Петра - Каменният град

   Гордостта на Йордания - Каменният град или наричан още Петра е включен в списъка за Световното културно и природно наследство на Юнеско през 1895г.

Най-старите археологически находки датират около VI век пр.н.е., но живот е имало и преди това. Петра е разположен в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба и векове наред е бил мястото, където се пресичат пътищата към Газа, Дамаск, Ейлат на Червено море и Персийския залив, което го е наложил като стратегически център на търговията в БлизкияИзток. Името Петра се запазва от елинистичния период, което в превод означава камък, скала.

В днешно време града привлича неудържимо туристите, използва се за автентичен декор от режисьори на известни филми, интерпретира се в романи, което неизменно превръща това наследство в машина за пари. Но зад цялата тази комерсализация и експлоатация на това прекрасно място, стоятхилядолетия история и дух, които все още се усещат.

Градът е бил толкова красив, че се говори как Клеопатра е увещавала Цезар да и го поднесе като подарък. Входът за Петра е през тесен процеп в скалите, преминавайки през него попадаш в Каменния град, които те омагьосва с величието си. Цветът на пясъчните скали розовее, червенее и омайва с багри.

Неговата история датира още от времето на хоритите, 1000 г. пр.н.е. Има различни версии за Петра. Някои я изкарват като земята на едомитите - потомците на Исав, а други изследователи защитават хипотезата, че гробницата на Аарон е в града.

През IV век пр.н.е. набатеите се заселват в тези земи. Перфектната стратегическа позиция на града предоставя много възможности на населението, като находчивите номади стават и пазачи на преминаващите кервани и събират такси, заради трансфера на стоки през техните земи. Те са контролирали изворите, оазисите в пустинята, а също така се справяли и с бандитите в залива Акаба, което се оказала важно и доходоносно. Скоро мястото става богато и уредено, дори липсата на вода не е пречка, защото тя била доставяна чрез изградена тръбопроводна мрежа. Постепенно набатеите успели да увладеят камъка, да изградят от него неповторим град - едно от най-добрите архитектурни постижения в Средния Изток.

За сметка на загиващите държави на Птоломеите и Селевкидите, набатеите набират сила и в края на II век пр.н.е. извоюват своята самостоятелност. Следва период на разцвет и прогресивно разрастване на Каменния град, който трае през управлението на Аретас III Филелин и Аретас IV Филопатър, когато градът се налага като голям елинистичен център.

Дори и след завладяването на набатеите от Сирия и превръщайки Петра от независима държава в римска провинция на Арабия тя успява да запази своята мощ. През I век християнството достига и скалния град. През II век центърът на търговията се измества към Палмира и Петра започва да губи малко по малко своята значимост.

През V век Петра е под владение на Византия. Скалите стават обител на много християнски отшелници. Монасите преименували името на каньона Сик в Каньона на Мойсей. От тук може би тръгва и легендата за пророкът, който разцепил скалата с жезъла си и извел евреите от Египет в Палестина.

През VII век, когато в града нахлуват арабите, открили само останалите отшелници. В края на века последвало заметресение, което прогонило всички и затрупало голяма част от града под тонове пясък.

Крал Балдуин I и кръстоносците завладяват Петра през 1189 г. След основаване на Ерусалимското кралство в Каменния град отново заприиждат християнски поклонници от Египет. 

Макар и поовехтяла, Петра има какво да покаже. Невероятното съоръжение - Съкровищницата Ел Хазне, със своите внушителни размери на входа 43м. и широчина 30м. ще ви впечатли с резбите по фасадите си, пренасяйки ви назад във времето. Манастирът Ал Дейр не отстъпва по размери и величие на Съкровищницата. Издялани в камъка са и Кралските гробници, които са не по-малко атрактивни от останалите сгради и съоръжения изваяни в ровеещите скали.

Къде мистика, къде факти, къде въображение, камъните в Петра само знаят и помнят истината за своето величие и разруха.

Hobyto.com