Ивановските скални църкви

   Ивановските скални църкви са уникален по рода си манастирски комплекс, който няма аналог на територията на България. Обикновено традиционните манастирски обители включват в себе си няколко църкви и помещения за монасите, докато в Ивановските скални църкви може да видите своеобразна мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, които са издълбани в скалите на живописния каньон, който очертава преминаващата от тук река Русенски лом. Ивановските скални църкви са издълбани на 32 м. височина над водата.

Уникалният и красив комплекс на Ивановските скални църкви е разположен на 12 километра в южна посока от дунавския град Русе. В тази част на Североизточна България, Скалните църкви се намират непосредствено до село Иваново. Тук е било лоно на християнската религия от векове. Като значим паметник на българската религиозна култура Ивановските скални църкви са включени в списъка със 100-те национални туристически обекта. През 1979 г. ЮНЕСКО включва в листата си с паметниците на световното културно и природно наследство девет обекта в България, един от които е са и Ивановските скални църкви.

Тази обител край Иваново е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район най-вече заради красивите си и добре запазени стенописи. Своя апогей Ивановските скални църкви достигат между 10 и 14 век, когато тукашните средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии се превръщат в прочуто българско духовно средище. През 13 век отшелници издълбават край естествените пещери на Русенски лом още допълнително около 40 църковни параклиса и манастири и около 300 килии във варовиковия камък от двете страни на реката. 

Пригодени са и някои естествени пещери в първоначалния им вид. Повечето от прекрасните и интересни стенописи, които днес могат да се видят по стените на Ивановските скални църкви са изрисувани през 14-тото столетие. Тези отлично запазени образци на стенопис са свидетелство за изключителния талант на художниците от Търновската школа. Повечето от рисунките представят развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. 

Църквите и всички помещения край тях в местността "Писмата" при село Иваново са обединени в големия скален манастир "Свети архангел Михаил". Той е основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, избран по-късно за първи Търновски патриарх. Има сложно устройство, включващо скалните помещения на т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". 
„Света Богородица” е най-известната от църквите и в нея може да видите великолепно запазен портрет на цар Иван Александър. В Съборената църква в Ивановските скални църкви е изографисан портретът на първата царска съпруга – Теодора, която по-късно става монахиня. Ликът на цар Иван Асен пък може да видите в Затрупаната църква в Ивановските скални църкви. 

По време на Второто Българско Царство, основано от братята Асен и Петър през 1185 г. Ивановските скални църкви се радват на благоразположението на владетелите. Наследниците на братята, управлявали до 1396 г. често правели дарения на обителта и именно затова техните ликове са изобразени по стените на манастира. 

Обектът е част от създаденото през 1966 движение 100 национални туристически обекта на България.