се е смятал за непотопим. Поради грешка обаче, а и заради някои конструктивни и технологически дефекти "Титаник" потъва след сблъсък с айсберг. 1517 души загиват в корабокрушението. ]]></content></item><item><title>Виетнамец си купи град в САЩ за 900 000 долара</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1724/vietnamets-si-kupi-grad-v-sasht-za-900-000-dolara</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1724</guid><pubDate>Fri, 06 Apr 2012 10:58:45 +0300</pubDate><category>Информация</category><description>  Град в щата Уайоминг, в Средния запад на САЩ, само с един жител, бе продаден на търг на виетнамец за 900 хиляди долара, предаде Ройтерс. Публичната продажба на Бъфорд, обявен за най-малкия град в Съединените щати, привлече интереса на целия свят. На търга, който продължи 11 минути,</description><content><![CDATA[  Град в щата Уайоминг, в Средния запад на САЩ, само с един жител, бе продаден на търг на виетнамец за 900 хиляди долара, предаде Ройтерс.Публичната продажба на Бъфорд, обявен за най-малкия град в Съединените щати, привлече интереса на целия свят. На търга, който продължи 11 минути, наддаваха, включително по интернет, граждани на 46 държави. Началната цена бе 100 хиляди долара. Градчето в югоизточната част на Уайоминг се сдоби на търга със собственик, пожелал да запази анонимност. Разкрито бе само, че той е виетнамец. "Да притежавам парцел собственост в САЩ бе моя мечта", се ограничи да коментира тайнственият купувач в изявление.От аукционната къща "Уилямс енд Уилямс" от щата Оклахома, която проведе търга, допълниха, че мъжът дошъл специално от Виетнам и че оприличил покупката на сбъдната "американска мечта", посочва БТА.Виетнамецът придоби над 10 акра (4 хектара) площ с магазин за стоки от първа необходимост, бензиностанция и сглобяема къща.Бъфорд бе обявен за публична продан от единствения си жител Дон Самънс, който се самопровъзгласил за негов кмет. Самънс се преселил от Лос Анджелис в градчето през 1980 г. заедно със своята съпруга Тери. След като жена му починала през 1986 г., той останал единственият жител на Бъфорд. Шест години по-късно - през 1992 г. - Самънс купил градчето. След още 20 години, той решил да продаде градчето на търг, за да се премести да живее в Колорадо близо до своя син."Моето семейство вече го няма. Нашата цел да се преместим тук бе един вид изпълнена и сега искам да установя какви други приключения ме чакат", заяви Самънс в сряда в интервю за Ройтерс.Търгът предизвика безпрецедентен интерес в цял свят. Хора от 110 държави се регистрираха да гледат на живо в интернет аукциона. Предвид факта, че купувачът и съответно неговите намерения са неизвестни, не е ясно дали Бъфорд няма да остане без нито един жител.Градчето е кръстено на генерала от армията на Севера по време на Гражданската война в Съединените щати през периода 1861-1865 г. Джон Бъфорд. Селището е основано в края на 19-и век при строителството на Трансконтиненталната железопътна линия. В периода на най-големия му разцвет в градчето са живели около 2000 работници и техните семейства, които обаче по-късно се преместили с напредването на жп линията на запад. Бъфорд не е единственото селище в страната само с един жител. В щата Небраска, например, единственият жител на градчето Моноуай е Елси Ейлър, чийто съпруг починал през 2004 година. Също като Дон Самънс, Ейлър се е обявила за кмет, има лиценз за продажба на алкохол и плаща местни данъци.Градчето Прей, в щата Монтана, също в Средния запад на САЩ, само с осем жители, пък бе обявено за продан от своя собственик - 52-годишната Барбара Уокър. Тя поставила цена от 1,4 милиона долара за селището, което станало собственост на семейството на покойния й съпруг през 1953 г. Градчето се разпростира върху площ от 5 акра (2 хектара) в живописната Райска долина, близо до националния парк Йелоустоун, в която имат жилища знаменитости като холивудския актьор Джеф Бриджис.]]></content></item><item><title>Ледникът Перито Морено (Perito Moreno Glacier)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1723/lednikat-perito-moreno-perito-moreno-glacier</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1723</guid><pubDate>Fri, 06 Apr 2012 10:45:33 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>    Синия лед на глетчъра Перито Морено, разположен в южната част на Андите, в аржентинската провинция Санта Крус, привлича хиляди туристи всяка година. Той е една от най-важните туристически атракции в Патагония, където има още близо 50 ледника. Въпреки рецесията, която бележат</description><content><![CDATA[    Синия лед на глетчъра Перито Морено, разположен в южната част на Андите, в аржентинската провинция Санта Крус, привлича хиляди туристи всяка година. Той е една от най-важните туристически атракции в Патагония, където има още близо 50 ледника. Въпреки рецесията, която бележат ледниците в южната част на платото, през последните три десетилетия се оказва, че Перито Морено е една от трите ледени маси, които всъщност нарастват. Перито Морено е един от най-крупните резервоари на сладка вода в света.Внушителната му 5 километра широка ледена стена се издига на 74 м над повърхността на Аржентинското езеро, а общата му дълбочина достига 170 метра. Той, заедно с още 355 ледника, е част от Национален парк „Ледниците“ (Parque Nacional Los Glaciares), обявен от Юнеско през 1981 година за обект на световното наследство.Ледника носи името на аржентинския изследовател Франциско Морено. Сам по себе си глетчъра е уникална гледка, но ако имате късмета да сте наоколо докато огромни ледени маси се срутват във водата, то тогава определено ще сте свидетел на едно от най-впечатляващите природни зрелища. Тази година около 2500 туристи са имали това щастие да присъстват на събитието. Първото раздробяване на Перито Морено е през 1917 година, а последното на 2 март 2012 г. Той се разкъсва средно на всеки 4 до 5 години, като до днес са регистрирани 21 срутвания. Най-подходящото време да видите този феномен е от октомври до април. До него има удобен транспорт, който включва полет до летище Ел Калафате, след това придвижването е с автомобил. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Пещерата Бачо Киро до Дряновския манастир</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1722/peshterata-batcho-kiro-do-dryanovskiya-manastir</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1722</guid><pubDate>Thu, 05 Apr 2012 15:17:02 +0300</pubDate><category>България</category><description>   Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското</description><content><![CDATA[   Пещерата Бачо Киро е разположена западно от Дряновския манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска, на около 30 км от Велико Търново. Някога известна като Малката пещера, по-късно (през 1940 г.) е преименувана Бачо Киро в памет на българския герой от Априлското въстание, който се е укривал от своите преследвачи в безбройните й лабиринти. По време на османското робство пещерата не е била посещавана заради поверието, че там обитават зли духове, змейове, чудовища и тъмни подземни сили.