Крайбрежна пустиня Атакама (Atacama Desert)

   Атакама е тясна крайбрежна пустиня, която заема северната част на Чили, в съседство с брега на Тихия океан. Самото и име на индиански език означава пустинна област. Тя се простира на около 1000 км дължина от север на юг. Надморската и височина е 500 м, но по склоновете на Андите достига и до 4200 м.

Тази южно американска пустиня е една от най-безводните, една от най-сухите на земното кълбо. Тя се намира под постоянното влияние на високо атмосферно налягане и студеното Перуанско течение, които са пречка за образуването на валежи. Преобладаващите южни ветрове, които духат успоредно на брега, не донасят валежи по крайбрежието. В една ивица земя край океана, широка около 30 км, която обхваща западните склонове на Бреговите Кордилери, не вали години наред. Местните жители с право казват, че тук земетръсите са по-чести от валежите. Но откъм океана прииждат мъгли, особено зиме, затова и въздухът, и почвата са влажни. Във вътрешността на Атакама мъгла прониква много рядко. В северната и част, в така наричаната пампа Тамаругал, пада средно за една година по-малко от 10 мм валеж (в България – около 650 мм), на юг количеството му се увеличава до 100 мм. Небето над Атакама обикновено е ясно. Сутрин над морето и крайбрежните планини се появяват облаци, но след пладне те се разнасят.

Климатът на Атакама е сравнително прохладен поради влиянието на студеното Перуанско течение. Средната годишна температура от север на юг намалява от 20°C до 15°C. По крайбрежието средната температура на най-топлия месец (януари) е около 20°C, а на най-студения (юли) е 13-14°C.

Дори високите части на планините в Атакама са твърде засушливи. Все пак дъждовете тук са по-чести. По цялото протежение на Андите предпланините им приличат на зелени и влажни оазиси. В един от тези оазиси се намира гр. Арекипа. Той е разположен в полите на опасния си съсед – вулкана Мисти. Тук през най-дъждовния месец февруари падат до 100 мм валежи.

На фона на могъщите планински масиви и околната пустиня Арекипа е цъфтящ оазис с плодородни вулкански почви, с топъл, но сух, еднообразен климат. Тук благодарение на изкуственото напояване виреят растения, които дават сочни и вкусни плодове, а също пшеница, царевица. Особено се славят вкусните местни портокали, дини, грозде и своеобразният плод черемоя, който прилича на борова шишарка с много нежна благоуханна сърцевина.

С изключение на тези “оазиси” около постоянни извори цялата останала част на Атакама има тропичен пустинен изглед. Това е сурова пустиня, покрита с подвижни пясъци, с чакъл и камъни. Над ниските дюни се гонят пясъчни вихри, поради което те постоянно “пушат”. Безотточните и сухи области със силни изпарения са покрити с кора от сол. Потоците, които при случаен дъжд се спущат от Андите, се губят из пясъците или се използуват до капака за изкуствено напояване в отделни малки участъци. Само р. Лоа стига океана. Но нейната вода е много солена, затова се използува само при добиването на селитра. Блестят под слънцето водите на безотточни солени езера и блата.

Растителността е необикновено бедна. Само по бреговете на някои езера и в планинските клисури растат гигантски кактуси с причудливи форми, най-често прилични на свещници, и сухоустойчиви бодливи храсти. При случаен дъжд се развива краткотрайна растителност. Малко по щедра е природата към света на животните. В Атакама могат да се срещнат лисицата агуарачая, броненосци, костенурки, гущери. По крайбрежните скали и острови гнездят несметни ята птици, които образуват така наречените “птичи базари”.
  Hobyto.com