На истинско сафари в Замбия - Луангва (Luangwa)

   Природният парк Луангва се намира в Замбия, в западния край на големия африкански разлом. Това е перфектната дестинация за любителите на истинско сафари , защото районът е доста отдалечен и поразяващ с дивни картини.

Целогодишно природният парк е отворен за желаещите да го посетят. Препоръчително е да направите това около януари-февруари, когато реката е пълноводна и се разлива. По това време растителността е буйна, а животинският свят ври. Препоръчително е да обиколите парка само с кола. 

До резервата може да се стигне с въздушен транспорт, като вземете самолет от летища Лусака, който стига до град Мфуве, разположен в непосредствена близост до Луангва. Наред с красивите гледки обаче съществува опасност за туристите от малария и от известната муха Цеце.

Самият парк е ограден от планинската верига Мучинга. Заобикалящите го плата са на 1000 м надморска височина от него, а самата река Луангва разделя местността на две. На-запад от бреговете й се намират Северният и Южният Национален парк, а на изток е разположен все още неофициалният природен резерват Лукусузу, който ще е завършен в скоро време. 

Тези територии са защитени още от края на 60-те години с изграждането на двата най-големи национални парка в Замбия. Първият е Саут Луангва, който се смята за един от най-богатите резервати на дивеч в света, и е с площ от 9000 квадратни километра. Норт Луангва или Лукусузу е особено дива местност, която се разпростира на 4500 квадратни километра.

Националният парк Луангва е неповторима смесица от тревисти равнини, гори с бодливи дървета и невероятно буйна растителност. Всичко това е пронизано от речни притоци и потоци, около които обикалят широк набор от животински видове - 40 вида големи бозайници, 732 вида птици.

Освен различни птици, тук живеят антилопи от вида анцелафус, бизони, черни носорози, лъвове, петнисти хиени и леопарди. За нещастие броят на хипопотамите намалява прогресиращо поради бракониерството и законния лов, който наскоро беше спрян.

Популацията на носорозите почти е изчезнала въпреки усилията на природозащитници и частни организации да я съхранят максимално.

Животът на местните хора не е никак лесен. Самата река изхранва тукашното население (около 100 хиляди души), което се препитава предимно със земеделие и риболов.

  Hobyto.com