Санта Клаус, Дядо Коледа или Дядо Мраз... историята за добрия…

    На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи Свети Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. 5 години по-късно американския писател Уошингтън Ървинг публикувал хумористичната „История на Ню Йорк“, където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази за Свети Николай, са достигнали до Ню Йорк от Холандия). Всяка година в деня на Свети Николай на улицата изнасяли висока дървена статуя на светеца и пеели песни за него. Пълното му холандско име (Sint Nicolaas) е съкратено до Sinterklaas, а по-късно поамериканчено до днешното Санта Клаус. 

През 1822 година друг жител на Голямата ябълка - Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно той е автора на легендата, че добродушния старец се промъква през комина. 

 За да привлече повече клиентела в магазина си, търговец на име Паркинсон наел човек и го преоблякъл като Санта Клаус. Така през 1841 година във Филаделфия, на покрива на къщата където се намирал дюкяна се появил първият жив образ на белобрадия старик, седнал близо до комина.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст нарисувал Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. Три години по-късно в стиховете си Жорж Уебстер пище, че домът му е на Северния полюс.

Английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини е разпостранена в Америка от издателят Луи Пранг, който през 1885 година направил картичкас образа на дядото в червен костюм.

От този момент нататък Санта Клаус все по-често бил рисуван в червена мантия, а вестник "Ню Йорк Таймс" пише през 1927 година "Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди".

Хадон Сандблом - художникът по рекламата на "Кока кола" започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година, като освен бутилката в ръка друга промяна в образа на Свети Николай няма. Благодарение на общирната рекламна кампания Санта Клаус е още по-популяризиран по света.  

Постепенно белобрадия дядо става част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.

Дълги години, по време на комунизма, подаръците на българските деца носеше дядо Мраз, който се появяваше на Нова година винаги с чувал, пълен с подаръци и понякога придружаван от Снежанка. След падането на режима той вече носи името дядо Коледа и раздава подаръци на Коледа вместо в навечерието на новата година. Белобрадия дядо се появява в училища, детски градини и домове и радва всички деца с образа си и подаръците в огромната торба. 

И макар децата като пораснат да разбират, че техният дядо Коледа е винаги заетият татко и грижовната им майка, всички му се радват като го видят и той ще остане неизменна част от празничната магия, която завладява и малки, и големи в тези зимни дни.

 
Hobyto.com