Етъра - възстановка на българският бит, култура и занаятчийство

   Когато имате пред себе си почивен ден, а навън е облачно или вали, е време за посещение на някой музей. За цел на нашето пътуване избрахме Етнографски комплекс „Етъра”. Музеят е първият по рода си музей в България, разположен на 8 км. (южно) от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра принадлежи на Лазар Донков, който е казал: „В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство."

Етнографският комплекс представлява умален вариант на някогашно Габрово. Затова и тук може да видим талпената къща, сглобена от българина придошъл от някъде, двукатата, кокетно наддадена къща на замогналия се вече габровец, започнал от нищото. Занаятчийската чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. Къщата излиза на улицата, за да може работилниците да са непосредствено до потребителя. В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.

Открит през 1964 г, музеят приютява на своята територия 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Идеята на създателите на музейната експозиция е да се разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. А това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.

Голям пожар през 1798 г. почти напълно изпепелява града. Но и това не могло да попречи на неговото развитие. Габрово е с напълно определен градски облик, а чисто българското му население е допринася в града да не се изграждат чужди архитектурни силуети и да се обособи специфичната архитектура на габровската възрожденска къща.

Габровската възрожденска къща е красива и удобна. Постепенно тя излиза от вътрешния двор и се строи с лице към улицата, така че занаятчията да има непосредствен контакт с клиентите. При тази надпревара за излизане напред уличната линия придобива формата на дъга. Улиците са тесни, силно уплътнени и на места дори стрехите на къщите се допират. Друга характерна особеност на габровската къща са силно наддадените еркери - осигуряват простор и светлина за вторите етажи.

Двуетажни, с резбовани еркери и конзоли, с розети по вратите и просторни чардаци - възрожденските къщи подсказват доброто икономическо състояние и нараснало самочувствие на собствениците. Шестнадесетте архитектурни образци, пресъздадени в музея, са обединени в ансамбъл "занаятчийска чаршия". Къщите са копия на съществували сгради в Габрово и региона и са построени през 1967-1973 г.

Интересна е и къщата на габровския търговец Петър Сака - построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Възстановена е в музея през 1970 г. Тя е пример за влиянието н Средиземноморието в архитектурата - фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци - 21; откритият чардак преминава в закрито помещение "кьошк". Първият етаж е търговски дюкян - тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти. На втория етаж е показан интериор на търговско жилище.

Някои от посетителите го наричат атракция, други - истинска приказка. В Етъра са обособени няколко направления. Първото от тях включва народни-технически съоръжения задвижвани с вода. "Занаятчийската чаршия ", включва 14 архитектурни образци от региона. Характерното за това направление е, че на първите етажи, както и в миналото са разположени търговските дюкяни и занаятчийски работилници, а вторите са предназначени за изложбени и експозиционни зали. Третото направление са сградите с обществено значение – това са църквата с килийно училище, часовниковата кула, мостовете, каменните чешми и др.

Останахме изненадани – ако предварително се поинтересувате, можете да съчетаете и приятното с полезното. В Етъра са представени 22 действащи занаята, които са „изключително атрактивни” за посетителите. Желаещите могат да участват в хоби-курсове за изучаване на традиционните за габровския край занаяти.

Плетене с царевична шума (беленица)
Това са плетивата от царевична шума (рогозки), част от традиционния художествен текстил. Предназначението им през годините е различно: в миналото са използвани за постелки в селските къщи, а днес като декоративни елементи. От царевична шума могат да се изработват различни видове вази, кошници,чанти,чехли подложки за сервиране и др. Обучението през летния и есенния сезон е за 3 или 5 дни, по 3 часа на ден, а цената е 25 лв./ден.

Домашно тъкачество
С тъкане може да се захванете от ноември до март, като заделите 5 дни по 4 часа на ден. Цената е 10 лв./час.

Багрене с растителни багрила
Багренето с бои от растителен произход е познато на хората от дълбока древност. За багрилен материал се ползват цветове, стебла, листа, корени на растения. Получените цветове могат да бъдат наситени или пастелни с приглушени тонове. Курс на обучение може да се проведе при поне 5 желаещи, като то продължава от 3 до 5 дни по 4 часа на ден. Към него може да бъде включено и изплитане на предмет по желание като ръкавица или шал. Цената също е 25 лв./ден.

Зографско ателие
Тук обучението протича през зимния сезон на групи от по 2-3 души. Времетраенето е 10 дни. Сумата се уточнява допълнително с майстора зограф. Задължително условие е желаещият да умее да рисува.

Кожухарска работилница
Обучение през месеците февруари - март до двама души, времетраене 10 дена, по 4 часа дневно на стойност 50 лв.

Дърворезбарска работилница
В Етъра може да се учите на дърворезба от януари до март. Курсът е 5 дни, по 4 часа на ден, а цената е 10 лв./час.

Ножарска работилница
Тук обучението е целогодишно, курсът е 5 дена, по 4 часа/ден, а цената – 10 лв./час.

Работилница за народни музикални инструменти
Как се правят музикални инструменти може да усвоите от декември до края на март. Продължителността е 10 дни, а цената е 5 лв./час + 5 лв. за материали. Обучението включва изработване музикални инструменти и уроци по свирене на кавал, гайда, дудук, цафара, боднка и др.

В момента екипът на етнографския комплекс подготвя специални атракции, насочени към децата, наречени „Музеят и децата”. Предвижда се дейностите да включват пленер на детската рисунка, „Майсторете ръчички”, обучителни програми, конкурси.

Дали за ден или за седмица, престоят тук определено си заслужава. Заповядайте в Етнографският комплекс „Етъра” и попийте част от бита на Възраждането.

Автор: Даниел Пейчев; Източник: magelanbg.com