За първи път с научна цел тук прониква професор Юричин през 1890 година, а по-късно (1971 - 1976 г.) се провеждат обстойни разкопки при входа на пещерата. Те откриват в долните пластове на пещерния пълнеж находки от среден палеолит, датиращ отпреди 40-70 хиляди години пр. н. е. Намерени са малко двустранно обработени груби остриета, симетрични и асиметрични ножове. В по-горните пластове се срещат оръжия и оръдия на труда изработени от кости. От историческа гледна точка, намерените предмети доказват живот на хора по тези места още от древни времена.Пещерата Бачо Киро е обявена за природна забележителност през 1962 г. и е първата благоустроена пещера в България. Пещерата представлява сложен четириетажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения с дължина около 3 600м. Според проучвания, оформлението на пещерата Бачо Киро е продължило близо 1 800 000 години. ]]></content></item><item><title>Планината Памир - &amp;quot;Покрива на света&amp;quot; (Pamir Mountains)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1721/planinata-pamir-pokriva-na-sveta-pamir-mountains</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1721</guid><pubDate>Wed, 04 Apr 2012 12:31:56 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Памир е планинска верига, извисяваща се гордо в Централна Азия. Териториално тя обхваща предимно части на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област) и Киргизстан, но се простира и в Китай, Афганистан и Пакистан. На персийски език Памир означава &quot;покрив на света&quot; и вглеждайки</description><content><![CDATA[   Памир е планинска верига, извисяваща се гордо в Централна Азия. Териториално тя обхваща предимно части на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област) и Киргизстан, но се простира и в Китай, Афганистан и Пакистан. На персийски език Памир означава "покрив на света" и вглеждайки се от нивото на земята, величествените планини все едно наистина докосват небето. Макар да не е сред топ 10 на средностатистическия турист, всеки един връх и маршрут тук обещава истинско приключение. Някога Памир е била изключително популярна сред алпинистите и планинарите, но с течение на времето политическите вълнения в Азия принудили посетителите да стоят настрана. Сега когато ситуацията е стабилизирана, планината отново привлича ентусиасти, готови да покорят невероятните й върхове.  Памир се намира на кръстовището на други мощни планински системи в централната част на континента. В различни посоки се простират Хималаите, Тян Шан, Каракорум, Кунлун и Хиндукуш. Планината Памир, както и околните масиви са се получили в резултат на аномалия, известна като сблъсъка на Индоавстралийската и Евроазиатската литосферни плочи. Именно на това се дължат и многобройните и често тежки земетресения в района.Най-високата точка в Памир е връх Исмаил Самани (7495 м) в Таджикистан, известен от 1932 до 1962 г. под името Сталин и от 1962 до 1998 като Комунизъм. Той е плътно следван от връх Ибн Сина (7134 м), неофициално наричан Ленин, който се намира на границата на Таджикистан с Киргизстан и от връх Корженевская (7105 м). Много от възвишенията са подложени на чести промени откъм имена. Това се дължи на новия режим на правителството, което сменя почти всички названията на градове и забележителности свързани с комунизма. Планините, за съжаление, също не са изключение, макар повечето туристи да ги наричат със старите им имена. Памир може да се похвали и с много ледници, в това число 77 километровия Федченко - най-дългият в бившия СССР и извън Полярния регион.Най-препоръчителното време да се отправите към планинския масив е от края на юни до средата на септември, като от края на юли до средата на август е най-доброто. Извън този период има вероятност да се сблъскате с лошо време и липса на места в някои от базовите лагери. За Памир е характерна дълга и сурова зима и кратко лято. Върховете целогодишно са покрити със снежна покривка. Hobyto.com ]]></content></item><item><title>La Roque Gageac - сърцето на Черен Перигор</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1720/la-roque-gageac-sartseto-na-tcheren-perigor</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1720</guid><pubDate>Tue, 03 Apr 2012 13:47:28 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   La Roque Gageac е малко селце в район Черен Перигор на департамент Дордон, регион Аквитания. Разположено е по поречието на река Дордон, на 8 км югозападно от средновековния град Sarlat-la-Canéda. То е част от списъка с най-красивите села на Франция.    Оставените резби и каменни рисунки</description><content><![CDATA[   La Roque Gageac е малко селце в район Черен Перигор на департамент Дордон, регион Аквитания. Разположено е по поречието на река Дордон, на 8 км югозападно от средновековния град Sarlat-la-Canéda. То е част от списъка с най-красивите села на Франция.   Оставените резби и каменни рисунки говорят, че това място е било обитавано още от праисторически времена. През Средновековието в селото са живеели около 1500 души, предимно рибари и лодкари. През 12 век е построена емблематичната кула на семейното имение на фамилия Тарде. Друга впечатляваща сграда е Шато де ла Малартрие - една от най-модерните постройки тук. Издигната е през 19 век и се намира в западната част на селцето. Извисяващата се над La Roque Gageac огромна канара освен, че пази от северните ветрове е и причина за много тревоги. На 17 януари 1957 г. част от нея се откъсва и разрушава шест къщи и една плевня. Пътят е затрупан и трима души намират смъртта си. На 9 януари 2010 година парче от скалата отново полита надолу, а през юни същата година, точно в началото на туристическия сезон, близо 320 тона скална маса заплашват да се срутят. Правителството е взело веднага решение да евакуира хората и да положи мрежи. След 5 седмици усилена работа по укрепването на опасния зъбер местните жители са били в състояние да се завърнат по домовете си, въпреки, че опасността от падащи камъни остава.Специфичния микро климат в селцето позволява на много видове тропически и средиземноморски растения да растат по улиците. Палмови, бананови и бамбукови дръвчета, както и много оленадри цъфтят под слънчевите лъчи на Аквитания, придавайки един особен чар на мястото.  Hobyto.com]]></content></item><item><title>Къща в стил Флинстоун в Малибу</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1719/kashta-v-stil-flinstoun-v-malibu</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1719</guid><pubDate>Tue, 03 Apr 2012 11:43:02 +0300</pubDate><category>Полезно &amp;amp; Интересно</category><description>   Каменния дом, копие на пещерата на известните анимационни герои Фред и Уилма Флинстоун, не е туристическа атракция, а реално съвременно архитектурно творение, чийто собственик е американския актьор и продуцент Дик Кларк. Неговата известност се дължи на шоуто „Американска</description><content><![CDATA[   Каменния дом, копие на пещерата на известните анимационни герои Фред и Уилма Флинстоун, не е туристическа атракция, а реално съвременно архитектурно творение, чийто собственик е американския актьор и продуцент Дик Кларк. Неговата известност се дължи на шоуто „Американска естрада” от 50-те и 60-те години, в което той е бил водещ, а по-късно се превръща в истинска легенда, когато става продуцент и водещ на новогодишното шоу по Ей Би Си, излъчвано всяка година от 1972 насам на живо от Таймс скуеър.