Соланум - естествена коледна украса в дома

   Растението Соланум, известно и под името "Коледна череша" и "Йерусалимска череша", е пренесено от Канарските острови, където са естествените му находища. Има храстовиден вид и достига 50-70 см височина, но ако ще го отглеждате в саксия е по добре да е до 30 см. Листата му са удължено-елипсоидни, със заострен връх, но най-атрактивни са плодчетата с яркооранжев до червен цвят, които могат да достигнат 3 см в диаметър при по-развитите растения. Именно те наподобяват плода на черешата откъдето идва и другото му наименование. Трайността им е много продължителна - почти до пролетта. Тъй като са най-красиви в началото на зимата, растенията успешно се използват като коледна и новогодишна украса.

Отглеждат се предимно два вида Соланум - С. Каспикум (S. capsicum), чийто плодове са зелени, преминават в жълто, оранжево и червено и С. Псевдокаспикум (S. pseudocapsicum), който се отличава с по-гладките си стебла, по-големи плодове ипо-голямата височина на храста - до 80 см. 

Тези многогодишни растения изискват през зимата в помещенията да е сравнително хладно, но не по-малко от 13°С. Мястото трябва да е добре огрявано от слънцето. През лятото саксиите може да се изнасят на балкони, тераси или даже на открито в градината. 

Размножава се чрез семена и много рядко чрез вкореняване на резници. Най-подходящата почвена смес се съставя от равни части чимовка, листовка и пясък. През цялото време почвената смес трябва да се поддържа умерено влажна. Тъй като сухият въздух може да предизвика опадане на листата и плодчетата, периодично се пулверизира. След узряване на плодчетата настъпва период на покой. Те се обират, а поливането се намалява. Рано напролет старата надземна част се изрязва. При подходящо повишаване на температурата и увеличаване количеството на поливната вода, започва буен растеж. В този период може да прехвърлите растенията в по-голяма саксия. През лятото се подхранват няколко пъти. 

Бъдете изключително внимателни и не дръжте Соланума на места достъпни от деца, защото неговите плодчета са отровни. След обирането запазвайте само толкова, колкото са необходими за семе, останалите унищожавайте.