Пирин планина

     Пирин се простира в югозападните предели на България. Тя, подобно на Рила, е част от Рило - Родопския масив. По своята красота Пирин е достойна съперница на Рила. Разположена е надлъжно от северозапад на югоизток между долините на реките Струма и Места и котловините по тях. Пирин е втора по височина планина в България. Общата и площ е 1210 кв. км, а средната височина е 1033 м. Траките наричали Пирин Орбелос, което ще рече Белоснежна планина. Славяните я наричали Перин, на името на бога на гръмотевиците Перун.

Само 13% от площта на Пирин надхвърля 2200 м. Върховете над 2600 м. са двойно повече от тези на Рила планина но са съсредоточени изцяло в северната и част. Със своите причудливи форми от мрамор те привличат погледа отдалече.

Пирин планина се простира на юг от Рилския масив. Започва от седловината Предела (1140м) и завършва при Парилската седловина (1170 м). От запад е оградена от долината на р. Струма със Симитлийската и Санданско - Петричката котловина, а на изток - от долината на р. Места с Разложката и Гоцеделчевската котловина. В морфоложко отношение Пирин се поделя на три части : Северен (висок), Среден и Южен (нисък) дял.

 Северен Пирин е същинската част на планината. Той се простира от седловината Предела до Тодорова поляна. Тук планината се издига внушително, а по нейното било се редят най-високите и примамливи по своята красота върхове. Изграден е от гранит, кристалинни шисти и мраморизирани варовици. Най-високата му част е мраморна. Импозантно се издигат най-високите върхове в Пирин - Вихрен (2914 м) - третият по височина на Балканския полуостров и вторият у нас, Кутело (2908 м), Баюви дупки (2820 м). Оттук водят началото си реките Бъндерица и Дамяница, които на Банско се вливат в една река - Глазне, която се влива в р. Места. На югозапад тази част на Пирин е пресечена от долините на притоците на Струма - Влахинска река, Санданска и Пиринска Бистрица.

По време на ледниковия период Пирин над 2200 - 2300 м е бил покрит с ледници, които са оставили красиви ледникови форми - циркуси, които в гранитните участъци са превърнати в красиви езера - Бъндеришки, Влахински, Василашки, Валявишки, Кременски, Папазгьолски. От всички езера най-голямо и най-красиво е Поповото езеро, за което се разказват много легенди. Общо в Пирин има 119 езера.

Среден Пирин е най-малък - простира се между Тодорова поляна и Попски преслап. Този дял общо взето е по-нисък от Северен Пирин - колебае се между 800 и 2000 м. Най-високия му връх е Ореляк (2099 м). Този дял е изграден от кристалинни шисти и гранит, като на юг преобладават мраморизирани варовици. Тук няма езера и глациални форми, тъй като теренът е карстов и водата попива.

Южен Пирин е най-голям по площ, но е най-нисък. Простира се на юг до Парилската седловина. Най-високият му връх е Свещник (1973 м). Този дял е изграден от гранити, а в периферията - от мраморизирани варовици. Те са със заоблени форми. Глациалният релеф е непознат. Само северните части са лесисти, а на юг този дял е обезлесен. 

На юг от Парилската седловина се намира граничната планина Славянка, по чието високо било се издига Гоцев връх (2212 м).

Средната част от долината на река Места и нейните притоци се простира между Рила, Пирин и Родопите. Тя обхваща двете котловини - Разложката (860 м) и Гоцеделчевската (500 м).

Разложката котловина е висока, има форма на триъгълник, наклонен на юг. В нея има огромни наносни конуси. Върху наносните конуси на р. Глазне е разположен град Банско. В котловината има много карстови извори. Особено големи са при гр. Разлог. На юг се свързва с Гоцеделчевската посредством дългия живописен пролом Момина клисура (28 км). Тази клисура, подобно на проломите на р. Струма, има епигенетичен произход. Тя има важно транспортно - географско значение - по бреговете на р. Места е прокарано шосе, свързващо гр. Разлог с гр. Г. Делчев.

Гоцеделчевската котловина е дълбоко хлътнала между Южен Пирин, Родопите, рида Дъбраш и на юг рида Стъргач. Тя е дълга средно 20 км и широка - около 10 км. Равна е, но на места е разчленена от ридове и хълмове. 

Пирин има типичен планински климат. Той се характеризира с постепенно изменение на височина на температурата и валежите. Средната януарска температура е ниска. В подножието на север тя е около - 4°С и достига - 11°С по билото. Валежите са предимно във вид на сняг и снежната покривка се задържа по билото близо 8 месеца. Годишните валежи са от 800 мм в подножието до 1200 мм по високите върхове. В Пирин падат много лавини.

 Преобладаващата част от езерата в Пирин са циркусни (ледникови). От тях по-големи и с по-важно стопанско значение, главно туристическо са Василашките, Валявишките, Бъндеришките, Влахинските езера, както и голямото Попово езеро.

 Ниският височинен пояс (до 1000 м) е зает с канелени горски почви и широколистна горска растителност с наличие предимно на дъб. В най-ниските южни части на Пирин се срещат и бодливи вечнозелени храсти. В пояса до 1500 м светлокафявите горски почви се придружават с букови тори. В още по-високия пояс (до 2000 м) тъмнокафявите горски почви са покрити с добре развита иглолистна горска растителност (бял бор, ела, смърч и бяла мура). Тук е най -старото иглолистно дърво в България - Байкушевата мура. В южния дял на Пирин почвите върху мраморни скали са заети с черна мура.

Височинният пояс на Пирин (до 2300 м) е зает с тъмнокафяви горски почви и гъста покривка от клек. Над него в пояса до 2600 м планинско - ливадните почви се придружават с твърде разнообразна алпийска тревиста растителност, а в пояса с височина над 2600 м почвената покривка почти отсъства и върху скалите има лишеи и мъхове. Сред най-труднодостъпните скали в мраморния дял на Пирин планина се среща прочутият еделвайс.

 Високият безлесен пояс се обитава от орли и диви кози. В по-ниските гористи пояси се срещат сърни, диви свине, елени, мечки, вълци, лисици и др. От птиците - глухарът, който живее в най-гъстите тори. В ледниковите езера и бързотечните реки се въди пъстървата. В ниския и по-топъл пояс на Пирин и долината на р. Места се срещат разнообразни влечуги и насекоми.

Природните красоти на Рила и Северен Пирин - величествени върхове, зъбери, трогови долини и циркуси, чисти и бистри планински езера, шеметни била и богата растителност, привличат все повече наши и чуждестранни туристи, алпинисти и скиори.