Забележителната къща е "кацнала" на хълм в Малибу, на няколко минути от Тихоокенаското крайбрежие. Екстериора и интериора са изработени в стил ”каменна ера”. Изключителното жилище имитира пещера от неолита и разполага с една спалня, две бани с вани, гостна и кухня. Таваните са ниски, а мебелите вътре сякаш са взети от дома на Фред и Уилма. Дворът е близо 23 акра и от всяко кътче се открива зашеметяваща гледка към Тихия океан, живописните острови наоколо, планината Бони и долината Серано.По незнайни причини съвсем наскоро семейство Кларк реши да продаде уникалната си къща и началната цена, която иска за нея е 3.5 милиона долара. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Хранителни съвети за активно трениращи</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1718/hranitelni-saveti-za-aktivno-trenirashti</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1718</guid><pubDate>Mon, 02 Apr 2012 13:53:57 +0300</pubDate><category>Хранене и Тренировки</category><description>  Трябва ли да се хранят различно спортуващите?  Често задаван въпрос от нас &quot;зависимите&quot; от физическите упражнения. За спортистите от каквато и да е дисциплина служат същите правила за хранене, както при нормалните хора. Добрата хранителна програма изисква ежедневно да се</description><content><![CDATA[  Трябва ли да се хранят различно спортуващите? Често задаван въпрос от нас "зависимите" от физическите упражнения. За спортистите от каквато и да е дисциплина служат същите правила за хранене, както при нормалните хора. Добрата хранителна програма изисква ежедневно да се приемат между 2 500 – 4 000 калории, разделени по хранителни елементи на 55% въглехидрати, 30% мазнини и 15% протеини. Изключение правят само онези спортисти, които се подготвят за състезание, като маратонците например. За тях е наложително да увеличат применето на въглехидрати до 65%. Любителите-спортисти пък нямаме нужда от допълнителен прием на протеини. Със сигурност обаче трябва да се хидратираме непрекъснато. L-карнитинът не топи сам мазнините. Нужни са му и тренировки.Какво предизвикват упражненията на празен стомах? Каква е функцията на кафето в спорта? Следват тези и още от най-често задаваните въпроси от трениращите...Какво да ям преди тренировка?В нощта преди дълга тренировка (повече от 1 час) се налага да напълним въглехидратния си „резервоар”, без обаче да прекаляваме. Адекватните за спортуващи хора храни са ориз, паста, боб, леща, грах комбинирани със зеленчуци и зехтин, без сосове, богати на мазнини. Два-три часа преди тренировката трябва да бъде последното ви хранене, като отново давате приоритет на въглехидратите. Колкото повече приближава часа на упражненията, толкова по-леко трябва да премине храносмилането.Кое прави въглехидратите толкова важни за спортуващия?Въглехидратите са като „бензин” за организма на един спортист. Доста трудно е да се извлече енергия от мазнините и протеините, особено в случаите когато става въпрос за продължително усилие. За сметка на това въглехидратите се усвояват лесно и се превръщат бързо в задвижващ елемент. Единственият им недостатък е, че в някои случаи човешкото тяло запазва определено количество въглехидрати под формата на гликоген (до 370 грама при хора със заседнал начин на живот и до 600 грама при трениращи). Тези стойности позволяват тренировката да продължи от 60 до 90 минути, след това време се налага отново да напълним „резервоара”.В коя храна се намират добрите въглехидрати?Добрите въглехидрати се съдържат най-вече в интегрални храни или направени от цяло зърно (несмляно). Други източници на добри въглехидрати са лещата (сварена нормално, не преварена), зърнени интегрални продукти, ориз (дълъг, интегрален), ядките. Трябва да ограничите приема на въглехидрати, които идват от бяло брашно, белените картофи (пържени или недосварени), сладкишите (особено индустриалните) и белия ориз. С тези храни, нивото на захар се изстрелва автоматично нагоре, за да падне също толкова скорострелно до нулата, което по време на тренировка води до нерегулирани качвания и спадове на енергията.Спортуващият редовно има ли нужда от допълнително приемане на витамини и минерали?Ако се храните разсъдливо и балансирано; пиете достатъчно течности, приемате необходимото количество витамини и минерали ежедневно, това не е необходимо. Много е важно всеки ден да ядете плодове, зеленчуци и интегрални храни, два-три пъти седмично риба и бобени култури и около 600 грама месо на седмица. Ако сте много активни в тренировките, можете да приемате допълнително мултиминерални течности или витамин В.Имат ли нужда спортуващите от допълнителни протеинови шейкове?Спортистите-любители нямат нужда от увеличени дози протеин. Препоръчителното количество от 0,8 грама протеин на килограм тегло може да бъде постигнато перфектно само с балансирано хранене. Какво трябва да пият спортистите, за да се хидратират добре?Активните личности трябва да пият повече от водещите заседнал начин на живот, това е ясно. Но не трябва да чакат да се появи жаждата. В дните, в които не тренирате, имате нужда от минимум 1,5 литра течност на ден. И когато започнете да изразходвате енергия, да се потите, нуждите ви от вода растат и достигат средно до 1,8 литра. Адекватни напитки са водата, соковете за спортисти без захар, плодовите сокове и студените чайове.Вярно ли е, че алкохолът прави така, че постигнатото със спорт се изпарява?Въпреки, че няма нищо по хубаво от студена биричка след натоварена тренировка, е по-добре тя да бъде без алкохол. Алкохолът стимулира отделянето на урина и с това не помага много точно в момента, когато имаме нужда от всички течности в организма ни. На всичкото отгоре, алкохолът понижава много нивата на тестостерон, хормон особено важен за възстановяването на мускулите. Безалкохолната бира от своя страна има куп положителни качества, внася в организма въглехидрати, витамин В, фосфор, магнезий, калций, калий, силиций…Подобрява ли кофеинът полезното действие на трениращите?Кофеинът стимулира нервната система и функционира като „будилник” за тялото. За спортистите е интересна неговата функция за активиране на обмяната на мазнини. Превръщането на мазнините в свободни мастни киселини може да функционира с помощта на кофеина само, ако той се приема без захар (в кафето). Важное, че голямата концентрация на кофеин увеличава нуждите от уриниране, което от своя страна може да провокира обезводняване и загуба на минерали.До какво води тренировката на празен стомах?