2010-11-18

Родопи - планината на Орфей

Родопи - планината на Орфей

   Родопи е планина в България и Гърция, част от Рило-Родопския масив. Тя е най-обширната планина в България и заема около една седма част от българската територия. Дължината и е около 220 - 240 км, а ширината до 100 км. Общата площ на Родопите е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв км. В миналото планината е наричана и Славееви гори.

Името на планината Родопи е с тракийски произход. Родопа се тълкува като първоначално име на река със значение „ръждива/червеникава вода“. Чрез текстовете на Овидий и Псевдо-Плутарх до нас е достигнал тракийският мит за възникването на Родопите и Стара планина: „Родопа и Хемус били брат и сестра и почнали взаимно да се желаят, като Хемус я наричал Хера, а пък тя назовавала любимия си Зевс. Понеже боговете се почувствали оскърбени и понесли тежко това, превърнали ги в едноименните планини. Родопите са най-голямата част от Македоно-Тракийския масив и представляват сложна система от различни по височина, дължина, ширина и посока ридове, дълбоки речни долини, тесни ждрела и вътрешнопланински котловини. За разлика от другите планини от Рилородопския масив Родопите не са заледявани през Ледниковата епоха. Отличава се със сравнително висока средна надморска височина - 785 м., като западната част е значително по-висока от източната.

планина, туризъм, Родопи, резерват, БългарияГраницата на Родопите с Рила и Пирин се очертава от долината на река Яденица, седловината Юндола, Аврамовата седловина, река Дрешенец и долината на река Места. Северните склонове на Родопите са значително по-стръмни от тези на юг, където планината плавно преминава в полетата на Беломорска Тракия.По особености в релефа планината се дели на две части - Западни (високи) Родопи и Източни (ниски) Родопи. Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица, седловината Китка и долините на реките Горна Арда и десния й приток р. Маданска. Западните Родопи обхващат територия от 8732 кв. км и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 м, а най-високите точки са над 1800 - 2000 м.

Западни Родопи
Западните Родопи са по-голямата и по-високата част на планината. Включват дяловете: Боженец (Алабак), Велишко-Виденишки дял, Снежанка (Къркария), Сюткя, Дъбраш, Баташка планина и Девинска планина западно от р.Въча; Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от
Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.Като цяло Западните родопи се поделят на две части: Дъбрашко-Баташка (западна) и Переликско-Преспанска (източна). планина, туризъм, Родопи, резерват, БългарияВ първата част най-висок е вр. Голяма Сюткя (2186 м), а в втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица - Голям Персеник 2191 м. На запад се разполагат Чепинска, Баташка и Доспатска котловина, а на изток високите Чепеларска и Смолянска котловина, както и малката Хвойненска котловина. Западните Родопи са изградени от стари допалеозойски и палеозойски метаморфни скали - гнайси, шисти и мрамори, като между тях са вместени гранитни тела, наречени плутони.На места има големи покривки от риолитови вулкански скали, а в пониженията и котловините са разпространени седиментни скали - пясъчници, конгломерати и др. 

Източни Родопи
 За разлика от Западните Родопи, релефът в източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най високият връх в българската част на
Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м. Източните Родопи в миналото са били заети от воден басейн с активен подводен вулканизъм, затова освен седиментни скали тук са се образували и вулканични - андезити, риолити, туфи и др. В следствие на външните релефообразуващи сили от тези скали са се образували причудливи скални форми.

планина, туризъм, Родопи, резерват, БългарияГолямото климатично и почвено разнообразие обуславят голямо растително разнообразие. На територията на планината са установени над 2000 вида висши растения, от които 90 са балкански ендемити и силно застрашени от изчезване видове. В ниските части на Източните Родопи горите отстъпват място на субсредиземноморските нискостеблени видове - вергилиев дъб, брекиня, габър, дива круша, драка, червена хвойна и др. На височина над 800 м преобладават гори от обикновен горун, мизийски бук, габър, ясен, явор, шестил и др. В иглолистния пояс, който е развит предимно в Западните Родопи се срещат обикновен смърч, бял бор, черен бор, както и бук. На по-голяма височина преобладава храстовата растителност и алпийските ливади.

рекламирай тук
рекламирай тук
Биосферен резерват 'Царичина'

Биосферен резерват 'Царичина'

Царичина е третият по големина резерват в Национален парк „Централен Балкан“, България.
 
Черепишки манастир 'Успение Богородично'

Черепишки манастир 'Успение Богородично'

В началото на 17в. Черепишкият манастир е възстановен по инициатива на известния български художник Пимен Зографски. Тогава е издигната и сегашната църква. През Възраждането в манастира се развива богата книжовност.
 
Ритлите край село Лютиброд

Ритлите край село Лютиброд

Намират се в северния край на Искърския пролом, край село Лютиброд. Най-ясно откроени са четири успоредни отвесни скални стени на левия бряг на Искър, който е част от склона на Врачанската планина.
 
Екопътека Струилица - Калето - Лъката западни Родопи край Девин

Екопътека Струилица - Калето - Лъката западни Родопи край Девин

Започва от обичаната местност Струилица, където има открити басейни с минерална вода. Минералната вода в Девин е подходяща и за външно, и за вътрешно балнеолечение. В изобилие има също слънце, чист въздух и гостоприемство на девинчани.
 
Скалният феномен 'Чудните скали' до село Аспарухово

Скалният феномен 'Чудните скали' до село Аспарухово

Скалният феномен 'Чудните скали' се намира на 4 км от село Аспарухово, община Дългопол, област Варненска. Обявен за природна забележителност от 05.08.1949 г., има площ 12,5 хектара и е на брега на яз. Цонево.
 
Content