Белоградчишките скали - едно от чудесата на България

   Белоградчишките скали са уникални скални фигури, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Обявени са за природна забележителност през 1949г. и са включени в Стоте национални обекта на България. Началото на 2009г. участваха в класацията за новите седем чудеса на света в категория „Пещери, скални образувания и долини”. Разпростират се на 30 км дължина и 15 км широчина, а височината им достига до 200 m. Този изключителен феномен е изваян под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата в продължение на повече от 200 милиона години. Вследствие на тези атмосферни влияния безформените скали са се превърнали в скулптури наподобяващи хора, животни и птици. Обособени са няколко групи - Фалковска, Централна и Збеговска. Към първата спадат Момината скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък. Втората група включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др. В Збеговската група, намираща се в най-западните части попадат Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич. В района на белоградчишките скали са се образували и над 100 пещери. Тези извисяващи се нависоко скални колони са използвани от древни времена като защитна крепостна стена. Изкачвайки се до терасата на прочутия Мислен камък може да се насладите на безкрайната панорама от скали, зъбери, зелени поляни, а в далечината се открояват очертанията на Стара планина. Флората в местността включва много растения записани в Червената книга на България. От животинския свят може да видите скален орел, бухал, малък лешояд, черен щъркел, вълк, глиган, благороден елен, сърна, сънливец и други.

За Белоградчишките скали се носят много легенди, но най-разпространена е тази за забранената любов между една монахиня и един монах.

Преди много години на двата най-високи върха между скалите имало два манастира - девичешки и мъжки. Вита, красавица със самодивска хубост, руса коса и големи сини очи, разхождайки се в планината срещнала пастир. Свирел той ненадминато на кавал, а тя с медния си глас му припявала и така след време в сърцето й се зародила голяма обич. Овчарят също я обикнал и те били щастливи от чистата любов, която изпитвали един към друг. Но един ден при родителите й дошъл стар калугер и ги посъветвал да я изпратят в манастир, за да не бъде погубена и почернена от собствената си хубост. Уплашили се бедните хорица и послушали съвета му. Дали я в девическия манастир и красотата й била скрита под широкото монашеско расо. Дни и нощи Вита, която игументаката прекръстила на Витиния, плачела неутешимо в тъмната си самотна килия и тъгувала по свободните планински простори и любовта си към младия овчар. Но една нощ чула тъжния далечен глас на кавал. Песента идела откъм върха, където бил мъжкият манастир. Оттогава всяка вечер Вита слушала успокояващия звук на кавала идващ от нейния любим, който станал послушник и така дочаквала изгрева на слънцето. Една нощ се извила страшна буря, трясък и гръмотевици продънвали земята. Вита стояла на отвореното прозорче и чакал да чуе познатия глас на кавала, но вместо това чула името си - бил гласът на овчаря. Радост обзела душата и, зашепнали си жадувани думи и обещания и от тази нощ се заредили потайни срещи между двамата влюбени. Вита се оживила и калугерките си помислили, че вече се е примирила със съдбата си и монашеството. Изминала почти година и неочаквано Витиния пак се затворила в килията си и не искала да излиза. Всички решили, че е болна и я оставили на спокойствие, докато един ден от килията на монахинята се чул детски плач. Вбесена игуменката прокудила младата девойка с бебето на ръце. Тя тръгнала плачейки, защото знаела, че трябва да живее по гори и пещери и никой няма да и подаде ръка и подслон. Умолявала игуменката да я остави в манастира с детето, но тя била непреклонна и я изгонила с проклятие. Нейния любим гледал отдалечаващата се Витиния, притиснала детето до гърдите си и се чудил как да и помогне. В този момент станало чудо и земята се разтресла. Женския метох се сринал и затрупал всичко живо. Вкаменила се и молещата за милост монахиня и нейния любим монах Лука, застанал пред манастирската порта. 

Hobyto.com