Когато нямаш нищо в стомаха, разполагаш с много малко гликоген, като средство за производство на енергия, както и с малко захар в кръвта. В такъв момент тялото започва да използва широко свободните мастни киселини и топенето на мазнини се засилва. Въпреки всичко, този трик е подходящ само за добре тренирани спортисти и функционира, когато се прави еднократно, подкрепен от добра хидратация. Автор: Елисавета Шидерска, консултант по спорт и хранене към Fine Line]]></content></item><item><title>Остров Ротнест - коралови рифове и прозрачни сини води (Rottnest Island)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1717/ostrov-rotnest-koralovi-rifove-i-prozratchni-sini-vodi-rottnest-island</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1717</guid><pubDate>Mon, 02 Apr 2012 12:02:51 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>  Остров Ротнест е изключително място за релакс и разходка, което се намира край югозападната част на австралийското крайбрежие. Най-близкото населено място до него е град Пърт, чийто бряг е на около 20 км в посока континента. Именно от там може да вземете високоскоростен ферибот,</description><content><![CDATA[  Остров Ротнест е изключително място за релакс и разходка, което се намира край югозападната част на австралийското крайбрежие. Най-близкото населено място до него е град Пърт, чийто бряг е на около 20 км в посока континента. Именно от там може да вземете високоскоростен ферибот, с който за отрицателно време ще стъпите по бреговете на острова.Разположен в кристалните води на Индийския океан Ротнест е с дължина 11 км, а на ширина достига едва 4, 5 км, което го прави изключително лесен за разглеждане. Това малко парче суша е застраховано от всякакви автомобилни газове, защото на острова не се допускат никакви коли. Единственият начин да обиколите красивите заливчета, ниските хълмове и няколкото езера е като си наемете велосипед срещу 30 долара на ден.Въпреки малките си мащаби остров Ротнест има какво да предложи на хилядите туристи, пристигащи тук, за да се насладят на спокойната атмосфера. На острова има само едно населено място, което впечатлява с колониалната си архитектура, исторически сгради и стари църкви. През Втората световна война по най-високите хълмове на остров Ротнест са били построени няколко големи артилерийски оръдия. Днес те вече не функционират, но са превърнати в туристическа атракция, като много от посетителите се разхождат до оръжията и прилежащите им бункери.  Близо 500 000 туристи посещават този красив австралийски бряг всяка година. Привлекателни тук са възможностите за плаване с лодка с прозрачно дъно, каране на каяк, гмуркане и подводно плуване. Водните гледки предлагат красив набор от коралови рифове и прозрачни сини води.   ]]></content></item><item><title>Лесно пиле с черен боб</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1716/lesno-pile-s-tcheren-bob</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1716</guid><pubDate>Fri, 30 Mar 2012 14:58:42 +0300</pubDate><category>Чуждестранна кухня</category><description>   Бърза и лесна рецепта, която може да реализирате при липса на интересни идеи. Това е  от тези ястия, които правим с продукти  &quot;под ръка&quot;  почти винаги присъстващи в нашият дом... черен боб, пилешки гърди, както и каквото и да е сирене. За пилето:  2 обезкостени пилешки гърди без</description><content><![CDATA[   Бърза и лесна рецепта, която може да реализирате при липса на интересни идеи. Това е  от тези ястия, които правим с продукти  "под ръка"  почти винаги присъстващи в нашият дом... черен боб, пилешки гърди, както и каквото и да е сирене.За пилето: 2 обезкостени пилешки гърди без кожа3 супени лъжици зехтин¼ чаена лъжича кимион ½ чаена лъжичка чесън на прах½ чаена лъжичка смлян черен пипер¼ чаена лъжичка червен пипер½чаена лъжичка сол За боба: Черен боб от консерва, една голяма зелена чушка, чесън на прах, щипка кимион.За посипване: Сирене,  нарязани домати, нарязан червен лук, зелен лимон;Нарежете пилето на парчета. Загрейте тигана на умерен огън и добавете зехтина. Поставете пилешкото в тигана, след което добавете черен пипер, чесън на прах, червен пипер, кимион и сол. Нужни са 8-10 минути за пилето. Следвайте стъпка по стъпка снимките и успехът е гарантиран. ]]></content></item><item><title>Крем супа и как да приготвим страхотни ароматни крутони</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1715/krem-supa-i-kak-da-prigotvim-strahotni-aromatni-krutoni</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1715</guid><pubDate>Thu, 29 Mar 2012 11:57:28 +0300</pubDate><category>Българска кухня</category><description>Продукти: за 4 порции  6 картофа, 2 л. пилешки бульон, 1 домат, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л. къри, 1 ч.л. черен пипер, 4 стръка магданоз, 200 г. ароматни крутони Приготвяне: Картофите се обелват, нарязват се на едри парчета и се поставят в дълбока тенджера. Към тях се прибавят обеленият домат.</description><content><![CDATA[Продукти: за 4 порции 6 картофа, 2 л.пилешки бульон, 1домат, 1 ч.л.червен пипер, 1 ч.л.къри, 1 ч.л.черен пипер, 4 стръкамагданоз, 200 г. ароматни крутониПриготвяне: Картофите се обелват, нарязват се на едри парчета и се поставят в дълбока тенджера. Към тях се прибавят обеленият домат. Заливат се с пилешкия бульон. Варят се до омекване на картофите, след което продуктите се пасират до гладкост. Добавят се подправките. Супата се разбърква много добре. Сервира се гореща, поръсена с крутони  и пресен магданоз. Необходими продукти за ароматни крутончета:300 гр. хляб, 30 гр. масло или маргарин за готвене (например „Dorina”), 2-3 с.л. маслиново олио (зехтин) за таватаПодправки:1 с.л. чесън в масло (100 гр.) разтопено, риган, мащерка, или други подправки според предпочитанията ви.Приготвяне:Разнообразен хляб се нарязва на кубчета. На дъното на подходяща тава се сипва маслиновото олио – омазва се добре цялото дъно на тавата. Нарязаните хлебни кубчета се разстилат равномерно. Наръсват се с разтопения чесън в масло, риган и мащерка. Разбъркват се и се слагат във фурната да се запекат до златисто (или до желаният от вас цвят). Не забравяйте да разбърквате от време на време, за да може да се запекат равномерно от всички страни.]]></content></item><item><title>Нарден - градa-крепост в звездовидна форма (Naarden)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1714/narden-grada-krepost-v-zvezdovidna-forma-naarden</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1714</guid><pubDate>Thu, 29 Mar 2012 11:27:37 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   Нарден се намира в западната част на Холандия, в провинция Северна Холандия и представлява крепост във формата на звезда. Тя е една от малкото оцелели холандски бастиони и единственото укрепление в Европа с уникални двойни стени и ровове с вода. Всъщност, съвременния град</description><content><![CDATA[   Нарден се намира в западната част на Холандия, в провинция СевернаХоландия и представлява крепост във формата на звезда. Тя е една от малкото оцелели холандски бастиони и единственото укрепление в Европа с уникални двойни стени и ровове с вода. Всъщност, съвременния град е далече от укрепленията, валовете и каналите и почти се слива със своя съсед - град Басем (Bassem). Старата историческа част е основана през 13 век и в продължение на седем века е имала стратегическа роля по време на войните междуХоландия, Германия и Англия.