Староанглийска овчарка (БОБТЕЙЛ) - усмихни му се!

   Всъщност официалното име на породата е староанглийска овчарка. Кратко и ясно. Защото това наистина е една от най-старите породи кучета. Различни документи и картини ни разказват за нея или за много подобно на днешния бобтейл куче още от средата на 15 век. А и в последните 100 години външният вид на староанглийската овчарка изобщо не се е променил – нещо невъзможно, ако това е нова порода кучета.
Макар и старинен, произходът на бобтейла е доста неясен и е обект на постоянни спорове сред познавачите и любителите на породата.
За съжаление, достоверна информация няма. Изказват се само предположения, някои от които наистина доста екстравагантни...
За кучета, които водят стадата в Англия, се споменава от началото на 18 век. Те се използвали за придвиждането на добитъка от фермата до пастбищата и обратно, както и по пътя за пазарите за месо. При това след продажбата на домашните животни фермерите често се връщали у дома с пощенски дилижанс, а кучетата се връщали във фермата ... самостоятелно. Затова и били издръжливи, непретенциозни, предани и прекрасно понасяли тежкия климат.
На много картини от този период може да се видят изображения на староанглийската овчарка. Най-известен и най-често публикуван в последствие е портретът на херцог Buccleuch (1771) на известния английски художник Гейнсбъроу. 
Още по-рано – през 15 век - подобни на бобтейла кучета са изобразени и на ранни картини на Ян Ван Ейк и Дюрер.
И все пак как е създадена староанглийската овчарка?
Според една теория тя е резултат от кръстосването на бардед и бордър колито. Но това е съмнително. Първо, защото и двете споменати породи са по-леки и дребни от бобтейла. И второ, защото едва ли фермерите са се старали да създават нова порода, интересувал ги не външният вид, а работните качества на кучетата. Друга теория гласи, че породата е възникнала при кръстосването на двете породи коли с руски (вероятно южноруски) овчарки. Екзотично. Защото едва ли руските моряци са можели да пренесат и продадат в пристанищата толкова много руски овчарки. Третата порода е още по-екзотична. Според нея породата е създадена от донесени по време на кръстоносните походи кучета и различни местни породи.
Един от най-големите познавачи на породата в миналото Джордж Филипс считал, че родина на староанглийската овчарка са равнинните части на Шотландия, тъй като в стари летописи се споменава порода дългокосмести кучета с къси здрави крайници, които много добре понасят студ и се чувстват прекрасно на снега. Те познавали всяка овца от стадото и умеели да прогонват злосторниците, особено лесно забележими на хълмовете, далеч от добитъка. Постепено тези кучета 
се разпространили и по западното крайбрежие на Англия. За съжаление, и това е просто теория. Сигурно е само, че първите категорични сведения за бобтейли са от 1810 г. в графствата Девън, Съмърсет, Съсекс и Корнуол. Известни били като корнуелска или съсекска овчарка.

Около второто име на породата - бобтейл - има много истории и легенди. Две от тях са по-популярни: според първата фермерите искали да имат кучета, които да не се отвличат в преследване на дребен дивеч по време на придвижването на стадата. И тъй като опашката на кучетата била много важна в лова, стопаните просто я купирали. Втората история гласи, че съгласно съществувал в Англия закон, собствениците на работещи кучета се освобождавали от данък, а купираната опашка служела за своеобразна маркировка. Но в началото на 20 век са документирани многобройни кучила с изключително къси опашки. А това още повече обърква ситуация.

