Връх Вихрен - връх на бурите

   Вихрен издига своята снага на 2914 м и е втори по височина връх в България след Мусала и четвърти на Балканския полуостров, след Мусала (2925 м), Митика (2918 м, в Гърция) и Сколион (2916 м, в Гърция). Легендата разказва, че на този бурлив връх е бил мраморният трон на славянския гръмовержец Перун, чието име останало после на цялата планина. Тук и зиме, и лете се носят често буреносни тътнежи, силни ветрове си дават срещи, светкавици се разбиват в каменния планински гръб. Затова народът го е наричал със страх и почит Елтепе (връх на бурите).

 Ниско долу в полите на планината, под купола на върха, в гр. Банско е бил закърмен в любов към народа Отец Паисий. Планинските дебри под Вихрен неведнъж са закриляли смели синове на нашия народ - хайдути и партизани. Там е бродил със своите четници "пиринският цар" Яне Сандански, подвизавали са се Гоце Делчев, Пею Яворов, Никола Парапунов и много други народни борци. Под Вихрен е звъннала лирата на Никола Й. Вапцаров. Огромният трапец на Вихрен се издига на главното било в Северен Пирин високо над дълбоките ледникови долини на Влахинска и Бъндеришка река. По тях вървят и главните пътища към върха. Вихрен е един от поредиците внушителни върхове по тясното карстово било на Северен Пирин.

На север и на юг върхът рязко се снижава и образува ясно очертани седла. На север малкото седло представлява тесен ръб, който дели Вихрен от неговия събрат Кутело. От юг седлото, наречено Кабата, е разлато равнище. От него внушително се издига южната пирамидална стена на Вихрен, прорязана от тясната туристическа пътека, която се очертава от далеч като малка драскотина върху гладките изветрели мраморни плочи и отделните тревисти петна.На запад каменните спусъци на върха се губят някъде във Влахинския циркус.

На североизток погледът със страх се спира върху сухия циркус на Казана, над който се издига северната стена на върха - един от най-важните алпийски обекти на Пирин. За пръв път през зимата вр. Вихрен е изкачен на 9 януари 1925 г. от Т. Атанасов, придружен от група другари планинари. Северната стена на върха е изкачена през септември 1934 г. от немските алпинисти Б. Мозъл и д-р Ф. Ауер. Една година след това, през юли 1935 г., българските алпинисти д-р Л. Телчаров и Б. Стоичков изкачват стената за 2 ч. На 15 февруари 1949 г. северната стена на Вихрен е покорена за пръв път при тежки зимни условия от Ал. Белковски и Вл. Лободин. На самия връх малка триангулачна точка и метеорологичен дъждомер напомнят, че и тук идва понякога човек. На 1950 м има метеорологична станция. Средните годишни валежи са 1150 мм, а снежната покривка достига 3 м.

 Средният годишен абсолютен минимум на температурите е между 25 и - 21 °С, а максималните са между 15 и 23°С. Когато туристът се изкачи на върха, той остава не само очарован, но и изумен пред необятността на това, което се разкрива пред очите му. Едно море от върхове - близки и далечни, циркуси и езера като неповторими платна на най-талантлив художник го заграждат от всички страни. Някъде на север се издига масивната снага на Рила. Сред нея се очертават Капатник, Русалиите, Мечите върхове, Царев връх и др.

На юг над Беласица наднича вр. Кораб на Шар планина, а вдясно от Шар е Осогово с нейния първенец вр. Руен. Налюбували се на този декор, спираме взор над чудото, което ни разкрива Пирин. Току под върха на запад в троговата долина на Влахинска река блестят като изумруди Влахините езера. Зад тях се издигат стръмните спусъци на Гредаро и се извисява гальовната Синаница. На юг и югоизток погледът се плъзга по безкраен низ от стръмни върхове. На преден план е Муратов връх, зад него е Бъндеришкият циркус с езерата, а по-нататък се редят Стражите, Дженгал и Каменица.

Обърнем ли се малко на югоизток, пред нас ще се изправи Тодорин връх с прорязана гръд от шеметни лавинни улеи. А на североизток са китната Разложка котловина и долината на р. Места. Право на север се възправя страховит Кутело, достоен съперник на Вихрен. Зад него ясно личат тесният ръб на Кончето, Бански суходол и Баюва дупка. Вр. Вихрен се издига в пределите на Народния парк "Вихрен". До Вихрен можем да стигнем по много пътища, но най-удобен и популярен е маршрутът от Банско. Двадесеткилометров път води по долината на р. Бъндерица до хижите Бъндерица и Вихрен. Друг изходен пункт за върха е Разлог. Оттук единственото място за нощуване е х. П. К. Яворов. 

На следващия ден след 5-6-часов нелек преход по карстовото било се стига до Вихрен, след което за 1,30-2 ч се слиза до х. Вихрен. От югозапад до върха може да се отиде и от гара Пирин по долината на Влахинска река. Изходен пункт за поход към Вихрен е и гр. Сандански. От него след изкачване на Спано поле трябва да се премине през върховете Муратов и Хвойнати и после през Кабата, за да се изкачи върхът. Този маршрут е труден и изморителен.

Източник: kakvo.org