Нарден е интересен и се отличава с две неща - първо, удивително красивата му симетрична форма, и второ - отличното състояние на укрепленията, които вероятно ще бъдат полезни и в наши дни при военни действия. Сложния модел на крепостта наподобява звезда с шест лъча, като всеки от тях завършва със стрелка. Историята на града датира още от царуването на император Ото I Велики (936 - 968), когато е носил името Нарути (Naruthi). Сегашния Нарден е основан през 1350 г. и е бил малък укрепен град, който е нямал съдбата да остане в сянка. Тъй като се е намирал на единствения път до Амстердам, той автоматично се е превърнал във важна крепост. Въпреки това никой не е отделил пари за консолидацията му, което го прави изключително уязвим. Липсата на добра отбранителна система си казва думата през 17 век, когато френския крал Луи XIV и съюзниците му нахлуват в Холандия и превземат града. От тогава са и много от защитните съоръжения в Нарден, който независимо от подобренията през 1673 г. е завладян от Уилям Орански и е преобразен в този вид, в който съществува и днес. През 1926 г. Нарден загубва важните си функции и защитата му запада. От 1932 г. ангажимент за поддръжката на крепостта има организацията Stichting Menno van Coehoorn. Между 1964 и 1987 г. по-голямата част от укрепленията са възстановени със заповед на RGD, а в периода 2008-2010 г. е реставрирана и външната дига, която се вижда при разходка с лодка. Забележителностите в Нарден са много. Най-интересни от тях са крепостта, чиято уникална форма на звезда се вижда най-ясно от въздуха. Тук се помещава и музей, в който се пази колекция от предмети от 1350 до 1945 г., църквата "Св. Витус", която представлява голяма готическа базилика от 14-15-ти. век, двете порти от 1673 и 1915 г., шестте бастиона, Испанската къща - една от последните останали средновековни сгради в града, за която се предполага, че първоначално е била болница, а след завладяването на Нарден от испанците е превърната в кметство и много други атракции.През всеки две години Нарден е домакин на националния фестивал на снимката, който се провежда от 1989 г. насам. Тогава множество фотографи се стичат тук, за да покажат творенията си и да запечатат на снимки изключителната неподправена старинна атмосфера, която се усеща навсякъде. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Аит Бен Хаду - Африканския Холивуд (Ait Ben Haddou)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1713/ait-ben-hadu-afrikanskiya-holivud-ait-ben-haddou</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1713</guid><pubDate>Tue, 27 Mar 2012 10:44:00 +0300</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Виждали сте това място стотици пъти, нали? Градчето Аит Бен Хаду, по-известно като тукашния Холивуд, е послужило за декор на множество световноизвестни филми - Принцът на Персия: Пясъците на времето, Александър, Гладиатор, Мумията, Исус от Назарет, Перлата на Нил и още много</description><content><![CDATA[   Виждали сте това място стотици пъти, нали? Градчето Аит Бен Хаду, по-известно като тукашния Холивуд, е послужило за декор на множество световноизвестни филми - Принцът на Персия: Пясъците на времето, Александър, Гладиатор, Мумията, Исус от Назарет, Перлата на Нил и още много други продукции са снимани тук. Тази наистина вълнуваща дестинация се намира на южните склонове на планинската верига Атлас, в югоизточната част на Мароко. От столицата Маракеш я делят близо 100 км, а от град Уарзазат - 30 км. Аит Бен Хаду е една от казбите в долината, наречена “Пътят на казбите”. Керпичената крепост е издигната през 11 век , за да наблюдава и контролира пътя на керваните от Маракеш през Загора до Тимбукту.От 1987 г. градчето е под закрилата на ЮНЕСКО като обект на световното наследство.Постройките в Аит Бен Хаду са чудесен пример за традиционната глинена мароканска архитектура. Те често са сравнявани с разпадащи се детски пясъчни замъци, тъй като много от тях днес са в руини. Накацалите стъпаловидно по склона къщи са изградени от червеникаво-кафява глина и завършват с плоски покриви. Уличките са малки, свързани хоризонтално с арки и тесни проходи. Кафенета и магазинчета се виждат на всеки ъгъл, а продавачите в тях ненатрапчиво се опитват да изтъргуват стоките си – предимно килими и грънчарски изделия.Района е изключително подходящ за офроуд шофиране, а пръснатите по речната долина масивни бадемови дръвчета внасят допълнително романтика към мястото.Казбата е и остава изключително популярен фон за много различни филми. До днес тук са снимани повече от 20 холивудски продукции. По-известните от тях са:Содом и Гомор (1962)Лорънс Арабски (1962)Библията (1966)Човекът, който щеше да стане крал (1975)Исус от Назарет (1977)Перлата на Нил (1985)Живи светлини (1987)Последното изкушение на Христос (1988)Под небесния покрив (1990)Кундун (1997)Мумията (1999)Гладиатор (2000)Александър (2004)Принцът на Персия: Пясъците на времето (2010)Hobyto.com]]></content></item><item><title>Сърфинг - Да яхнеш вълната</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1712/sarfing-da-yahnesh-valnata</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1712</guid><pubDate>Tue, 27 Mar 2012 10:32:05 +0300</pubDate><category>Екстрийм</category><description>   Когато се събудиш с изгрева на слънцето и първото нещо, което си пожелаеш, е поглеждайки през прозореца да видиш гребените на вълните, има само една диагноза: СЪРФИСТ. От нея „страдат” все повече хора, особено тези, които живеят в близост до океана и притегателната сила на</description><content><![CDATA[   Когато се събудиш с изгрева на слънцето и първото нещо, което си пожелаеш, е поглеждайки през прозореца да видиш гребените на вълните, има само една диагноза: СЪРФИСТ. От нея „страдат” все повече хора, особено тези, които живеят в близост до океана и притегателната сила на водната стихия не им е чужда. Има много места по света, където можеш да караш сърф – Австралия, Хавай, Мексико, Таити, Калифорния, Индонезия, Южна Африка, Чили, Португалия и т.н. и всички те предлагат разнообразни условия, вълни и преживявания. Преди обаче да стигнат, до който и да е спот, сърфистите знаят, че има нещо много по-силно, което неистово ги дърпа към тези места и това са страстта, адреналинът, свободата и изкушението да яхнат вълната.Колкото и да се говори за сърфинга като за модерен спорт, всъщност той си е направо античен. Произхожда от древната полинезийска култура, като за първи път е забелязан от европееца вХавай през 1767 г.. По-късно се появява в журналите на кап. Джеймс Кук и се свързва най-често с Хавайските острови. Днес сърфингът обаче е много повече от средство за придвижване, забавление, спорт, той е култура, мода, стил и начин на живот, мултимилиардна индустрия за екипировка, дрехи, аксесоари и др. Някои го практикуват за релакс, докато за други той е целият им живот. Както и при другите борд спортове има карачи на различни нива – от професионалисти през много добри аматьори, карачи на средно ниво до пълни лаици-идиоти, които могат да те пометат и да не разберат, че са минали през теб.