Египет - представяне на Арабска република Египет

   Страната е разположена в Североизточна Африка и Синайския п-в (6% от площта на страната) от Азия. Има площ 1 001.4 хил. кв.км. На север има излаз на Средиземно море (995 км), а на изток на Червено море (1941 км), свързани чрез Суецкия канал.  Голяма част от страната е заета от пустинни плата - Либийска, Нубийска и Арабска пустиня. Най-високата точка е в планината Джабал - вр. Катерин (2 637 м) на Синайския п-в.

Климат - предимно пустинен, тропически. Средни месечните температури - януари 12 - 16 градуса Сº, юли 24 - 34 градуса Сº, валежи - 100 - 300 мм. Единствената постоянна река е Нил, на която е построен Асуанският язовир. В делтата и долината на река Нил (дълга 1 200 км, широка до 20 км) е съсредоточен основния стопански живот на Египет (3 % от територията). Растителността - палми, акация, тамариск, кипарис, папирус и др., е по долината на Нил и оазисите.

Население - 66 670 хил. жит. Естествен прираст 25. Гъстота - 66.7 жит. на кв.км. Средна продължителност на живота - мъже - 65 г., жени - 67 г.

Официален език - арабски - египетски арабски диалект, нубийски.

Столица - Кайро (7 млн. ж.). По-големи градове - Александрия (3.7 млн. ж.), Порт Саид (500 хил. ж.), Суец (420 хил. ж.), Асуан (140 хил. ж.), Луксор, Асют.

По-важни исторически събития и дати - 4000 г. пр. Хр. - зараждане на египетската цивилизация. Смесване на племаната протосемит, бербери и кушити; 3500 г. пр. Хр. - образуване на две царства - Горен и Долен Египет; 2500 - 2000 г. пр. Хр. - започва строежът на пирамидите - гробници на фараоните; 1312 г. пр. Хр. - война с хетите и завоюване на Сирия и Палестина; 525 г. пр. Хр. - персийският цар камбис завоюва Египет; 331 г. пр. Хр. - Александър Македонски завоюва Египет. Основан е град Александрия; 30 г. пр. Хр. - става римска провинция; 395 г. - влиза в състава на Византийската империя; 642 г. - завоюван от арабите и влиза в състава на Арабското халифство; IХ в. - Халифството се разпада и Египет става независима страна; 1171 г. - на власт идва Салах ад дин, основател на династията Айюбиди; 1217 - 1221 г. - Айюбидите отблъскват кръстоносците; 1250 г. - властта завземат мамелюците (наемни войници); 1517 г. - султан Селим I присъединява Египет към Османската империя; 1796 г. - разгром на мамелюците от Наполеон; 1805 г. - командирът от турската армия, албанецът Мохамед Али е провъзгласен за управляващ Египет; 1869 г. - завършва строителството на Суецкия канал; 1882 г. - англо-египетска война и установяване на британски контрол над Египет. Формално Египет остава в Османската империя; 1914 г. - Египет е обявен за британски протекторат; 1922 г. - англо-египетски договор, признаващ Египет за независима държава; 1939 - 1945 г. - II св. война. Англия използва територията на Египет; 1942 г. - битката при Ел Аламейн. Поражение на немско-италианските войски; 1952 г. - военен преврат и сваляне на крал Фарук от престола; 1953 г. -  Национализация на Суецкия канал; 1958 г. - обединение на Египет и Сирия - ОАР; 1961 г. - Сирия излиза от ОАР; 1967 г. - арабо-израелска война. Израел окупира Синайския п-в до Суецкия канал, който е затворен; 1070 г. - умира Г. А. Насър. Президент става А. Садам; 1073 г. - поражение на египетската войска вновата арабско-израелска война; 1979 г. - Египет и Израел подписват в Кемп - Дейвид (САЩ) мирен договор; 1981 г. - убийство на А. Садам. Президент става Х. Мубарак.

Държавно устройство - република. Президентът се избира за 6 г. Той е главнокомандващ, назначава състава на правителството. Висш законодателен орган - Народно събрание от 454 депутата, избирани за 5 години.

