Висящият храм в Шанси, Китай (Xuangongsi China)

   Всички знаят, че храмовете обикновено се строят на равна земя, но в северната китайска провинция Шанси има един храм, който е залепен за скалите и виси във въздуха. Това именно е известният Висящ храм в Шанси. Той се намира близо до град Датун и е построен преди 1400 г., като е единственият храм в Китай,който обединява будизъм, даоизъм и конфуцианство. Той се е наричал първоначално с друго име, съставено от понятия на даоизма и будизма, но впоследствие придобива настоящето си име, защото изглежда, сякаш виси над пропастта.

Измежду многочислените постройки в Китай, Висящия храм е едно изключително архитектурно творение. Той се намира в една малка котловина в планинско ждрело, като от двете страни се издигат стометрови отвесни скали. Той сякаш е залепен на една от тях и виси наполовина във въздуха на височина 75 метра от земята. Като се погледне отдалеч, се вижда, че цялата конструкция се опира само на няколко тънки и дълги подпори. А от самия манастир се вижда само пропастта, което е голямо изпитание за посетителите. В храма има общо 40 големи и малки зали, помещения и балкони. Те са свързани помежду си с проходи,в които, хората като ходят и на едни и същи места се поспират за да си поемат дъх и да се осмелят да направят следващата крачка, защото им се струва, че постройката може всеки момент да се срути. Но въпреки че се чува скърцане под краката, самият храм си остава здраво залепен за скалата.

Ако говорим за особеностите на Висящия храм, първо трябва да използваме думата “удивителен”. Тази постройка е висната на средата на древните скали, чиито връх е издаден като чадър над храма и така го защитава от поривите на дъжда, а в същото време прииждащата вода в долината не може да го достигне. Планинските върхове около него го защитават от жежките слънчеви лъчи. Говори се, че през лятото слънчевите лъчи огряват храма само за 3 часа на ден. Най-удивителното е, че това е изцяло дървена постройка, която е оцеляла на бурите на времето за толкова дълъг период.

Втората особеност е “висящ”. Много хора смятат, че храмът се подпира на десетината дебели кръгли подпори, но всъщност те не носят основната тежест, която се поема от забитите в скалите греди. Те са от местното желязно дърво, което е стругувано в квадратна форма и които са забити на дълбоко в скалата. След това, те са обработени с тунгуво олио и така са защитени от дървояди и други вредни насекоми, както и от изгниване. Цокълът на постройкитее именно върху тези греди. Освен това, изправените стълбове под храма също спомагат за устойчивото висене на постройката. Тяхната точка на опора е избрана след подробни изчисления, като някои от тях носят тежест, а други изравняват височината на храма, а трети добавят допълнителна тежина за да помогнат на основните подпори и ако се махне един от тях, то ще се наруши цялата конструкция.

 Третата особеностна Висящия манастир е “майсторство”. То се проявява главно в съобразяването с местните условия, като напълно е използвана естествената обстановка при построяването на отделните части на храма, като разстановката е невероятно изкусна. Например, в една от двете най-големи постройки на храма “Залата на тримата светии”е използван принципа на нуждата от празно място спрямо скалата и предната част на залата е от дърво, а задната е изкопана в скалата пещера, което дава голямо пространство за залата. Останалите зали са изработени също невероятно майсторски, с неголяма дълбочина и сравнително по-малки статуи на светиите. Разпределението на помещенията също е много добре обмислено – като се следва естествената повърхност на скалата успява пак да се прrдаде промяна и на посетителят се струва, че върви в лабиринт и даже може да се загуби.

Хората може да се учудят, защо древните са се помъчили да построят храм именно тук? Оказва се, че в онези времена, под храма е минавал главен път и той бил построен тук за да могат преминаващите да се спират и да запалят благовония. Освен това, преди построяването му, тук течала река и често ставали дъждовни бури и наводнения. Хората тогава се прекланяли на Златния дракон и решили дапостроят храм за да измолят божествената закрила.

На скалата във Висящия храм са изписани 4 йероглифа “Гун Шу и небесен дар” и са възхвала на високото майсторство на строителя му. Гун Шубан е известен майстор, живял преди 2000 години и се смята за родоначалник на занаятчиите. Смисълът на този надпис е, че всичко в този храм е сякаш творение на божествения майстор Гун Шубан.
  Hobyto.com