Всеки един обаче, независимо на какво ниво е, е добре да сърфира безопасно и да уважава сърф другарчетата си. Затова има няколко основни правила, които всеки един сърфист трябва да научи преди да се срещне лице в лице с вълната, колкото и голяма да е тя:Много е важно да си физически подготвен за сърфинга. Трябва да си в състояние да стигнеш до брега, в случай че изгубиш сърфа си в края на изтощителния ден. Да не говорим, ако попаднеш в неочаквано висока ветрова вълна и трябва да се пребориш с нея.Най-добре е да караш във вълни, в които се чувстваш на място. Не се надценявай!Сещай се от време на време за няколко факта: че има сърфисти и други хора във водата, че е важно да познаваш мястото, където караш и да знаеш, какви са условията за сърф в момента, в който караш.Точно, както и при плуването, ще е добре да не се мяташ във водата веднага след шкембе-чорбата и порцията кебапчета с лютеница, а да изчакаш поне 45 минути.Да караш под влиянието на алкохол не е добра идея. По-добре си запази способностите да пиеш за след сърфа, докато разказваш, колко огромни и перфектни туби си успял да хванеш.Бъди подготвен да спреш сърфа или да скочиш от него веднага, когато ти се наложи. Ако гребеш, дръж борда си, колкото се може по-плътно до себе си. Много по-бързо ще стигнеш до line-up-а (линията, на която сърфистите чакат вълната), а и няма да застрашаваш гребящите след теб. Ако те настигне вълна и е на път да те потопи, разкарай борда. Вероятността да се нараниш е много по-голяма, ако вълната те отнесе заедно с борда.Ако сърфираш на охраняван плаж, се увери, че си в сърф зоната. Виж първо, къде точно трябва да караш и след като си във водата, се придържай към правилата.Винаги проверявай, дали не взимаш вълната на някой другиго. Запомни, че сърфистът, който е най-близо до разбиващата се вълна, е с предимство. Ако видиш някой на вълната, считай, че вълната вече е хваната и ти трябва да чакаш за следващата. Ако искаш да прогресираш, трябва да бъдеш във водата, колкото се може по-често. Никой не е станал по-добър в нещо, стоейки вкъщи и гледайки телевизия.Уважавай местните, когато си на чужд плаж. Помни, че си гост и че вълните са, за да се споделят.Ако усетиш, че влизаш в мъртво вълнение, помни, че неслучайно се казва „мъртво”. Може никога повече да не можеш да се върнеш обратно на суха земя, ако попаднеш в него. Трябва да знаеш, че това обратно течение е доста силно и че обикновено е в посока право навътре. Ако попаднеш в такова, не се паникьосвай, а вместо това греби напречно, а не срещу него, докато не избягаш.Винаги използвай добър водо-устойчив слънце-защитен продукт. Ако искаш пробвай няколко часа сърфинг в слънчево време без такъв и ще разбереш, колко е важен. Също, ако не носиш неопрен, е добре да облечеш специална тениска с дълъг ръкав с UV защита, за да предпазиш и тялото си.Винаги карай поне с още един човек. Не само, защото ще ти е много по-забавно, ако споделяш вълните с някого, но и винаги ще има, кой да ти помогне, когато имаш нужда.Увери се, че сърфът ти е в добро състояние преди да влезеш във водата. Ако отиваш да караш на спот, който не познаваш, няма да е лошо да се посъветваш с някой местен. Провери спота и докато загряваш.Винаги прави кратка загрявка и разтягане преди да почнеш със сърфинга. Така ще намалиш риска от мускулни контузии или травми, докато караш. Също така това ще ти позволи да провериш за обратни течения или пък, къде е мястото, от което да се добереш до най-добрите вълни.Е добре де, знаем, че малко прекалихме с правилата, нали преди всичко сърфингът е забавление. Но ако все пак утре се събудиш с първите слънчеви лъчи, не обвинявай нас, че не виждаш вълните от прозореца си, защото сърцето ти вече е там...Текст: Франк ]]></content></item><item><title>Пътят на великана - природното чудо на Ирландия (Giants Causeway)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1711/patyat-na-velikana-prirodnoto-tchudo-na-irlandiya-giants-causeway</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1711</guid><pubDate>Mon, 26 Mar 2012 14:27:17 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   Великанската пътека е едно от най-ярките творения на природата. Уникалните скални образувания са се формирали на североизточния бряг на графско Антрим, близо до град Бушмилс, Северна Ирландия.   Пътят се спуска от крайбрежието към морето и е съставен от каменни колони, чиито</description><content><![CDATA[   Великанската пътека е едно от най-ярките творения на природата. Уникалните скални образувания са се формирали на североизточния бряг на графско Антрим, близо до град Бушмилс, Северна Ирландия.  Пътят се спуска от крайбрежието към морето и е съставен от каменни колони, чиито форми са толкова правилни, че все едно са сътворени от човешка ръка. Техният брой е около 37 000. Повечето от необикновените скални формирования са шестстенни, а останалите с четири, пет, седем и осем страни. Височината им достига до 12 метра. Според учените този природен феномен датира от преди 50-60 милиона години и е следствие на вулканична дейност. Изригналата по това време лава се е стекла към морето и след като е изстинала се е начупила на тези каменни късове, съставляващи днес уникалната забележителност. През 1986 г. районът около Пътят на великана става част от списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство и е единственото място в Северна Ирландия с такъв статут. Година по-късно е обявен и за Национален природен резерват. Проведената през 2005 г. анкета сред слушателите на Радио Таймс му отрежда четвърто място по величие сред природните чудеса на Обединеното Кралство. И тук не липсват легенди. Най-разпространената е за война великан на име Фин Маккул, който се захванал да прави насип в морето чак до остров Стафа в Шотландия, защото бил предизвикан от друг гигант. Приятели му казали, че противника му е много по-голям от него и тогава Фин, заедно със жена си, измислил гениалния план да се преоблече като бебе. Много нощи те работили над костюма. Когато съперника му дошъл да търси Фин, жена му му съобщила, че той е в гората и може да го изчака докато се върне. Тогава тя му показала бебето си и когато гиганта го видял бил ужасен при мисълта за това колко огромен ще е Фин. Мигновено се затичал обратно към Шотландия като не преставал да хвърля камъни по целия път. Освен за да се полюбуват на цялостната му красота, туристите идват тук и за да посетят множеството пещери, образували се между отделните каменни блокове, до които може да се стигне и с лодка. Някои от най-известните са Порткун и Рънкери. Останките на няколко разрушени замъци допълват пейзажа около Великанската пътека. Един от тях е дворецът Дънлус, който е бил построен през 13 в. В източна посока пък се намира още по-стария замък Дънсеверик, а малко след него идва ред и на датиращият от 14 в. дворец Кинбейн.Hobyto.com]]></content></item><item><title>Водопадът Скогафос - още една от красотите на Исландия (Skógafoss)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1710/vodopadat-skogafos-oshte-edna-ot-krasotite-na-islandiya-skgafoss</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1710</guid><pubDate>Mon, 26 Mar 2012 12:32:17 +0300</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>   Скогафос е един от най-известните, най-красиви, най-посещавани и големи водопади на Исландия. Неговата живописност е наистина впечатляваща - той пада от 60 метра височина, разпръсквайки водни пръски, който през слънчевите дни образуват единична или двойна ярка дъга.  