Идеалът за красота при различните култури

   Всички народи отдават голямо значение на външната красота и физическата пълноценност на човешкото тяло. В индуизма физическите недостатъци са наказание и сполетяват хора, които са извършили тежки грехове в предишния си живот. В китайските предания обществените безредици се обясняват с това, че държавата се е управлявала от човек с увреден крак. В древен Рим жрици на огъня - Вестал е можело да станат само момичета без физически недъзи.

Грижовните майки от племето Туареги, населяващо пустинята Сахара, насилствено хранят дъщерите си - дебелата жена в това племе се свързва с плодородие. Ако едно момиче се наведе напред и по корема й има по-малко от 12 гънки мазнина, никой няма да се омъжи за нея. А в Папуа-Нова Гвинея на момичетата им пристягат и изпъват гърдите още от появяването им. Булка с изпъкнали гърди няма да се ползва с успех сред ухажорите.  

Стандартите за красота са се развивали в продължение на векове, започвайки още от каменната ера, когато първото "модерно" момиче случайно изпънало меката част на ухото си и с цел да имитира животно-тотем си е избило долните зъби, като по този начин е станало модел за подражание за много поколения. Това, което е било странно във външността от гледна точка на един европеец е било от друга страна гордост за жените в по-отдалечените кътчета на земното кълбо. На жителите на остров Борнео още от детска възраст започват да им изтеглят висулките на ушите, като овесват на тях специални бронзови тежести. Постепенно увеличавайки тежестите до 3 кг, така в разцвета на женската привлекателност ушите им достигали желаната дължина - до раменете. Фините татуировки на ръцете им (от пръстите до лактите), направени под формата на дантела, е важно допълнение към създадения имидж.
  

Безспорните лидерки в областта на разпъване наопределени части на тялото са жителките на Мианмар (Бирма), наричани още жените-жирафи. Пръстени от мед, чийто брой расте всяка година, изтеглят шията на собственичките им до 50 см. Тази странна традиция се корени в миналото, когато металът на врата е пазел жената от острите зъби на тигрите, докато са работили на полето. Махането им пък е способ за наказание за изневяра. Днес обаче, медните огърлици символизират богатство и служат за украса.
  

В Африка, както и в Азия, представителките на нежния пол също изпъват меката част на ушите си, но със сигурност не спират само с това.

В Кения, жените от племето Масаи пробиват в ушите си много дупчици, в които поставят пръчици и жици в най-причудливи форми и блестящи мъниста. По този начин те създават впечатление, че на ушите им растат необичайни храсти. Може би тази изкуствена растителност е предназначена частично да компенсира липсата на коса по главите им, тъй като кенийките се бръснат нула номер. Жителите на Папуа-Нова Гвинея също не отдават особено значение на косата. Главата на папуаската е увенчана с огромна конструкция от пера, чиято яркост може да се конкурира само с оцветяването на лицата им. 
  

Ескимосите от остров Нунивак (Аляска) неколкократно пробиват долната си устна без да използват болкоуспокояващи. След това поставят в дупките мъниста от слонова кост и ги държат до момента, в който те не заприличат на ресни, наподобяващи на брада.
  

Ритуалът по оцветяването на лицето присъства и при жените от Уганда, които използват за тази цел кората и плодовете на дървета, както и цветна глина. Задължително е рисунката на лицето на зрялата жена да е различна от тази, която краси по-младите момичета. Оцветяването на телата на представителките на племето Яномами от джунглата на Амазония е един вид автобиография. Рисунъка разказва историята на момичето, показва настроението й, дори и стремежите й (например брачните). Тази украса служи на собствениците си като облекло, нанася се с растителни бои и се отмива след няколко бани. Като "по-дългосрочни" бижута може да се отбележат изкуствените израстъци на телата на жените от племето Kарамоджони (границата на Судан и Уганда). На определени места кожата на тялото и лицето се разрязва с железни куки, а след това се поръсва с пепел в рамките на един месец, така, че раната да не може да заздравее. По този начин по тялото на доброволната мъченица се появяват израстъци, добавяйки й привлекателност в очите на местните мъже.
 

Обичаят татуиране е широко разпространен сред мароканките. Те покриват с плътна мрежа от татуировки ръцете и краката си. Жените от народа Байти в Индия вярват, че рисунките са мощен афродизиак и важен компонент на една любовна игра.

На индианките пък им принадлежи традицията пиърсинг на носа. Индийските жени си слагат пръстен на носа, жените-яномами - клонки в областта на бузите и устните, а представителките на нежния пол от южноафриканското племе Ндебеле буквално прекаляват с обемните бижута от мъниста. Но може би най-голяма оригиналност са проявили етиопските момичета от племената Сурма и Музи, които украсяват устните си с дискове от глина. Долната им устна се пробива, в дупката се слага дискът, чийто размер се увеличава с годините. Колкото по-голям е дискът на девойката, толкова повече едър рогат добитък ще получи за откуп нейното семейство. 
 

Белите зъби са необходимия атрибут на европейските красавици, който надали ще бъде оценен от жителите на Централна Азия и Меланезия. Те специално дъвчат плодовете на бетелната палма и отровни орехи, за да си оцветят устата в червен цвят и да я направят лепкава. Този обичай има и особена цел - мъжете подсъзнателно оприличават "беззъбите" жени на деца, а от тук идва и мисълта, че те съответно са по-податливи.

Жителките на отделните райони на Ангола нарочно си избиват предните зъби, а жените от племето Балуба в Конго почти напълно си ги изпилват.

Полинезийците смятат за последен писък на модата изпилването на зъбите във формата на триъгълник, както тази при акулите. По-голямата част от племето Даяки пък правят точно обратното – изпилват горните и долните си кучешки зъби почти на-половина, за да може колкото се може по-малко да приличат на хищници.

Жените от племето Аину в Япония си правят татуировки на устните и около тях, като по този начин визуално увеличават устата си и я оцветяват при това в син цвят. Смята се, че това плаши злите духове.

В племето Тино, живеещо на север от река Амазонка в Бразилия, за най-привлекателни се смятат жените с тесни и много издължени лица. Ето защо майките притискат лицата на дъщерите си с дървени летви, за да избегнат появата на кръгла форма на лицето, а камо ли дебели бузи при момичето.

Най-важната украса на жените от племето Фулани в Африка се смята високото чело. Точно по тази причина фуланските хубавици премахват веждите и миглите си – това създава илюзия за по-високо чело. 
 

Може би, към най-скромните по отношение на страст към бижута, могат да бъдат отнесени жените- пигмейки. Тези много малки (средно 1,30 м) жени от нашата планета, живеещи в горите на Централна Африка, само на големи празници поставят на главите си венец от листа.
Галерия : Тук
Hobyto.com