2010-11-17

Деветашката пещера

Деветашката пещера

   Ако сте пещерняк и проявявате жив интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да посетите обезателно. Тя е една от най-големите пещери в България и се намира в Централен Предбалкан, на около 20 км. от град Ловеч, близо до село Деветаки. Разположена е на десния бряг на река Осъм с обща площ от 20 400 м2. Дължината и е 2 442 м, а височината и достига 60 м., като на места стига и до 100м. Входът й, който е широк 35 м. и висок 30 м., води към просторна зала с площ 2400 кв. м. 

Има няколко начини да стигнете до Деветашката пещера, но тук ще ви изложим два от най-лесните.

Първия вариант е удобен за гости, желаещи да посетят само светлата част на пещерата. Поема се по отклонението за с. Деветаки намиращо се на главния път “Ловеч-Летница”, което пресича реката с мост, от дясната страна на който по течението на реката продължава черен път. След моста асфалтовият път продължава с остър завой, стръмно изкачвайки се към с. Деветаки. За пещерата се тръгва по черния път, успореден на реката, който извежда до входа. 

Втория вариант предоставя възможност за цялостно й обхождане. Тръгва се по отклонението от главния път “Ловеч-Летница” в участъка между селата Дойренци и Александрово. В дясно отбива асфалтов път, който преди време се е използвал от военните. В миналото пещерата е била засекретен военен обект и е служела за съхранение на петрол и храни от държавния резерв, като и до днес близо до входа и стоят големи цистерни. С кола се стига до началото на моста, който е тотално разграбен и от него е останала само една малка част намираща се от другата страна на реката, но това е най-близкото и удобно място до пещерата където може да стигнете с кола.

За да стигнете до самата река трябва да слезете отдясно на разрушения мост и да поемете по пътеката. Има много буйна растителност, но се минава. За проникване до дъното на пещерата ще ви е необходима надуваема лодка. С нея преминавате река Осъм и стигате от другата страна на реката където е входа на пещерата. Не изпускайте въздуха от лодката!

Навлизайки в тъмната част на пещерата преминавате през малко езерце, което ви отвежда до най-трудната за преодоляване част – висока синтрова преграда. По-лесно е изкачването от лявата и страна, където на около 2м от стената има тясно прагче по самия синтър. Веднага след това следва нова мощна синтрова каскада. Без да слизате отново до водата, преминавате отляво където има изпъкнали скални ръбови. Най-трудното тук е прехвърлянето на лодката. Тя трябва задължително да е завързана за носа с въже минимум 10м. На това място има красив водопад – изкачва се от лявата страна /отдясно попадате в езерце/.

Преминавайки през малки прагчета, сухи и водни участъци, достигате до нов водопад от лявата страна. Продължавате направо в галерията, която значително се стеснява, но е проходима с лодката като стъпвате по двете странични стени над водата и повдигате лодката от единия край. След стеснението в ляво имате възможност да се изкачите по странична галерия и да разгледате малка зала с поглед към водопада отгоре.

Подземната река свършва пред друг висок 3-4 м водопад, който е сух с изключение на периодите с интензивни валежи. За помощ на туристите има монтирано стационарно въже с възли, което е здраво, но захвата е доста ръждясал, поради което е препоръчително да не разчитате изцяло на него. Тук оставяте лодката и поемате по двете галерии - лява и дясна. По която и да поемете ще се насладите на интересни зали със красиви големи скални образования и мостове. И двете галерии завършват с воден сифон. 

От 1967 г. Деветашката пещера е обявена за паметник на културата, а от 1996 г. е със статут на защитен природен обект от международно значение.   От 1 юни до 31 юли се забранява достъпът до пещерата, тъй като тогава е размножителния период на прилепите. Тук е едно от най-големите местообитания на прилепи в страната. Настанили са се в полусветлата и началото на тъмната част на пещерата, а при входа може да видите скални лястовици. Двата вида са си поделили пространството и звуците, които издават преплетени с ехото на огромните зали са нещо уникално. 

Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага – подходяща за отбрана, големи размери, естествено осветление, малка рекичка - тя е била обитавана през седем различни епохи. За първи път е проучвана през 1927г., а най-ранните следи от човешко присъствие в нея датират от епохата на палеолита преди около 70 хиляди години преди Христа. 

Hobyto.com

рекламирай тук
рекламирай тук
Малко познати и красиви места в България

Малко познати и красиви места в България

Това са дестинации, които няма да откриете в “100-те национални обекта”, както и в други туристически пътеводители, но са достатъчно любопитни сами по себе си.
 
Килифаревски манастир 'Рождество Богородично'

Килифаревски манастир 'Рождество Богородично'

През 1718г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица, под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата 'Рождество Богородично' с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски.
 
Екопътека 'Каньонът на водопадите'

Екопътека 'Каньонът на водопадите'

За да стигнете до екопътека 'Каньонът на водопадите', от гр.Смолян трябва да хванете пътя за с.Мугла. Стигнете ли до изоставена автобаза, хващате отбивката в дясно и след около стотина метра стигате до малко заведение, където може да се оставят колите.
 
Гложенски манастир

Гложенски манастир

През късно средновековие Гложенският манастир съхранявал религиозните и духовни постижения на българщината, но от многобройните старинни книги, пазени и преписвани в него, не оцеляло почти нищо, тъй като били унищожени от ловешките гръцки владици.
 
Паметникът на Бузлуджа (Buzludzha Monument)

Паметникът на Бузлуджа (Buzludzha Monument)

На историческия връх Хаджи Димитър (до 1942 г. Бузлуджа) в Централна Стара планина се намира най-голeмия идеологически монумент в България. Паметникът на Бузлуджа е построен през 1981 г. от българския комунистически режим, за да отбележи събитията през 1891 г. когато социалистите, водени от Димитър Благоев, свикват тайно събрание, за да формират организираното социалистическо движение.
 
Content