Ширината</description><content><![CDATA[   Скогафос е един от най-известните, най-красиви, най-посещавани и големи водопади на Исландия. Неговата живописност е наистина впечатляваща - той пада от 60 метра височина, разпръсквайки водни пръски, който през слънчевите дни образуват единична или двойна ярка дъга. Ширината му достига 25 метра. Водопада се е формирал по течението на река Скогара, а над него могат да се видят още 20 други очарователни водни каскади в по-малък размер. Намира се в югоизточната част на страната, на 5 км от село Скогар, в скалите, който някога са били брегова ивица. След отдръпването на морето те остават и заедно с близките възвишения ясно очертават границата между крайбрежните низини и планините наИсландия. Невероятната красота на водопада привлича хиляди посетители годишно. Като една от най-посещаваните природни забележителности на страната, района около него е туристически разработен и предлага различни пешеходни маршрути. В източната му част е изградено трасе, което води до прохода Fimmvörðuháls между ледниците Eyjafjallajökull и Mýrdalsjökull, след което продължава през билото Thórsmörk и тръгва към богатия на горещи извори район Laugavegur и стига до вулканичната местност Landmannalaugar.Около Скогафос витае и една мистична легенда, която разказва, че под водите на водопада е заровено съкровището на викинга Thrasi Thorolfsson - първия заселник в района. Той скрил имането си в една пещера зад водопада. Историята разказва, че през годините много хора са правили безуспешни опити да се докопат до ковчежето със златни монети, докато най-накрая един мъж успява. Макарата, която е използвал по-късно е послужила за направата на вратата на църквата в Скогар, а днес е една от атракциите на тамошния музей.  Hobyto.com]]></content></item><item><title>Пълзящите камъни на Racetrack Playa</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1709/palzyashtite-kamani-na-racetrack-playa</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1709</guid><pubDate>Sat, 24 Mar 2012 08:20:43 +0200</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>   Racetrack Playa е изключително равнинно и сухо езеро, намиращо се в северозападната част на Долината на смъртта, в едноименния национален парк. Този район е известен с една от най-мистериозните загадки на планетата - пълзящите камъни. Те се движат без каквато и да е намеса на хора</description><content><![CDATA[   Racetrack Playa е изключително равнинно и сухо езеро, намиращо се в северозападната част на Долината на смъртта, в едноименния национален парк. Този район е известен с една от най-мистериозните загадки на планетата - пълзящите камъни. Те се движат без каквато и да е намеса на хора или животни и оставят следи по набраздената с множество геометрични форми, вследствие на високите температури, земя. Дирите се различават както по посока, така и и по дължина и форма. Някои от тях са в идеална права линия, а други са лъкатушещи.И до ден днешен този геоложки феномен продължава да удивлява учените, които не спират да търсят адекватно научно обяснение. Въпреки, че изключителното явление е забелязано преди повече от век, досега никой не е успял да го наблюдава или фотографира. За сметка на това са представени безброй теории за миграцията на камъните. Най-ранното предположение е било, че скалите се предвижват заради гравитацията, но то е било отхвърлено категорично, след като бе разкрито, че северната част на Racetrack Playa е с няколко сантиметра по-висока от южната и повечето камъни в действителност се плъзгат нагоре. Другите две любими хипотези на геолозите са вятърът и ледът. През зимата и ранната пролет езерото замръзва и според някои учени новообразуваните ледени пластове спомагат за движението на скалите. По-правдоподобна за специалистите е теорията, че камъните се задвижват от вятъра, въпреки, че някои от тях са с огромни размери. През 1972 година изследователите Боб Шарп и Дуайт Кери стартират програма за наблюдение на мистериозното движението в Racetrack Playa. След като анализират характеристиките на оставените следи, те стигат до извода, че вятърът премества камъните веднъж на всеки две или три години. Най-силното доказателство в подкрепа на тази теза е, че преобладаващите ветрове в района са в посока от югозапад на североизток, както и повечето от дирите, оставени от камъните. Според геолога от Hampshire College Джон Рийд движението на канарите е резултат от съвместното действие на вятъра и на леда. Д-р Паула Месина, професор по геология в San Jose State University пък е на друго мнение. Нейната хипотеза е, че това странно явление се дължи на рядката комбинация от дъжд и вятър. През последните 10 години геоложката проследява движението на всеки един от 162-те камъни, разпръснати по Racetrack Playa. Нейните изследвания показват, че около 1/2 инча дъжд са достатъчни да направят повърхността хлъзгава, а силни ветрове от 50 mph или повече могат да преместят големите скали по калта.  Хората предприемат какви ли не действия, за да станат свидетели на уникалното събитие. Те прикрепят радио предаватели на скалите или монтират камери с надеждата да ги хваната "в действие" и да сложат край на всички спекулации. Но тъй като Национален парк Долината на смъртта е 98% пустиня, всички научни изследвания в нея трябва да бъдат неинвазивни. Забранено е да се издигат всякакви постоянни структури и инструментариуми. Освен това достъпът  до Racetrack Playa е забранен през влажния период, тъй като всеки отпечатък ще остави незаличим белег.Hobyto.com ]]></content></item><item><title>Пясъчните рисунки на Андрес Амадор</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1708/pyasatchnite-risunki-na-andres-amador</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1708</guid><pubDate>Thu, 22 Mar 2012 10:30:03 +0200</pubDate><category>История и Изкуство</category><description>   Изкуството няма никакви граници и американския художник Андрес Амадор го доказва. Той използва пясъчния бряг като платно, върху което създава невероятни мащабни рисунки. Родения през 1971 година творец е по професия еколог, завършил Университета Калифорния, но от 2004 година</description><content><![CDATA[   Изкуството няма никакви граници и американския художник Андрес Амадор го доказва. Той използва пясъчния бряг като платно, върху което създава невероятни мащабни рисунки.