Недоспиването - големият враг на здравето

   Колко жалко, че една трета от живота ни отива за това толкова глупаво, безполезно и досадно занимание! Защо не може да съкратим веднага живота си с една трета или по-добре да се опитаме да спечелим изгубеното време? 

Днес лекарите категорично твърдят, че съвременните хора не спят достатъчно. В сравнение с 60-те години, всички хора са започнали да спят средно 2 часа по-малко. Заради ускорения ритъм на живот все по-често хората жертват скъпоценните часове нощна почивка за нещо друго, което според тях е много по-полезно. И една трета от тях не могат да си спомнят кога за последен път са спали дълго, дълбоко и толкова, колкото им се иска. Причините са много - не само начинът ни на живот, но и промените в характера и начина, по който възприемаме действителността. Перфекционизъм, неувереност в бъдещето, свръхотговорност ни карат всяка вечер да преживяваме отново събитията през деня, да планираме и съгласуваме следващия ден и по-следващия и... 
 
• Постоянното недоспиване може да доведе до затлъстяване, спомага за развитие на хипертония и диабет.
В повечето изследвания основното внимание било насочено към проблемите, свързани с краткотрайното лишаване от сън. Доброволци бодърствали в течение на 24-48 часа, а после изучавали влиянието на бодърстването върху такива параметри като бързина на реакциите, настроение и т.н., които се влошавали от недоспиване. В новото изследване обаче разглеждали физиологическия ефект от скъсяването на всекидневния сън до 4 часа в продължение на 6 нощи подред. 
 
Резултатите от новите изследвания неоспоримо доказват, че медицинските последствия от хроничното недоспиване могат да бъдат много по-сериозни от разсеяност, известно отслабване на съобразителността, раздразнителност или сънливост. Постоянното недоспиване може да доведе до увеличаване на теглото, хипертония и спомага за развитие на диабет.

• Системното недоспиване състарява бързо организма, влошава паметта, намалява скоростта на реакциите и имунитета.
Многобройни изследвания точно са установили, че зрелият човек се нуждае средно от 8-9 часа нощен сън, но днес хората спят не повече от 7 часа и дори по-малко и никога не компенсират този дефицит. Вярно е, че потребността от сън е индивидуална и може да се колебае, но въпреки това повечето хора днес не получават своята норма сън. Хората обикновено не си лягат преди полунощ, а будилникът за някои звъни още в 6. Затова те заспиват по пътя за работа, вечерта в театъра, киното, дори понякога зад волана. Дремят на съвещание и пред екрана на компютъра и вечер пред телевизора.

Известно е, че мозъкът е в състояние да извлича енергия от глюкозата без помощта на инсулина, но и той след недоспиване започвал да работи по-неефективно. В резултат функционирането на някои области на мозъка се нарушавало, което може би е вероятната причина за снижаване на остротата на критичното мислене, паметта и съобразителността при недоспиване.

• Недоспиването и нощният труд води до по-високо ниво на хормона на стреса и повишава риска от инфаркт и инсулт.
В едно от клиничните изследвания, в което участвали над 82 000 медицински сестри. било доказано, че сън с продължителност по-малко от 6 часа води до повишен риск. Може би точно заради повишеното ниво на хормона на стреса, който повишава и артериалното налягане, недоспиването е един от най-важните фактори за инфаркт и инсулт.
В други изследвания учените изяснили, че хората, които работят нощем, са особено податливи на рак на стомаха и на гърдата. Това може да е свързано с пониженото ниво на мелатонин, поради изкуственото осветление. Известно е, че хормонът мелатонин потиска ръста на раковите клетки.

• Субективните и обективни усещания за достатъчен сън се разминават.
Екип от изследователи в Пенсилванския университет показал, че след две седмици недоспиване много хора започват да твърдят, че са се адаптирали към новия режим и че сега спят по-малко, но не чувстват никаква сънливост. Проверката обаче показала, че това в действителност съвсем не е така и че реално те изпитват умора и по-зле изпълняват контролните тестове за съобразителност и бързина на реакциите. Сред участвалите в експеримента нито един човек не се е адаптирал към недоспиване. Разпространената представа, че икономисвайки от времето за сън, можеш да успееш повече е абсолютна лъжлива. Проверката показва, че недоспиващите правят всичко много по-бавно.

От друга страна, възрастните хора имат преувеличена предства колко време сън им е необходим, понякога остават в леглото твърде дълго, опитвайки се да заспят или използват съня като средство против скуката. Тъй като с възрастта хората започват да заспиват по-бавно, сънят им не е толкова дълбок като при младите хора, те по-често посягат към сънотворни лекарства.

• Продължителното недоспиване влияе много по-зле върху здравето, отколкото кратко принудително бодърстване.
Натрупаният дефицит от сън потенциално е не по-малко разрушителен, отколкото недостатъчното хранене или седящият начин на живот. Негативният ефект може да се сравни с пушенето. Хората спят все по-малко и в резултат стават все по-уморени. Дори да спортуват редовно, да се хранят добре, да поемат необходимите витамини, всичко се обезсмисля, ако те спят само по 5 часа на денонощие.

Недоспиването при възрастните влияе още по-силно, тъй като времето на фазата с най-ефективен дълбок сън с възрастта пада рязко. Ако при млади хора от 20 до 25 години тя е около 100 минути, за хората на средна възраст - вече не превишава 20 минути. Младите хора лесно си отспиват след недоспиване, възрастните го компенсират много по-трудно.

Накратко, ако искаме да запазим здравето си, не бива да пренебрегваме съня.
  Дали ни харесва или не, сънят е жизнена необходимост. Той има вълшебното свойство да удължава живота, да увеличава работоспособността, да лекува болести. Икономисаното време за сметка на съня, никога няма да ни се компенсира. Така че не се страхувайте, че спите много!