Хемерокалис – Hemerocallis

Семейство: Многогодишни растения от семейство Liliaceae– Лилиеви. Името Hemerocallis идва от гръцки ἡμέρα (hēmera) „ден“ иκαλός (Калос) „красиви“ тъй като цвета се отваря обикновено по изгревслънце и увяхва със залеза. Има видове, които цъфтят нощно време.
Синоними: Daylily
Разпространение: от Европа до Китай, Корея и Япония.
Описание: Регистрирани са около 60000 хибридни сорта,някои са силно ароматни, а самия род Hemerocallis наброява около 25вида. Хемерокалиса има богата коренова система, част от коятопредставлява доста удебелени шнуровидни корени, които понякога образуватластуни. Цветовете са големи, фуниевидни, малко приличат на тези налилиума, оранжеви, жълти, розови, червено-кафяви. Шестделни, с неголямачашка, на която са разположени цветовете – от два до десет. Едновременносе отварят от един до три цвята, като цялото храстче цъфти от 25 до 30дни. Цветоносите могат да са няколко – безлистни или с листа по тях, нависочина до 1.00 метра. Видовете се описват по дължината на цветоноста –ниските до 30 см., средните от 30 до 60 см., а високите – над 90 см.Плода представлява тристенна кутийка с малки черни и лъскави семена.
Светлина: В естествени условия, в Далечния Изток иИзточна Азия хемерокалиса расте в покрайнините на горите в храсталаците.Затова много често като препоръка при отглеждането му можем да срещнемизискване да се сади на сенчести или полусенчести места. Като се имапредвид, че основните доставчици и развъдници, специализирани вразмножаването и хибридизацията на хемерокалиса са в САЩ, Франция иАвстралия и климата в тези региони, става ясно защо се препоръчвазасаждане на сянка. При силното слънце там, хемерокалиса много бързо щепрецъфти. Адаптивно растение е, може да вирее на сянка, полусянка, нообилен цъфтеж ще се наблюдава само при добра осветеност.
Температура: Зимни температури – издържа до -15°С ÷ -20°С, летни температури до 25°С ÷ 35°С.
Поливане: Мощната коренова система позволявадоставянето на влага за растението от дълбочина и не се влияе отповърхностното засушаване на почвата. Като оптимално условие заотглеждане се счита онова, при което горния слой на почвата на нивото нарастителната розетка е сух, а влагата е в дълбочина на 20-30 см.,където е разположена основната част на кореновата система. Това може дасе постигне с мулчиране на терена около туфите на хемерокалиса.
Мулчиране: За мулчиране се изполват дребни дървеснипарченца, натрошени дървесни кори или торф. Не бива да се ползва свежадървесина – талаш или парченца дърво или кора. При мулчиране трябва дасе остави незасипана почвата в основата на стеблата за да не пречи припоникването на новия прираст.
Подхранване: На пролет, когато израстват новите листасе подхранва с комплексен минерален тор. Обикновено се насипва в сухосъстояние между туфите хемерокалис, направо върху почвата. При поливанесе усвоява необходимото количество. Основното подхранване е месец следпика на цъфтежа, когато има период на покой, по време на който сезалагат цветоносите за следващата година. Това осигурява обилен цъфтежпрез следващата година.
Размножаване: Вегетативно и чрез семена.
При отглеждане от семена видовите характеристики не се запазват. Тозиметод се използва за размножаване на ботаническите видове и отселекционерите. Семената на хемерокалиса бързо губят кълняемост.Засаждат се прясно събрани непосредствено наесен или напролет презследваща година. Преди есенния посев семената се стратифицират притемпература 2°С – 4°С в продължение на един и половина – два месеца.Растенията, отгледани от семена цъфтят след две – три години.
При вегетативно размножаване чрез делене на майчиното растение сезапазват всички родителски характеристики. Препоръчва се разделяне напролет. Сигнал, че е време за пресаждане е появата на новия прираст.Колкото по-рано се направи деленето, толкова по-малко се травмирарастението. При разделяне на хемерокалиса в по-късен период, е възможнорастението да не цъфне. Използват се не по-стари от 5- 6 годинирастения.
Особености: След прецъфтяване на растението,цветоносите се изрязват. В началото на зимния период се изрязва почтицялата надземна част на растението, като се оставят само новите листа.Трябва да се има предвид, че в края на лятото листата на хемерокалисагубят атрактивния си вид и пожълтяват и умират. Затова се засаждат вкомпозиция с други растения, които да прикриват пожълтялата листна маса.

Автор: hobbykafe