Родения през 1971 година творец е по професия еколог, завършил Университета Калифорния, но от 2004 година негова страст са рисунките върху пясъка. Самия той признава, чемечтата му е да прави тези творби по целия свят, за да може повече хора да се докоснат до изкуството му. Засега красивите картини на Андрес могат да се видят само по бреговете на Сан Франциско. Той използва Google Earth, за да избере най-добрите плажове за своите проекти, след което търпеливо изчаква пълнолунието и преценя дали приливите и отливите са достатъчно ниски, за да може да завърши дизайна, преди той да бъде отмит от морето.Произведенията му са вдъхновени от житните кръгове във Великобритания. За изпълнението им той използва едно гребло и понякога помощ от доброволци. Някои от творенията му се простират на площ от 300 до 500 фута.  Времето за което ги създава е около 2 часа, след което приливът идва и заличава пясъчните платна. Hobyto.com]]></content></item><item><title>Полумесец е новия проект на Дубай</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1707/polumesets-e-noviya-proekt-na-dubay</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1707</guid><pubDate>Wed, 21 Mar 2012 13:34:52 +0200</pubDate><category>Интернет и Технологии</category><description>   В близкото бъдеще небето на Дубай ще се обогати с още един небостъргач, чиято форма наподобява полумесец и изпълнението му е невероятно трудно от архитектурна гледна точка.   Проекта е на калифорнийската компания Transparence Housе, участвала и победила конкурентите в конкурса</description><content><![CDATA[   В близкото бъдеще небето на Дубай ще се обогати с още един небостъргач, чиято форма наподобява полумесец и изпълнението му е невероятно трудно от архитектурна гледна точка.  Проекта е на калифорнийската компания Transparence Housе, участвала и победила конкурентите в конкурса за проектиране на сграда - емблема на новия парк Zabeel. Основния критерий, по който са избирани архитектурните предложение е способността да се покаже в най-добра светлина настоящия вид на Дубай, както и да се характеризира като неразделна част от ислямския свят. Според експерти небостъргача с формата на полумесец не само е най-подходящ за парка Zabeel и отговаря изцяло на това правило, но той също така олицетворява още един важен детайл - технологичния и икономически напредък на "арабския Чикаго". В сградата е планирано да има детска библиотека, огромна конферентна зала, луксозен ресторант, много малки кафенета и традиционната открита наблюдателна пауба на върха. Hobyto.com]]></content></item><item><title> Гвалор - древният джайнистки град в Индия (Gwalior)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1706/gvalor-drevniyat-dzhaynistki-grad-v-indiya-gwalior</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1706</guid><pubDate>Tue, 20 Mar 2012 14:50:05 +0200</pubDate><category>Пътешествие по Света</category><description>  Гвалор (Gwalior) е свещено за джайнистите място. Старинният център е разположен в Северна Индия, в щата Мадхия Прадеш, на около 120 км от град Прадеш в южна посока. В миналото този исторически град е бил столица на няколко древни северноиндийски княжества, от които е останала и до</description><content><![CDATA[  Гвалор (Gwalior) е свещено за джайнистите място. Старинният център е разположен в Северна Индия, в щата Мадхия Прадеш, на около 120 км от град Прадеш в южна посока. В миналото този исторически град е бил столица на няколко древни северноиндийски княжества, от които е останала и до днес интересната уникална архитектура. Крепостта се издига на висока скала оградена с масивни стени. През вековете тук са били седалищата на няколко северноиндийски царства. Заради стратегическото си разположение в местността днес е разположена въздушната база Махараджпура.Във вътрешността на крепостта се намират няколко архитектурни исторически съкровища. Дворецът Ман Синг заема северизточната част на вътрешния двор. Уникалният му екстериор се отличава с интересен ансамбъл от декоративни плочки. Освен него доста интересен е и Гуджари Махал, издигнат през 15 век като символ на любовта на тогавашния раджа. Дворецът Гуджари Махал пък днес е превърнат в исторически музей. За жалост таванът на мащабната дворцова зала Барадари е полуразрушен, но все още се виждат останките на 12 колони, които някога са крепяли конструкцията. Преди векове тази зала е била една от най-красивите ритуални зали в света, като стилът й е взаимстван от ислямската култура.До града може да се стигне със самолет, влак или автобус. От столицата Делхи има полети до Гвалор, но те не са особено редовни. Най-добре е да се пътува с влак, защото старинният град е свързан отлично чрез железопътни линии с всички по-големи индийски градове. От столицата до Гвалор се стига за три часа с бързия влак.Най-добрият период за посещение през годината е септември до ноември, февруари и март. Гвалор е известен с екстремните си температури, като лятото е възможно термометрите да достигнат около 47 градуса. ]]></content></item><item><title>Зогнефиорд - най-големият фиорд в Норвегия (Sognefjord)</title><link>http://www.hobyto.com/feeds/1705/zognefiord-nay-golemiyat-fiord-v-norvegiya-sognefjord</link><guid isPermaLink="true">http://www.hobyto.com/post/1705</guid><pubDate>Tue, 20 Mar 2012 09:56:20 +0200</pubDate><category>Пътешествие из Европа</category><description>  Зогнефиорд (Sognefjord) е най-големият фиорд в Норвегия и вторият по големина изобщо в света. Освен най-дълъг този фиорд е и най-дълбокия за страната. Простира се на 204 км навътре в сушата, а водите му достигат дълбочина от 1200 м. Падината измерена над и под нивото на водата достига</description><content><![CDATA[  Зогнефиорд (Sognefjord) е най-големият фиорд в Норвегия и вторият по големина изобщо в света. Освен най-дълъг този фиорд е и най-дълбокия за страната. Простира се на 204 км навътре в сушата, а водите му достигат дълбочина от 1200 м. Падината измерена над и под нивото на водата достига до внушителните 2 100 м., а на някои места Зогнефиорд е дълбок повече от 1300 м. На практика се получава така, че околните планини са толкова високи, колкото дълбок е самият фиорд. Зогнефиорд е опасан и от жп-линия, което е една от най-приятните туристически атракции в района.  Ненадмината обаче си остава разходката с корабче по вода, която трае няколко часа и която разкрива детайлно могъщата красота на тази ледена планина. Туристите имат възможност да се докоснат до тази неопитомена от човека природа, макар че и тук, на малките суши по фиорда живеят хора.По Зогнефиорд на много места се спускат тънки потоци, които се образуват от топящи снегове по билото. Океанските пътнически лaйнери приличат на детски играчки на влизане в Зогнефиорд, смалени до неузнаваемост от заобикалящата ги природа. Планините се издигат почти отвесно от езерните води и на места стръмните скали от твърд гранит достигат височина от 900 м.През лятото Зогнефиорд привлича хиляди туристи, които идват, за да се насладят на великолепния пейзаж, чиято кулминация се явява Националния парк Ютунхеймен. Една от най-големите забележителности в него е водопадът Ветис, който се спуска от 275 м в Ордалсфиорд, най-източното разклонение на Зогнефиорд. ]]></content></item></channel></rss>
