2010-11-18

Родопи - планината на Орфей

Родопи - планината на Орфей

   Родопи е планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“. Чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини. Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини. За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.

планина, туризъм, Родопи, резерват, БългарияГраницата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.По особености в релефа планината се дели на две части - Западни (високи) Родопи и Източни (ниски) Родопи. Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния й приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западни Родопи
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от
Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). планина, туризъм, Родопи, резерват, БългарияВ първата част най-висок е вр. Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Персеник 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина. Западните Родопи са изградени от стари допалеозойски и палеозойски метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни тела, наречени плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др. 

Източни Родопи
 За разлика от Западните Родопи, релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на
Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м. Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

планина, туризъм, Родопи, резерват, БългарияГолямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др. На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

рекламирай тук
рекламирай тук
Скални манастири по Шуменското плато

Скални манастири по Шуменското плато

Скалните манастири са разположени по южните и югоизточните склонове на Шуменското плато и са издълбани във варовиковите му скали. Достъпни пеша са Ханкрумовски, Костадинов и Дивдядовски скални манастири посредством маркирани пътеки.
 
Божи мост -  Жабокрек

Божи мост - Жабокрек

Божи мост (известен и като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца. До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.
 
Малко познати и красиви места в България

Малко познати и красиви места в България

Това са дестинации, които няма да откриете в “100-те национални обекта”, както и в други туристически пътеводители, но са достатъчно любопитни сами по себе си.
 
Килифаревски манастир 'Рождество Богородично'

Килифаревски манастир 'Рождество Богородично'

През 1718г. Килифаревският манастир е издигнат на днешното си място на брега на р. Белица, под стария манастир. Тогава била построена и изографисана църквата 'Рождество Богородично' с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски.
 
Екопътека 'Каньонът на водопадите'

Екопътека 'Каньонът на водопадите'

За да стигнете до екопътека 'Каньонът на водопадите', от гр.Смолян трябва да хванете пътя за с.Мугла. Стигнете ли до изоставена автобаза, хващате отбивката в дясно и след около стотина метра стигате до малко заведение, където може да се оставят колите.
 
Content