Връх Ботев - юмрука на Стара планина

   В средата на Средна Стара планина в Троянско-Калоферската планина като огромен купол се издига връх Ботев. Погледнат от подножието му, той прилича на гигантски юмрук. Затова и години наред (до 1950 г.) е носил името Юмрукчал. Връх Ботев (2376 м) е най-високият връх на Стара планина и трети по височина в България - след Мусала в Рила и Вихрен в Пирин. От север го очертават величествените, страховити и омайващи бездни на Северния Джендем. Сред хаос от стръмни зъбери и отвесни скали десетки потоци образуват непрекъснат низ от водопади и пръскала. После те дават живот на реките Василковица и Мушичев дол и постепенно оформят водосборния басейн на р. Видима.

От юг шеметни отвесни скали опасват връх Ботев и очертават потайния Южен Джендем. Към него се устремяват ледени потоци от Калоферския Купен, Чафадарица и Хайдута. Те дават началото на южноджендемската Бяла река и нейните големи притоци Базовица и Пръскалка. На запад и изток върхът се снижава до двете седловини Дюсчал и Маринка. После от двете страни като броеница се редят по-ниски върхове. Билото на Ботев връх е изградено най-вече от магмени скали. Върхът е оформен от навлечени на север средногорски гранити и гнаиси върху по-неустойчиви кредни и старотерциерни седиментни скали.

По периферията на огромния гранитен навлек са се оформили отвесни стени, по които текат много водопади. На 600 м по-ниско в двата му склона към Северния и Южния Джендем ясно личат кредни пластове. Именно там, във варовиковите и мергелните пластове, както и по гранитните откоси, са се оформили зъбери, стъпала, гладки скални отвеси. По суровия си климат връх Ботев може да се сравнява само с връх Мусала. Средната годишна температура на върха е - 6°С, а абсолютната минимална - 28°С. Векове връх Ботев е бил необитаем и див. В неговите пазви са се крили от османските поробители Калофер войвода, дядо Млечко и войводите Матей и Ралчо. 

През върха през 1867 г. минава четата на Панайот Хитов с развято зелено знаме, носено от Васил Левски. Когато времето на кремъклийките и берданките свършва, на върха полека-лека започват да идват, макар и плахо, тези, които обичат ненагледните красоти на Стара планина. След време се изкачват метеоролози, които остават да живеят и работят сред бурите на неговата равна поляна. През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница. Свободата, озарила родината ни, спохожда и старопланинския първенец. Животът на върха продължава да бъде все така суров и тежък, но в неговата романтика влиза модерната техника и преобразява върха. Днес от него говорят по телефона с най-големите градове в страната. Там израства цяло селище. Телевизионната кула на връх Ботев чрез телевизионна ретранслационна станция предава от Москва, Букурещ, Прага, Будапеща, Берлин и Варшава.

Огромното разстояние, което някога правеше върха див и необитаем, днес не съществува. Останали са само ненагледните красоти, които се откриват от гигантското му чело. На север в края на безбрежното море в синева се очертава бялата лента на Дунав. На югозапад сред море от облаци изникват върховете на Рила и стърчи Пирин. На запад се откриват билото на Млечния чал и Саръкая, подава се островърхият Купен, изгърбва се Амбарица и се очертава Вежен. На юг е страховитият Южен Джендем, а долу ниско е прикътаната Розова долина. До нея са Средногорието, Тунджа, Стряма. Пред погледа се изправят Родопите, издигнати над легендарната Тракия. 

На изток взорът на всеки турист е пленен най-напред от Марагидик. Сутрин рано лъчите на слънцето позлатяват и се провират през Ушите. Зад тях се издига внушително Триглав, втори по височина в Стара планина. По склоновете на върха има големи преспи, които образуват планински потоци и водопади, известни под името Пръскалата. Най-голямо е Пръскалото, което се намира по южните склонове на върха над х. Рай. На запад в м. Гюрля е х. Тъжа. В западните спусъци на връх Ботев до изворите на р. Видима и Акдере е високопланинският заслон Христо Ботев. До върха може да се стигне по няколко пътя. От Калофер 42-километрово шосе води до високопланинското селище на върха. По този път от м. Паниците се отделя туристическа пътека, която през х. Рай поема към връх Ботев. От Калофер през х. Рай до върха се пътува 7 ч. На вр. Ботев може да се излезе и от изток - от х. Тъжа. 

Пътеката се изкачва от Русалийските гробища и оттам отива на Юрушка грамада, Параджика и Ушите, след което излиза на връх Ботев (4 ч). Удобен е преходът от север с изходен пункт с. Видима. Все по р. Видима за 4 ч се стига най-напред до заслон Христо Ботев и след това до върха. На 2 ч от върха по пътя е новата и модерна х. Плевен. Много популярен е пътят от Карлово през хижите Хубавец и Васил Левски, който се изминава за 10 ч.

Източник: kakvo.org