Парична единица - египетски паунд (LE) = 100 пиастри

Стопанство - аграрно-индустриално. Най-добре развити отрасли на промишлеността са текстилната и хранително-вкусовата. Добив и преработка на нефт и природен газ. Добива се и желязна руда, фосфорити и манган. Машиностроене - металорежещи машини, вагони, велосипеди, битови прибори и др. ВЕЦ Асуан. Селскостопанските земи заемат около 3 % от територията на Египет, но се събират по три реколти годишно. Главна селскостопанска култура - висококачествен памук. Освен това - ориз, захарна тръстика, пшеница, царевица, плодове и др. Слабо развито животновъдство.

Транспорт - 4 700 км ж.п. линии, шосета - 35 000 км, морски пристанища Александрия, Суец, Порт Саид.

Туризъм - много забележителности - Национален музей със съкровище от гробницата на Тутанкамон в Кайро; пирамидите в Гиза, храмове и дворци в луксор и др. - 4.8 млн. туристи годишно. От София до Кайро - 1 580 км

Безсмъртният Хуфу - Tри масивни каменни паметника са извисяват днес над пустинятакрай Гиза, недалеч от съвременната египетска столица Кайро. Най-големият от тях е Великата пирамида, разположена между река Нил и Западната пустиня и строена в продължение на повече от 20 години. Била завършена около 2560 г. пр.Хр. В нея е разположена погребалната камера на Хуфу (Хеопс) - египетски фараон, починал приблизително през 2566 г. пр.Хр. И днес посетителите на пирамидата са обзети от страхопочитание.

Египетските пирамиди и по-точно Хеопсовата пирамида, са единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят. В този смисъл към тях понякога се включва и Големият сфинкс в Гиза. Под „Египетските пирамиди“ често се има предвид само трите пирамиди на Хеопс, Хефрен Микерин. Те са разположени в една линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката. Най-голяма е пирамидата на Хеопс (Хуфу) (147 м.), има площ от 229 м2 и е почти изцяло запазена.

Пирамидата притежава квадратна основа, от която четири плоски страни се събират на върха. Първоначално Великата пирамида била висока 146 м, но днес е по-ниска, защото липсват най-горните камъни. Ширината на основата й, измерена от ъгъл до ъгъл, е 230 м.

Думата "пирамида" е от гръцки, не от египетски произход и получава името си от малък пшеничен сладкиш, който гърците пекли в приблизително същата форма. Може да ни се стори, че думата не подхожда на такава масивна постройка. Тази пирамида е изградена от приблизително два милиона каменни блока, като тежестта на всеки един от тях е приблизително 2,5 тона. Великата пирамида била заобиколена от храмове и по-малки пирамиди. По-късно към храмовия комплекс били прибавени още две гигантски гробници - пирамидите на Хафра (Хефрен) и Манкаура (Микерин).
Гиза трябва да е представлявала една от най-големите строителни площадки в историята. Била е населена от множество архитекти, зидари, геодезисти и работници, които се трудели с пот на челото под палещите лъчи на слънцето. Навярно били нужни повече от двайсет години за издигането на изкуствената планина, но, освен това, било необходимо да бъдат построени храмове и пристани по реката. Работата не се извършвала със строителна техника, а от хиляди обикновени граждани. Всяка година, когато река Нил се разливала и ги принуждавала да прекратят замеделската си дейност в продължение на няколко месеца, от тях се очаквало да предложат услугите си на държавата.

Когато Хуфу (Хеопс) умира, тялото му е пренесено в лодка по река Нил до храмовете в Гиза, а по-късно е запечатано в една от трите погребални камери, във вътрешността на Великата пирамида.

Египтяните вярвали, че оцеляването на света зависи от успешното преминаване на фараона в отвъдния свят и всъщност пирамидата представлявала огромна стартова площадка, откъдето духът на покойния владетел започвал своя задгробен живот. Хуфу е постигнал известна форма на безсмъртие, защото гробницата обезсмъртява името му. В течение на хиляди години Великата пирамида остава най-голямата и известна сграда в света.

