Пещера Магура

   Пещерата "Магура" е едно от чудесата на българската природа. Намира се в северозападна България в Стара планина, на около 180 км от София, 17 км от Белоградчик и на 35 км югозападно от Видин.

Издълбана е във варовиковата Рабишка могила, на 461 м надморска височина. Тя е една от най-големите пещери в България. Общата дължина на откритите досега галерии е около 2 500 м. Състои се от главна галерия, ориентирана в посока югоизток - северозапад и три странични разклонения. Има десет различни по-големина зали и е дълга около 3 км. Отделните зали имат колосални размери - дължина над 200 м, ширина повече от 50 м и височина над 20 м.

Образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 милиона години. Тя е типичен пример на пещера, развита в алогенен тип карст. Открояват се три етапа в развитието на пещерата, което се потвърждава и от нейния асиметричен план. Страничните и зали и коридори са развити в югозападната част на Рабишката могила, от която страна са проникнали водите, създали пещерата. Фантастични са образуванията в Магурата - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". Някои от тях, освен с красотата, поразяват и с размерите си. "Големият сталактон" има височина над 20 м и диаметър на основата 4 м, а "Падналият бор" е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м и диаметър в основата около 6 м.                                                                              
Бисер на пещерата са уникалните скални рисунки изпълнени с прилепно гуано (тор). Те са многопластови и от различни епохи - епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха.

Рисунките в Магурата определят характера и на светилище през много продължителен период от време - от неолита до желязната епоха. Изобразяват танцуващи женски фигури, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, "шахматни" пана, слънца, звезди, оръдия на труда, растения. Слънчевият годишен календар от късния енеолит с добавки през раннобронзовата епоха е с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи. На места, изображенията представляват сложни композиции и загатват за разнообразието на идеите на един богат на форми и идеологии, митологии и интелект свят.

В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро - най-голямото по площ вътрешно езеро в България.

През 1960г.  пещера Магура е обявена за природна зебележителност и паметник на културата. Включена е в Стоте национални туристически обекта. Има печат.

Автор: Борис Тумангелов