Пловдив - културния кръстопът на България

   Пловдив се намира в Южна България и е вторият по големина град в страната. Разположен на двата бряга на река Марица, той е един от най-старите градове в България и като цяло в Европа. С история от близо 8000 г. пр. Хр., Пловдив притежава уникална и завладяваща атмосфера, главно заради разнородната си културна идентичност.

През годините градът е наричан с 9 различни имена. Първите заселници по тези земи са били още от неолитическия период. По-късно, през 1200 г. пр. Хр. траките основават укрепено селище върху трите хълма Джамбаз тепе, Таксим тепе и Небет тепе, наречено Евмолпия. През 342 г. пр. Хр. Филип II Македонски завладява селището, обгражда го със здрави крепостни стени и го преименува на Филипополис. Македонското управление трае само около половин век, тъй като траките отново възстановяват контрола си върху него, но с новото име Пулпудева. Не след дълго липсата на единство сред племената става причина градът да попадне под непрекъснатите нашествия на келтите. От I век той вече е под римска власт и бързо става главен стопански, културен и политически център на провинция Тракия. Развива се бързо и заема Трихълмието, поради което римляните го нарекли Тримонциум. С упадъка на Римската империя в края на IV век започва т.н “византийския период” в историята на града, който бележи нов етап в развитието му. Около средата на VI в. в Пловдив трайно се заселват славяните, които постепенно променят етническия облик на целия регион. Те модифицират тракийското Пулпудева в Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. 

До завладяването му от турците градът преминава ту в български ръце, ту във византийски повече от 15 пъти. През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша превземат долината на река Марица и отново преименуват Пловдив на Фелибе. Гробът на турския военоначалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. След като Османската империя премества управлението си в София, Пловдив започва постепенно да губи стратегическото си значение на крепост и се променя коренно, като неговия архитектурен облик придобива типични ориенталски черти. От този период е забележителната Часовникова кула от 16 век, издигната на Сахат тепе, която се счита за първия градски часовник в Османската империя и една от най-старите часовникови кули в Източна Европа.  

Днес Пловдив е един красив град, за което значително са допринесли всички народи, обитавали земите му в миналото. Останки от античността, Средновековието, Възраждането и модерна култура съжителстват, вплетени в уникалния му облик. "Градът на седемте хълма", както често е наричан, заради седемте сиенитна хълма /Джамбаз тепе, Таксим тепе, Небет тепе, Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе и Марково тепе, разрушено в началото на 20 век за направата на павета за пловдивските улици/ върху които е построен, е богат на музеи и превъзходна архитектура, както и на десетките паркове и градини. Старият град е пълен с колоритни къщи, строени в периода на Възраждането (18-19-ти век), които му спечелиха златен медал на ЮНЕСКО. Много от тях все още се населяват от местни жители или пък са трансформирани в интро музеи, галерии, ресторанти или кръчми.

Забележителностите на града са наистина много. Разхождайки се из калдаръмените му улички не бива да пропускате Античния театър, открит случайно по време на укрепителни дейности на една от стените. Днес той е сцена за редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. Освен него запазени от римско време са и Римският Одеон, издигнат през 2-5 в., Римският форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в., както и Римският стадион - най-значителният паметник на античния град.

Интересни за посещение са също Катедралната църква “Св. Богородица”, построена по времето на Мурат II (1844), църквата “Св. Св. Константин и Елена”, построена през 1832 г. и църкватa “Св. Марина” с изключителния си иконостас (1856 г.). Не подминавайте и Етнографския музей, който се помещава в една от най-красивите къщи в града - Куюмджиевата къща, сочена за изключителен пример на българската барокова архитектура. Впечатляващата и фасада граничи с прекрасна градина. Археологическият музей е създаден през 1882 г. като Народен музей на Източна Румелия. Неговото узаконяване се извършва с указ на НВ Цар Борис III от 1921 г.

Богатото културно-историческо наследство и артистичната атмосфера на Пловдив отдавна са го превърнали в атрактивна дестинация в туристическите маршрути.  

Hobyto.com