Потребности от белтъци при спорт и физически натоварвания

  Въпросът за количеството на белтъка в храненето на активно спортуващите се дискутира в специализираната литература вече цяло столетие. Причината е в липсата на категорични научни аргументи и становища. Сентенцията “Яжте, за да побеждавате” стана особено популярна в днешно време, когато възможностите за натоварване на биологичната система човешки организъм по време на тренировки и състезания достигнаха своя пределен максимум.
Вниманието се насочи към екзогенните фактори, най-мощен измежду които е храната. Сложността на проблема с белтъчните потребности при спорт и физически натоварвания идва и от факта, че съществуват много и различни по вид и продължителност двигателни активности и видове спорт – от високоинтензивни, но краткотрайни (по сила или скорост), през средноинтензивни, до нискоинтензивни и продължителни (за издръжливост).
Известен научен факт е, че при краткотрайни физически свръхусилия организмът на човека реагира с намалена тъканна белтъчна синтеза и повишено белтъчно разграждане. Важно значение за белтъчните нужди при  физически натоварвания имат енергийните потребности, съответно - хранителният енергиен внос. Така например, в случаи при които енергийните нужди са високи, а енергоприемът - дефицитен (особено при продължителна физическа активност), разграждането на тъканни белтъци осигурява значително количество допълнителна енергия. Тогава логично възниква потребност от завишен белтъчен внос .
Повечето автори се обединяват около тезата, че редовните физически упражнения водят до повишаване на нуждите от белтък. Според резултатите от експериментални проучвания, на настоящия етап се счита, че спортистите трябва да приемат около 1.2 до 1.6 г белтък (при препоръчителни количества за неспортуващи от 0.9-1.0 г/кг) на кг телесно тегло дневно. Тези завишени нужди се покриват най-вече с увеличаване количеството на приеманата храна.
Това е и най-физиологичният начин, за разлика от високия прием на белтък, но под формата на протеинови концентрати и изолати (на база пшенични зародиши, соеви деривати и др.), чието белтъчно съдържание достига до 60-90%. Във всички случаи се следи азотния баланс, за да се предотврати рискът от изместването му в отрицателна посока, т.е. разграденият тъканен белтък да надвишава синтезирания от организма. В практически план трябва да се обръща внимание и върху качеството (биологичната стойност) на приемания белтък. Това означава, аминокиселинният състав да съдържа достатъчно и в оптимални съотношения жизненоважни (есенциални) аминокиселини . За пълноценни белтъчни храни се считат животинските източници – месо, мляко, риба, яйца (млякото и яйцето са приети за еталон на висококачествен белтък, т.е. такъв с най-висока биологична използваемост за специфичните тъканни потребности). От растителните храни, добри източници на белтък са бобовите разновидности (на първо място соя , наричана даже аналог на месото, а също - фасул, леща, бакла, грах), пълнозърнестите асортименти (жито, овес, ориз), ядковите плодове . Тъй като в растителните белтъчни храни обикновено съществува дефицит по отношение на една или няколко жизненоважни аминокиселини, е подходящо, те да бъдат комбинирани помежду им. Например рационална комбинация е пълнозърнест хляб и бобова храна.  В заключение може да се каже, че проблемът с белтъчните потребности при физически натоварвания е все още недостатъчно проучен и търпи развитие.Специалистите все пак са единодушни, че белтъчните нужди на активно спортуващите са повишени близо 2 пъти в сравнение с тези на здрави хора, с ниска интензивност на физическия труд.

Източник: malkitaini.com