БОБТЕЙЛЪТ на изложбения ринг
Още през 1873 г. на изложбата в Бирмингам, Великорбитания, участват 3 кучета от тази порода. Две години по-късно започва да се води и племенна книга на староанглийската овчарка. Породата става все по-известна и през 1888 г. е създаден и клуб на нейните любители. По това време бобтейлите били с по-малко козина и малко по-дребни на ръст от днешните, но били прекрасни типични представители на породата.
Приблизително по същото време (80-те години на 19 век) Андрю Карнеги и питсбъргският индустриалец Уилям Уейд внасят първите староанглийски овчарки в САЩ. И още до края на века 5 от десетте най-богати фамилии – Морган, Вандербилд, Гулд, Хaрисън и Гугенхайм – притежават, развъждат и представят на изложби кучета от новата порода.
През 1904 г. представители на тези фамилии лично извеждат на изложбения ринг на Westminster Dog Show своите бобтейли. Известността и значимостта на тези господа кара комендантът на изложбата дискретно да предупреди съдиите, че „имат достатъчно време за оценка, кучетата в ринга са притежание на някои от най-големите знаменитости на Америка...” Виждате факсимиле на една снимка точно от тази изложба през 1904 г. Още за най-престижната изложба за всички породи кучета на САЩ вижте в секция "Любопитно". Може би е добре да поясним, че тези прочути америкаски фамилии са имали управители на развъдниците си и персонал, който да се грижи и да поддържа козината на любимите им староанглийски овчарки... 
През 1904 г. е основан и Американският клуб на староанглийската овчарка (www.oldenglishsheepdogclubofamerica.org).
 Тези събития от началото на 20 век са истински късмет за бобтейла като порода, защото Първата и Втората световна война нанасят почти непоправими щети на кучетата във Великобритания и именно благодарение на американските бобтейли днес виждаме породата в целия й блясък. Макар и създаден като пастирско куче, бобтейлът доказва своите чудесни работни качества и на много други места – като спасител, като следотърсач, като състезател по аджилити...

КАК трябва да изглежда истинският бобтейл
Това е (сравнително) едра порода кучета – мъжките са с височина при холката около 61 см, а женските – 56. Но структурата на тялото и пропорциите са по-важни и височината не трябва да се оценява с предимство. Бобтейлът е мускулесто и здраво куче с голяма глава, голям и любопитен черен нос и винаги тъмно кафяви очи (обикновено скрити под козината му). Тя пък е дълга, гъста, твърда на пипане, не е права, съвсем леко чуплива, но в никакъв случай къдрава. Подкосъмът е непромокаем. В оцветяването на козината на бобтейла е позволен всеки тон на сивото, сивкаво или синьо. Тялото и задните крайници са едноцветни с или без малки бели петна ("чорапки") на крайниците. Бели петна в едноцветните зони са нежелателни. По главата, шията и предните крайници, както и в долната част по корема, козината трябва да е бяла, с или без петна. Всички нюанси на кестенявото са нежелателни.

Характерна и особено симпатична при бобтейла е походката му. Много лесно е да познаете неговото настроение по това как се движи. Когато е в добро настроение, бобтейлът ходи с приятна, мъничко клатушкаща се походка – сякаш танцува. Възможно е и леко да помахва с опашка в ритъма на стъпките си. Ако е тъжен, ходи все по-бавно и някак твърдо. Когато тича, се движи без видимо усилие, на тласъци и направо подскача с два по два крака. Много е гъвкав при галоп. Обича да гони къртици и развива невероятна скорост при „разкопките”. Разбира се, трудно е да очаквате след това да е особено чист... Обича и да плува.

Макар и едро куче, бобтейлът е прекрасен домашен любимец. Той обича семейството на собствениците си, обича да посреща гости като често влага твърде много емоции и шум в това, да играе със собственика си - много е добър с летящи чинии и игри на топка, а когато се умори, просто прибира играчката си, сякаш ви казва: ”Време е за почивка!” И се свива на мъничко кръгче, за да поспи.
Бобтейлът има очарователното излъчване на нещо средно между хипи и разсеян професор. Разбира се, изисква грижи, които собствениците му трябва да полагат – особено за козината му, която, за съжаление, има неприятната способност да намира абсолютно всички тръни в околността и да се заплита около тях, както и да се сплъстява.
Но когато тръгнете на разходка, а до вас в добро настроение танцува любимия ви бобтейл, сигурно е само едно – ще ви завиждат, а вие просто ще си кажете: „Прекрасно е!”

Източник: dogbg.net