Перлите - мидените скъпоценни камъни

   Наричани "сълзи на морето", "каменни сълзи", "лотосов цвят", "небесна роса", бисерите са желано бижу за всяка жена.

Думата бисер идва от арабското büsre; немците, французите и англичаните говорят за перли, гърците за маргарит, а индийците - за маняра. 

Бисерите се отнасят към скъпоценните камъни, на които човек е обърнал внимание много отдавна. Сведения за използването им като украшения, символ на красотата и чистотата, се съдържат в свещените книги - в Библията, Корана и Талмуда. Украшения с бисери са намерени в египетските гробници и при разкопки в Китай.

Историците свидетелстват, че Александър Македонски е вземал големи количества бисери от всеки град под формата на откуп, а римският император Юлий Цезар е броил огромна за времето си сума за един изключително красив такъв. Извънредно високо са се ценели и по-късно, през Средновековието, когато с тях са украсявали олтарите и кръстовете в църквите, одеждите на църковните служители, дрехите и шапките на царете и членовете на техните семейства. Някои от запазилите се уникални произведения на ювелирното изкуство от това време днес се съхраняват в редица музеи в света - Оръжейната палата и Диамантения фонд в Москва, Ермитажа в Санкт Петербурт, Британския музей и Лондонската кула, в Дрезден, Виена и др.

Бисерите са едни от най-привлекателните и почитани скъпоценни камъни и днес. Самостоятелно или в комбинация с диаманти и някои от цветните скъпоценни камъни те се използват широко в ювелирното дело за направата на огърлици, колиета, медальони, обици, пръстени. Бисерите се използват единствено в бижутерията. Различни са поверията и преданията на народите по света, свързани с бисерите.

Древните гърци например са вярвали, че това са вкаменени капки роса от косата на Афродита - богинята на красотата и любовта, а за японците те са сълзите на Ама - богинята на морето, тъгуваща по отвлечената от злия дух нейна дъщеря - прекрасната принцеса Кацуко. Нейните сълзи били толкова искрени, че морето ги превръщало в бисери. За индийците бисерът е капка дъжд, попаднала и застинала в черупката на мидите.

Бисерите са своеобразни минерално-органични образувания, продукти на т.нар. бисерни миди. Познати са два рода морски и един само род речни бисерни миди. Морските видове обикновено живеят на колонии и достигат значителни размери. Традиционно място за техния улов са Персийският залив, Червено море, около бреговете на Шри Ланка и Мадагаскар, крайбрежията на Австралия, моретата на Япония, тихоокеанският бряг на Панама, Западното крайбрежие на Мексико, водите на Флорида и Калифорнийският залив. От Червено море мидите са мигрирали и в Средиземно море. Има сведения за отделни редки случаи, когато бисерни миди са срещани и в Черно море. 

Известно е, че мидите имат сравнително прост строеж. Най-интересният им орган е мантията, способна при необходимост да отделя органично вещество или калциев карбонат (арагонит или калцит). Бисерите се образуват в мантията и по същество са защитна реакция на организма срещу попаднали между черупката и мантията чужди тела: дребни минерални частички, отломки от черупката, органични съсиреци, микроскопични паразити и др. В този случай външният тънък слой на мантията реагира незабавно, като образува около чуждото тяло (което става център на кристализацията) епително мехурче. Клетките на този слой отделят седефено (бисерно) вещество, което постепенно покрива намиращото се в мидата чуждо тяло. С времето мехурчето расте, а заедно с него поради отлагането на седефеното вещество във вид на сферични слойчета нараства и зародилият се бисер, който се състои основно от фини ивици органично вещество конхиолин и кристалчета от минерала арагонит.

 Бисерите се отличават с голямо разнообразие на цвят - бели, сиви, кафяви, черни, жълти, розови, кремави, небесно сини, червени и комбинирано оцветени; форма - кръгли, продълговати, полусферични, капковидни, крушовидни, с неправилна форма; размер - дребни - до 2,5 mm, средни - от 2,5 до 6 mm и едри - над 6 mm. Когато епителната торбичка се разполага по вътрешната повърхност на черупката, то седефеният слой на бисера сраства със седефа й и по този начин се образува неправилен бисер - блистер. Бисерите, които имат неправилна, причудлива форма се наричат парагони. 

