Обмяната на липидите и физически натоварвания

  Мазнините не са предпочитана храна при системна физическа дейност поради необходимостта от по-голямо количество кислород за тяхното разграждане. Но при изчерпване на въглехидратния запас те стават главен енергетичен източник. Това е важно особено при дълготрайни натоварвания (напр. Бягане над 10 000 м.) Затова при спортисти трениращи подобни дисциплини, мазнините в мастните депа намаляват поради транспортирането им към работещите органи. Така се осигурява около 60 – 90% от необходимата енергия. Заедно с това намалява количеството на холестерола в кръвта а разпадните продукти на мазнините, отделени с урината, се увеличават. При скоростни физически натоварвания не се наблюдават особени промени в обмяната на мазнините.

БАЛАНС МЕЖДУ ПРИЕТИТЕ КАЛОРИИ, МЕТАБОЛИЗМА И ИЗРАЗХОДВАНАТА ЕНЕРГИЯТА
Когато храната се разгражда в храносмилателната система за производството на енергия, при който процес се отделя топлина. Колкото повече калории съдържа дадена храна, толкова повече потенциална енергия е на разположение на тялото и толкова повече топлина се отделя при процеса на разграждане на тази храна. Ако човек консумира висококалорични храни и не изразходва тази енергия, тялото я складира под формата на мазнини за по-нататъшна употреба.
Метаболизма е процеса, при който храната се разгражда и се превръща в гориво за тялото. Стойностите на метаболизма са различни за всеки човек и зависят от това колко бързо тялото разгражда храната и изгаря калориите вследствие на работата на мускулите или на някаква друга дейност. И понеже мускулите използуват 90% от консумираните от човека калории, колкото повече мускулна маса има даден човек и колкото по-активен е той, толкова по-високи са стойностите на неговия метаболизъм. Колкото по-високо е нивото на неговият метаболизъм, толкова по-големи са и калорийните нужди. В резултат на това по-активните хора могат да се хранят повече, отколкото хората, водещи заседнал начин на живот - те имат нужда от повече калории, които да послужат за гориво за мускулите в тялото им. И понеже спортистите имат високо ниво на метаболизма, те изгарят приетите калории по-бързо от неактивните хора.
По какъв начин приетите калории и метаболизма влияят върху загубата на килограми?
Когато хората приемат едно и също количество калории всеки ден, тяхното енергийно ниво е балансирано и те поддържат определено тегло. И обратното - хората, които приемат повече калории, отколкото изразходват, качват килограми. Това е положението, в което много от хората се намират поради факта, че обичат да си угаждат или водят заседнал начин на живот. Ако броят на приетите калории надвишава броя на изгорените, хората ще натрупат тези калории под формата на мазнини. Единият от начините да свалим килограми е да се храним по-малко, а другият е да се увеличи калорийния разход с помощта на редовни тренировки.
Когато хората консумират по-малко калории, отколкото изразходват, тялото ще разчита на складираните мазнини или на мускулите, за да си набави необходимата енергия. Когато тялото започне да използува складираните мазнини или мускулите за енергия, вие ще започнете да губите килограми. Например енергиен дефицит от 7000 калории се изразява в загубата на 1 килограм.
 
Загуба на вода при висока физическа активност
Физическите натоварвания повишават количеството на водата, образувана при обмяната на веществата до 13 пъти в сравнение с тази отделяна при състояние на покой. Само 6-10% от нея се насочва за поддържане на кръвния обем и поради това не може да замести изцяло загубата на вода при потене, а само загубите през белите дробове при ускорената вентилация (дишане). При физически усилия отделянето на вода през белите дробове достига до 2-5 мл/мин. Загубите през белите дробове се понижават при горещо, влажно време и се повишават при ниска температура на околната среда и висока надморска височина. При нормални условия през изпражненията се отделят незначителни количества вода, поради нейното обратно всмукване в дебелото черво. При диария и повръщане, обаче загубата може да се увеличи 10-50 пъти и да достигне до 1-5 литра дневно. При активни тренировки атлети могат да губят чрез потенето до 1-2 литра течност за един час, докато нормално тези количества са 500-700 мл/ден. Потта е хипотонична (намаляваща кръвното налягане) и съдържа основно натрий и хлор, като при аклиматизиране към високи температури загубата на електролити се ограничава чрез включване на компенсаторен механизъм в кората на надбъбрека, така че относителната загуба на вода е по-значителна в сравнение с тази на електролитите. Бъбреците имат способността да съхраняват телесните течности чрез ограничаване отделянето на урина, но този механизъм не може да компенсира значителните загуби на вода при високи физически натоварвания .
Регулация на телесните течности :
Регулацията на приема на вода се осъществява чрез контрол от страна на бъбреците и хипоталамуса (център в мозъка). Понякога мозъчният център реагира забавено при загуба на течност, което е причина чувството на жажда да се явява със закъснение - след като загубата е надхвърлила 2% от общата телесна вода.
Приемът на вода е от изключително значение поради неблагоприятните последствия до които може да доведе обезводняването на организма: намалена работоспособност, главоболие, сънливост, намалено отделяне на урина, сгъстяване на кръвта. Дехидратация (обезводняване) от 1% (750 мл до 1 литър) предизвиква мускулна слабост, сухота в очите, нервност, нарушена концентрационна способност. При увеличаване загубата на вода до 2-3% от телесната маса се явяват крампи в мускулите поради намаляване на калция и магнезия в кръвта, сърцебиене, понижено кръвно налягане.
Дневните потребности на вода варират в зависимост от физическата активност от 2-4 литра при студен и умерен климат до 8-16 литра при горещ. При нормален хранително-питеен режим загубите на вода и електролити се компенсират в рамките на едно денонощие. При интензивна физическа работа, количеството вода загубена с потта надхвърля приема, което създава воден дефицит и крие риск от дехидратация (обезводняване). При това състояние се намалява както водата в извънклетъчното пространство, така и вътре в самите клетки. Поддържане на физическа активност в състояние на обезводняване води компенсаторно до ограничаване на потенето и съответно крие риск от повишаване на телесната температура.
При нормален хранителен прием от около 2000 килокалории, ежедневният прием на вода трябва да бъде не по-малко от 7-8 водни чаши. Не е необходимо да се почувства жажда за да се пие вода. Жаждата се появява когато загубата на вода е най-малко две чаши. Водата трябва да се приема постоянно в относително еднакви количества и не може да бъде заместена с безалкохолни напитки , кафе или чай . Те увеличават диурезата (количеството на урината) и това води до нова загуба. Особено внимание трябва да се обръща на приема на вода при физически упражнения, при които всяка по-продължителна пауза трябва да бъде използвана за чаша вода.
При заболявания, особено свързани с висока температура трябва активно да се пие вода, независимо от потиснатата жажда. При висока температура на околната среда най-успешно утолява жаждата студената вода, питейна или минерална вода, но не газираната или топлите напитки.
За поддържане на нормално количество вода в организма е необходимо денят да започне и завърши с чаша вода.

Източник: malkitaini.com