Храмът на небето (Temple of Heaven)

   В древен Китай, всички императори провеждали церемония за почитане на небето, за да осигурят богата реколта и мир на земята. Китайските императори се наричали „Тяндзъ”, което означава „Син на бога”. 

Храмът на небето е създаден през 1420 година от нашата ера и е място където императорите от династиите Мин и Цин /от 1368-1911 г./ извършват ритуали за почитане на небето за богата реколта и мир на земята. Общата му площ е около 2,7 милиона кв. метра. Храмът се дели на вътрешна и външна част, има южна и северна стена. Архитектурния стил на южната стена е четириъгълен, като символ на земята, а на северната стена е окръжност, като символ на небето, и се нарича “Стената между небето и земята”, защото китайците в древността са считали, че небето е кръгло, а земята - четириъгълна.

 Храмът на небето е не само безценен паметник на древната китайска архитектура, но и е историческа и културна забележителност на китайската нация. През 1998 година той е вписан в „Списъка на световното културно наследство”. В оценката на ЮНЕСКО се посочва: "Храмът на небето е най-голямата съществуваща постройка за почитане на небето в древността".