Най-високо се ценят сферичните и правилните крушовидни бисери. По външен вид и цвят всички бисери си приличат, но само експертите са в състояние да определят дори местата на произхода им. Характерно за бисерите е значителното колебание в химическия им състав. Речните бисери съдържат повече органично вещество и по-малко арагонит, плътността им също варира в по-широки граници. Твърдостта и на едните, и на другите е идентична (3,5 -4 по Моос).

Добивът на природни бисери се осъществява чрез улова на бисерни миди. Ловците на бисери събират мидите от морското или речното дъно с помощта на мрежи, много често при трудни и опасни условия. Не всички от събраните миди съдържат бисери - от извадените 30-40 броя миди обикновено само в една от тях се откриват бисери. От всяка мида най-често се изваждат от 1 до 3 бисера, но понякога макар и много рядко този брой е по-голям. В крайбрежните води на Индия например е уловена бисерна мида с 87 бисери.

Изключително редки са големите бисери. Най-едрите и красиви екземпляри са също такава историческа рядкост, каквато са и едрите диаманти. Те имат своята биография, изпълнена с приключения, нерядко с трагични истории и разбира се с много легенди и предания. 

Дали поради изтощаване на запасите вследствие на неразумната експлоатация, или по екологични причини, количеството на бисерните миди в световен мащаб е спаднало рязко. От началото на ХХ век започва и непрекъснато се разширява производството на изкуствено получавани морски бисери. Днес 90% от съвременната търговия с бисери се осъществява за сметка на този тип перли, получен във фермите за култивиране на бисери преди всичко в Япония (с няколоко десетки тона годишен добив) и в по-малка степен на някои други страни - Австралия, Китай, Филипините, Полинезия.  

Най-простият начин да се отличи естествения от култивирания бисер е да се разгледа под силен източник на светлина. При определен ъгъл ще се открие предателското отражение на седефеното ядро, около което е израснал култивираният бисер. Освен това изкуственият бисер се характеризира с почти постоянно наличие на тъмни подповърхностни пъпки, наподобяващи разширени вени в човешкото тяло, а също и добре обособена граница между обвивката и ядрото.Най-скъпоструващ бисер е "Регент". Това е огромен бисер с превъзходна игра на цветовете, с големина на яйце от гълъб и тегло 15,13 г (337 грана). На 12 май 1988 г. е продаден на аукциона "Кристи" в Женева за 864 280 долара.

Най-едрият бисер е "Лао-цзи" Той е изваден от черупката на гигантска 300-килограмова тридактна мида, открита край бреговете на Филипините на 7 май 1934 г. Поради своята значителна големина (тегло 6,4 кg и размери 24х14 cm) и форма, наподобяваща глава на мохамеданин с чалма (мюсюлманите съзрели в бисера главата на пророка Мохамед), е наречен още и "Бисерът на Аллаха". Възрастта на мидата била определена на 450 години, а на бисера - на 350 години. 

Много оригинален и красив е бисерът "Южният кръст", който е естествен срастък от девет отделни големи бисера, разположени във формата на кръст.

Бисерът изисква постоянно носене, иначе помътнява и се разслоява. С времето старее и се обезцветява. Бисерите не са така дълговечни, както останалите скъпоценни камъни, те "боледуват", което означава че потъмняват и поради това загубват привлекателността си, и дори е възможно да се превърнат в прах. Има такива случаи при археологични разкопки. 

Смята се, че средната продължителност на живота на бисерите е 150-200 години. По-устойчиви при обикновени условия са морските бисери. Речните се променят по-бързо. По-стабилни са онези, които са с по-големи размери - над 2 мм. Някои от тях са се запазили в украшения, независимо че са по-стари от 400 години. Такъв е случаят с блестящо нежно розови бисери, намерени у нас заедно с Преславското златно съкровище от Х век.

По традиция бисер носят предимно младите и неомъжени девойки и жени, тъй като той носи щастие в бъдещия семеен живот. А омъжените жени, прехвърляйки зърната на бисерната огърлица, си спомнят хубавото и в мъгливо-матовото сияние на перлените зърна се опитват да отгатнат знаците на бъдещето. Наричат 30-годишния сватбен юбилей перлена (бисерна) сватба и затова най-добрият подарък в този ден е една перлена огърлица - както нейните бисерни зърна са се нанизали и годините на щастливото и хармонично съпружество. Тази с нищо несравнима скъпоценност, символ на чистота, доброта и щастие подхожда на всяка жена и я прави прекрасна.