Парк за танцуващи мечки

   На мечките в България вече няма да им се налага да танцуват по нагорещени повърхности, нито да носят халки на носа. Природният парк за танцуващи мечки в Белица би могъл да бъде техния нов дом.

Защо танцуват мечките? Защо се подчиняват безрезервно?
 Методът на дресировка е без съмнение жесток. Малките мечета се обучават върху нагорещени метални плочи. Злощастните животни подскачат от болка, под акомпанимента на една и съща музика. Затова всеки път, когато музиката зазвучи отново, те бързо бързо се изправят на задните си крака и "заиграват хоро". Толкова лесен метод на обучение.

Пред погледа на зрителите халката на носа превръща мечката в роб. Те се взират в "шоуто," изпълнени с благоговение към стопанина, докато огромната мечка го следва по петите, като същинско послушно кученце. Те не знаят, че всяка стъпка причинява на мечката непоносима болка. Халката прави мечката послушна, тъй като носът и долната устна са изключително чувствителни и едно единствено дръпване на въжето или веригата ще накара масивното животно да последва стопанина си.

Новият дом на мечките.
Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила в местността Андрианов чарк на 12 км. от гр. Белица, област Благоевград и на 180 км. от столицата София. Обекта официално е открит на 17 ноември 2000 г. с освещаване от местният свещеник по стар обичай. Простира се на 120 000 кв.м. и на надморска височина от 1200 до 1 345 м. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо" и Община Белица. Изграден е с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. Той предлага на своите обитатели гъсти гори и хълмове за разходка и уединение, поляни и специално изградени слънчеви места за почивка. Изградени са и различни по размер и форма езера за къпане и бърлоги за сън. По този начин на танцуващите мечки се осигурява естествена среда и защитено място за спокоен живот, близки до нормалните за техния вид. На това място мечките за първи път могат да почустват и демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение, потискани по време на тяхното робство.
 
През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки Марияна, Стефан и Калинка и са настанени в парка. Женската мечка Станка пристига през март 2001 г. в тежко състояние, а в последствие на 11 юни 2001 г. са доведени най-известната танцуваща мечка Гошо и неговия брат по съдба Боби. След приютяването на Марияна, Стефан, Калинка, Станка, Гошо и Боби в България бяха останали деветнадесет мечки, които не са свободни. До момента "Четири лапи" успя да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, и още 3 от Сърбия. Всички заедно делят общият си дом в Парка над Белица.

Паркът е съставен от две части свързани с 30 метров обезопасен мост, по който свободно могат да преминават мечките. Първата част е открита през 2000 г. и е с площ 1.2 хектара, а втората по-голямата част бе открита през 2004г. и е с площ от 8.4 хектара. Заедно с прилежащите терени площта на парка е 12 хектара. Двете части са разделени на 7 сектора, свързани чрез 11 прохода. Във всеки сектор има по един басейн. Построени са 12 бърлоги, 3 от които с достъп от медицинския център, както и множество полубърлоги. Общата дължина на мрежата, ограждаща секторите е 3326 м. Тя е монтирана на 1150 пилона и е висока 3.2 м. Оградата и електропастира. За по голяма безопасност както на мечките, така и на гостите в парка, е поставен електропастир с дължина 26608 м.

Площта на сервизните пътища и алеи е 5115 кв.м. За нощно наблюдение на мечките на оградата са инсталирани 105 осветителни тела. Секторите се обслужват чрез сервизни врати и портали. 

Работно време 
Разходки на всеки час! 
Април - Май: 10:00 - 16:00ч.
Юни - Септември: 10:00 - 20:00ч.
Октомври - Ноември: 10:00 - 16:00ч.
Паркът разполага с 2 информационни центъра.

Източник: park.belitsa.com