Веселото гробище в Сапънца

   Повечето гробища по цял свят са тихи, церемониални места, където цветове, шеги и усмивки не се виждат много често. Но Веселото гробище е може би най-странното от всички такива на Земята, защото много хора идват тук, за да се забавляват.  

Мемориалния парк се намира в малкото селце Сапънца (Săpânţa), в северната част на Румъния, недалеч от украинската граница. То е една от най-популярните дестинации в страната. Туристи от цял свят идват на това място, за да видят над 800-те цветни дъбови кръста, покрити с картини, изобразяващи сцени от живота на всеки човек, погребан там. Независимо дали е местния бръснар, дървар, пастир, пазач на дивеч или селския пияница, неговия дух се поддържа жив чрез резбовани и боядисани в ярки цветове рисунъци, разказващи за живота на мъртвия или хумористични картинки и стихове иронизиращи неговите пороци. Някои от изображенията показват и самата причина за смъртта -например, алкохолизъм или убийство - мъж е обезглавен, а жена е блъсната от кола. На посетителите изобщо не им е нужно да знаят румънски, за да разберат какъв човек е бил погребан тук. Не липсват и забавни текстове като: "Тук лежи моята тъща. Ако беше живяла още една година, вместо нея щях да лежа аз.”

В повечето култури смъртта се приема за свещена и болезнена, но в Сапънца тя е забавна и поражда смях. Множество туристи, посещавайки Веселото гробище, въоръжени с фотоапарати се чудят как е възможно човек да почива в мир на такова място. Идеята за шарения гробищен парк и радостното отношение към смъртта се предава от даките, чиято философия се основава на безсмъртието на душата и вярата, че кончината е само преход към по-добър живот. Те не виждали в гибелта трагичен край, а възможност да се срещнеш с върховния бог Залмоксис.  

Край селцето от столетия се погребват покойници от целия окръг и по брой на надгробните паметници гробището заема второ място в света - след Долината на фараоните в Египет. Изографисаните дървени кръстове са с височина от 1.50 до 2 метра и са покрити с две малки греди, които се събират нагоре, за да формират островърх покрив. Портрета на починалия е централно и заобиколен от геометричен дизайн в символични цветове - жълт за плодородие, червен за страст, зелен за живот, черен за преждевременна смърт. Цветовата схема е ключова за живота на субекта. Ако, например покойника е имал много деца, то дизайна е в жълто. Някои кръстове са увенчани с бели гълъби, представляващи душата на човека или с черна птица олицетворяваща трагичен или подозрителен край. Фонът е винаги в синьо - цвят на надежда и свобода. Повечето от епитафиите са написани в първо лице на местен ироничен жаргон, отразяващи безстрашното приемане на смъртта и са като послания от мъртвите към живия свят. 

Първият кръст във Вселото гробище е нарисуван през 1935 г. от неговия основател - Стан Йоан Патра, местен дърворезбар, скулптор, художник и поет. Той умира през 1977 г. и е погребан наравно със сеселяните си, а надписът на паметника му, направен собственоръчно приживе, гласи: „За целия си живот на никого не съм причинил зло". В продължение на половин век той саморъчно е създал стотици дървени кръстове, резбовани и изографисани в неговия собствен стил, а също така е и автор на римуваните епитафии на всеки от паметниците. След кончината му тази дейност се поема от неговия ученик Думитру Поп, който превръща къщата му в работилница, а гробищния парк в открит музей и туристическа атракция. Освен че румънците печелят световна слава с този шарен отвъден свят, той заема и почетно място в регистъра на ЮНЕСКО.

Hobyto.com