Александрийският фар е поредното чудо на света е в египетски води, в делтата на "реката, хранена от небето". Фарът на остров Фарос край Александрия е изчезнал завинаги и без следа. А може би някой се съмнява, че въобще го е имало?

За него имаме сведения от древните и средновековните очевидци, които действително са го видели. Той бил по-висок и от най-високата пирамида. Знаем кой го е построил - книдският архитект Сострат. Фарът на остров Фарос е велика постройка от времето на на Птоломеите. Страбон описва остров Фарос в седемнадесетата книга на "Географията": "Фарос е малък продълговат остров, съвсем близо до сушата и образува с нея пристанище, което има два входа. Тук крайбрежието е образувало залив, от който се вдигат в морето два тесни полуострова, а остров Фарос се простира от единия до другия, така че затваря залива.

Oстров Фарос има два носа, единият от тях е насочен към сушата, към полуострова, който се вдава от сушата в морето. Този нос или полуостров се нарича Лохиас и дотолкова се вдава в морето, че оставя само един тесен вход за пристанището. В морската теснина има скали, някои под, а други над водата, в които непрекъснато се разбиват морските вълни. Най-издадената част на острова представлява една скала, заобиколена от водата. На тази скала се издига достойна за възхищение многоетажна кула, построена от бял камък, която се нарича също като острова. Построил я е Сострат, приятел на царете, за да бъде плаването безопасно, както гласи надписът: "Сострат от Книд, син на Дексифан, закрилник на моряците в името на бога".

И от двете страни на крайбрежието няма пристанище, то е ниско, заобиколено от скали и плитчини, затова тук е нужен висок, добре забележим откъм морето фар, за да могат моряците да намерят лесно входа за пристанището. От основата до върха фарът бил висок 180 метра, отбелязва Йосиф Флавий, еврейски историк от I век, но такава е само приблизителната височина, защото е невъзможно да се проверят данните на Флавий. В четвъртата книга на своето съчинение "За еврейската война" той пише: "През нощта огънят на открито, запален с дърва на най-горната площадка на фара, дава знак на приближаващите кораби на разстояние 300 стадия", т.е. на разстояние 50 до 56 километра."

Птоломеите не е построили фара само от "чисто практични съображения". Той бил символ на могъщата империя, на тяхното богатство и великолепие, а като светлина в мрака и символ на тогавашната Александрия.

Според Страбон, по-късно Лукиан и особено Плиний, който е описал фара в загубено вече съчинение, той имал квадратна основа със страни, дълги 180-190 метра. Върху тази основа се издигал, голям едноетажен дворец с четири кули, по една на всеки ъгъл. Над него се издигала кула, висока 70-80 метра, която постепенно се стеснявала нагоре и завършвала със зъбчата стена, като крепост. Над нея стърчала втора кула, по-тясна и вероятно също толкова висока, която завършвала с каменна площадка. На площадката имало кръгло помещение с колонада, вместо стени, където нощем се палела голяма клада с дърва. Колоните поддържали висока пирамидална кула, на върха на която също имало площадка с пиедестал за статуята на боговете - покровители на моряците (вероятно на първите двама Птоломеи б.а.). Белият камък, за който споменава Страбон, бил, според Флавий и Плиний, мрамор.

През 41-65 г., по времето на императорите Клавдий и Нерон, фарът бил реконструиран. По времето на византийците, през IV в., го засегнало земетресението и огънят на неговата площадка загаснал завинаги.

След идването на арабите, в средата на VII в., той служел за дневен фар, понеже се белеел отдалеч. По времето на фатимите, в края на X в., го засегнало ново земетресение, след което от високата постройка останала да стърчи едва една четвърт. По времето на първите мамелюкски владетели, от средата на XIII в., той станал излишен дори като дневен фар. С годините сушата дотолкова се приближила до острова, че пристанищата на Птоломеите се превърнали в песъчливи плитчини.

В началото на XIV в. населението започнало да го разрушава и разграбва малко по малко, за да си строи къщи. Земетресението през 1326 г. довършило останалото.