Ардино - Дяволския мост

   Дяволския мост се намира на територията на община Ардино, област Кърджали. Построен е в началото на Х V век – 1515-1518 година от българския майстор Димитър от с. Неделино, като и до днешни дни е устоял на напора на буйните води на р. Арда. Изграден е от местен камък. Той не е претърпял никакви преустройства благодарение на висококачествения си градеж и отлично избраното място за ситуиране в хидравлично отношение. Има три отвора, от които един централен за преминаване на водата и няколко ниши. Дяволския мост е част от античен път, още от 5-то хилядолетие преди Христа, който впоследствие е използван и през Средновековието.
 
Пътят е минавал през реката и през прохода Ксантийски (Еледже) и е свързвал вътрешността на Тракия с Беломорието. Едно от все още девствените места в България. Достъпът до него е труден. Трябва да се мине по черен път който е около 6-7 км (от г. Ардино през село Дядовци). Има условия за лек автомобил, но разхождайки се пеша ще можете да се насладите на природата на Средните Родопи.  

Близо до Дяволския мост има открито тракийско светилище. Информацията за него е доста оскъдна поради липсата на разкопки. Тук са снимани едни от най-силните кадри във „Време разделно”. 

Мястото е обгърнато с мистика не само заради името а и заради странните неща които се случват там. Истината е че дори месното население го е страх да преминава през моста след залез слънце. Името му е красноречиво „Дяволския” или както го наричат българомохамеданското население ”Шейтан кюприя”. Има няколко легенди откъде произлиза името му. Една то тях гласи, че в една от скалите личи Стъпката на Дявола. Друга гласи, че в моста е вградена сянката на млада невеста, носила храна на майстора, която скоро след това починала. Според хората в Ардино това е самата жена на майстора изградил моста, а той вградил нейната сянка нарочно, за да бъде той здрав и издръжлив. Удивително е, че за 500г. мостът не е реконструиран нито веднъж.

 Местността е предпочитано място за риболов. Тук може да се хване доста разнообразен улов. Като се започне от червеноперка, кефал, скобар, мряна, уклей и т.н. Близостта му с язовир Кърджали спомага за това разнообразие. Всичко, което може да се хване на язовира го има и на Дяволския мост. В зависимост от сезона кълве различна риба. Късната пролет и най-вече лятото върви мряната и уклеят. Подходяща стръв е бял и торен червей и какавида. Есента когато мряната вече се е прибрала в язовира излиза скобарът и кефалът. Те кълват най-често на троха хляб и бял червей. Според повечето рибари, улова на скобар е един от най-вълнуващите, заради големината на рибата която може да стигне до 2 кг.  

Автор: Христо Кабаджов, Източник: btourism.com