Куба - островът на свободата (Republica de Cuba)

  Когато в края на ХV век Христофор Колумб открил този остров, писал в дневника си: „Куба е земята, по-прекрасна от която човешките очи не са виждали”.  Този остров е моята голяма мечта и идното лято ще реализирам :)

И само няколко години след пътешествието на Колумб Испания устройва експедиция за покоряването на Куба. През 1511 г. кубинската земя бива разделена от испанския крал на неговите феодали. На зелените брегове слезли не миролюбиви и ученолюбиви мореплаватели, а въоръжени с огън и желязо жестоки завоеватели. Наивното в добротата си и в миролюбието си местно индианско население било поразено от жестокостта и алчността на неканените гости. Напразно то се опитвало да се разбере с добро с нашествениците. Не помогнала дори и „лулата на мира”, тъй простосърдечно предлагана на завоевателите. Повечето от индианците били изтребени, останалите малко живи се оттеглили в непристъпните планински области, като останал само споменът за техния някогашен мирен и тих живот, изпълнен с героични дела. 
 
Куба заема най-големия остров на Антилския архипелаг. Заедно с пръснатите многобройни островчета и скали на брой около 1600 територията и е 111 000 кв. км. С тая си площ тя е почти колкото България. Когато наблюдаваме върху географската карта острова Куба – удължен и изтънен, можем да го оприличим на крокодил, проснал се в сините води на Карибско море. Неговата дължина от нос Сан Антонио на запад до нос Кемадо на изток е 1275 км при средна ширина 145 км.
Крайбрежието на Куба е много красиво. Врязаните в сушата заливи, както и вдадените в морето полуострови, носове и коси го правят твърде разнообразно. На места бреговете са ниски и уютни, покрити с пясъчни плажове, на други – блатливи, а на трети – стръмни, скалисти, в които вълните се разбиват с невъобразим трясък. Островът е само на 180 км разстояние от САЩ, отделен чрез водите на Флоридския проток. Юкатанският проток, 210 км широк, го отделя от Мексико, а Наветреният проток, 77 км широк – от остров Хаити.

Климатът на Куба е тропичен. Но тук горещият и влажен въздух на освежителното действие на североизточния пасат и бризите. Средногодишната температура е 23°. Има два характерни сезона – сух и дъждовен. Сухият е от ноември до април, в който нерядко падат краткотрайни валежи. А дъждовният е от май до октомври. Средногодишният валеж е около 1500 мм. Най-големи дъждове падат по време на тропичните циклони. Куба често попада на пътя на този опасен вятър, който се заражда близо до екватора. Той представлява гигантски въздушен вихър, който се върти около един център, наречен “око” на бурята. Там е тихо, въпреки че наоколо бушуват ветрове със скорост, по-голяма от 200 км в час. Той обхваща големи райони. Облаците в него достигат до 12 000 м височина, а даже и повече. Със силата си тропичните урагани изтръгват дървета, разрушават къщи, с проливните си дъждове наводняват обширни области.

Растителността е вечнозелена – тропична. Естествената растителност е запазена в по-високите части и някои вътрешни равнини. Тук извисяват стволове кралската палма, махагоновото дърво, абаносовото, каучуковото и др. Испанците пренасят много от маслодайните и влакнодайните култури, както и житните растения, зеленчуците, бананите, цитрусите, пъпешите, кафеното дърво, ориза, бобовите култури, както и хенекена. От влакното на последния се плетат въжета и тъкат някои платове. Но най-полезното чуждоземно растение, което намира изключително благоприятни условия, се оказва захарната тръстика.

Непрекъснатото лято, непрекъснатото плодородие, огромните подземни и надземни богатства, трудолюбивият народ и новият обществен строй – това са важни условия, които улесняват бързото развитие на социалистическа Куба.
Туризъм - съществува изключително добра база и условия за развитието на международен туризъм. Годишно страната се посещава от около 1.2 млн. туристи.

От София до Хавана са 9473 км. които си струва да прелятя...

  Hobyto.com