Пещерите Лонгмен - шедьовър на китайското изкуство (Longmen Caves)

   Пещерите Лонгмен се намират на 12 км южно от град Луоянг, провинция Хенан в Китай. Те съдържат най-голямата и най-впечатляващата колекция от китайско изкуство от края на Северен Уей и Танг династии (316-907г.). Тези творби, изцяло посветени на будистката религия, представляват връхната точка в китайскита каменна резба.

Изграждането на пещерите е започнало през 493 г., когато император Xiaowen от династията Северна Уей (386-534 г.) премества столицата в Луоянг. През следващите четири столетия работата по тях може да се раздели на четири отделни фази.

Периодът между 493 и 534 г. е първата фаза на интензивно рязане на пещерите - тогава се моделира пещерата Guyang (известна и като храм Shiku). Тази динамична дейност е последвана от периода между 524 и 626 г., когато много малък брой ниши, сравнително малки по големина, са били издълбани. Това се дължи главно на гражданските размирици между различните региони на Китай, които са продължили през цялата династия Суи (581-618 г.) и началото на династията Танг (618-907 г.).

Едва през 626 г. започва третата фаза, когато Танг достига своя пик и китайския будизъм запова да процъфтява отново. Това също е период на интензивна работа по пещерите и е връхната точка на артистичното майсторство в Лонгмен, особено по времето на император и императрица Gaozang Wuzetian, които са живели постоянно в Луоянг. Групата на гигантските статуи в пещерата Fengxiansi е най-характерния представител на тази фаза на китайското изкуство в района. В по-голямата си част те са признати за художествени шедьоври с наистина глобално значениеч. 

Много други пещери с различни размери са били издълбани по време на династията Танг. Те съставляват около 60% от всики дупки в Лонгмен. Повечето от тях сега съществуват само под формата на руини, но те все още са важна част от цялостния културен комплекс.

Заключителната фаза е от 755 до 1127 г., по-късно по време на династията Танг и цялото управление на династия Северна Сун (960–1127 г.). Този период се характеризира с рязък спад в резбарството на изкуствените пещери, което се дължи на превземането на град Луоянг, събитие, което е имало непоправими последствия за района Лонгмен. По-късно, избухналата войната по време на династиите Джин и Юан е довела до окончателния край на пещерното изкуство. 

Целия пещерен комплекс е построен в двете планини - Ксянгшан (Xiangshan) и Лонгменшан (Longmenshan), които са разделени от река Йи (Yi). Хълмовете от двете страни на реката съчетават значително стратегическо значение и голяма природна красота. По склоновете на Лонгмен са регистрирани над 2100 пещери, 43 пагоди и 2800 надписи. Най-вдъхновяващи обаче са гигантските будистки статуи, чийто брой е над 100 000. Някои от тях са микроскопични, а други достигат над 20 метра височина. През 2000 г. целият район е обявен за световно  и културно наследство на ЮНЕСКО. 
 
Hobyto.com