Най-необикновените дървета по света

  Кои са те? Когато казваме "дърво", ние си представяме прав ствол, от който във всички посоки излизат покрити с листа клони. Много дървета обаче изобщо не отговарят на това описание. Сред тях най-необикновените са африканските баобаби и австралийските им роднини бутилковите дървета. Необикновено раздутите им стволове и на едните, и на другите носят късички, хилави корони. Според легендата на бушмените, хиената — духът на злото, нарочно посадила първия баобаб "нагоре с краката" - и затова той изглежда сега толкова странно.

Баобаб. Възрастният баобаб - това е резервоар, напълнен с вода. Порестата дървесина под неговата набръчкана кора е пропита с влага. Жаждата, която измъчва слоновете, ги кара с бивните си да атакуват огромните стволове, разбивайки ги на трески. Често пъти старите баобаби са кухи. В тях понякога дори живеят хора. Известен е случай, когато баобаб е служил за автобусна спирка и в него се побирали до 30 човека. 

Идрия. В Калифорния расте още едно странно дърво-водохранилище - идрия. То напомня преобърнат морков, само че висок 10 метра. Неговият зелен ствол е осеян с къси тънки клончета, които се покриват с листа едва след редките дъждове. Това дърво трупа вода в своя ствол, за да я използва по време на жестоките суши.

Бенгалски фикус. Съвсем различен от баобаба и от идрията е бенгалският фикус, или банянът, който започва живота си като епифит, върху друго дърво. Там той пуска въздушни корени, които се протягат към земята. Когато станат по-дебели, тези корени се превръщат в множество стволове, носещи тежките клони на баняна. Старите екземпляри могат да стигнат до 30 м височина и да заемат площ от няколко хектара. Такова дърво създава представа за гора, а всъщност се състои само от едно дърво.

Чилийска араукария. Стволът и клоните на това странно дърво, чиято родина е Южна Америка, са толкова плътно покрити с бодливи, застъпващи се люспи, че да се покатериш на него е абсолютно невъзможно, дори за маймуните.

Чилийската араукария е хвойново дърво с твърди тъмнозелени люспи вместо игли. Семената от нейните едри шишарки, които по размер напомнят бадем, някога са били един от най-важните продукти в храната на индианците-араукани. Във влажните прохладни гори в южните области на Чили и Аржентина често пъти ята от папагали нападат араукарията и излюспват семената й със своите мощни криви клюнове. За първи път араукарията се е появилас в Англия в края на XVIII в. Нейните семена били донесени от капитан Джордж Ванкувър, който изучавал чилийското крайбрежие. Тези дървета имат привлекателна пирамидална форма и ги засаждат в градини и паркове.

Дървовидна юка. Единственото място на земята, където расте гигантската дървовидна юка с къси листа е пустинята Мохаве в Калифорния. Късолистната юка (Yucca brevifolia) принадлежи към семейството на лилиите, заедно с много други необикновено красиви растения, също обитатели на пустинята, с цветове, носени от високи стебла във вид на свещници и със сочни листа.

От време на време върху юката се появяват цветоносни израстъци. След като бледокремавите цветове-камбанки прецъфтят, израстват нови стъбла под прав ъгъл към старите. Това се повтаря многократно и в края на краищата разклоненото "дърво" заприличва на жестикулиращ гигант. Съществува поверие, че първи в пустинята Мохаве дошли мормоните, които виждайки издигнатите към небето "ръце" на това необикновено дърво в пустинята, си спомнили за Исус Навин. В Библията се разказва как той със своето издигнато копие подал знак на войската за завземане на град Гай. Ето защо наричат юката дървото на Исус.
 

Колбасно дърво.  Повечето растения се опрашват от насекоми или по-рядко от птици. Колбасното дърво, или кигелия етиопска (Kigelia africana), което расте в тропическа Африка и на Мадагаскар, се опрашва от ... прилепи. Неговите плодове ("саламчета"), висят хаотично по клоните, изглеждат много апетитно и цялото дърво прилича на някаква закусвалня под открито небе. За съжаление, тези "саламчета" не стават за ядене нито от човека, нито от зверовете. Тъмночервените цветчета на кигелията, събрани в съцветия, се появяват по време на сухия сезон, когато дървото е без листа. Прилепите, търсейки нектар, се натъкват на този деликатес, който сякаш е закачен специално за тях.