Куче и деца вкъщи

   Веднъж решили да си вземете кученце вкъщи, вие навярно си представяте идеалистичната картина как вашето дете и кученце ще живеят в пълна хармония и щастие. За съжаление обаче, действителността често се оказва съвсем друга, ако вие отрано не се погрижите за това да научите детето си да се държи добре с домашните животни, а кученцето веднага след пристигането му вкъщи да започнете да го учите как трябва да се държи с хората и особено с децата.

Специалистите са на мнение, че не трябва да си вземате кученце, докато детето ви не навърши поне шест години. Тази цифра до известна степен е условна, тъй като трябва да се вземе под внимание равнището на развитие на определеното дете.

Шестгодишната възраст е отличена по ред причини. В тази възраст децата започват да разбират, че животните могат да чувстват болка и други емоции. До тази възраст децата ги възприемат само като играчки. В краен случай в семейство със съвсем малки деца може да се вземе зряло животно, но при условие, че е добре социализирано и е правилно обучено да се държи добре с децата.

Децата от шест години нататък са по-устойчиви на краката си и е по-малка вероятността да паднат случайно върху котенцето, зайчето или кученцето и да му причинят някоя травма и следователно да бъдат одраскани или ухапани в отговор на тези или други необмислени действия.
Малките деца също така са склонни да викат и да плачат или да издават други силни звуци, в зависимост от своите емоции, което тревожи домашните животни.
Не всеки от нас има избор в този случай. Понякога домашните животни живеят с нас у дома, когато се появи новороденото, или стават член на семейството в резултат на втори брак.

В такъв случай, докато децата не навършат 4-5 години, те трябва да бъдат под постоянен контрол в присъствие на домашното животно. Много е важно да научите детето да бъде нежно и ласкаво с домашния питомец. Родителите могат да хванат ръката на малчугана и да го научат как да милва животното. В същото време родителите трабва да научат детето да бъде внимателно с животните, тъй като детето не знае, че не трябва да дърпа котенцето или кученцето да кожата, ушите, лапите или да му причинява някаква друга болка. Научете детето да не буди животното, докато то спи. Не трябва да го дразни и като му взема храната. Ако живатното иска да се оттегли, трябва да му се позволи да се усамоти и да си почине.

По-големите деца може да се научат на нещо по-сложно. Когато децата пораснат, по-лесно се научават как е правелно да държат котенцето или кученцето и те по-добре се справят с тази задача. Ако детето прояви неловкост, животното ще се опасява, че ще го изтърват на пода и ще му причинят болка и може да започне да дере или хапе.

Родителите трябва да покажат на детето как то да вземе на ръце кученцето, котенцето, дребните породи кучета или порасналата вече котка.
Детето трябва да се научи също така как правилно да милва животното. Не трябва да милва кучето по главата, това често предизвиква страх у животното. Първо трябва да позволи на кучето да му подуши ръката и след това бавно да я премести към шията или тялото.

Към плашливите животни трябва да се приближава леко отстрани, а не отпред, за да не ги изплаши.
Децата трябва да бъдат научени как да играят с домашните животни. Те трябва да имат винаги играчка в ръцете си иначе ръцете им ще се превърнат в играчки. Това се случва много често с кученцата и котенцата – децата позволяват те да си играят с ръчичките им като мърдат с пръсчета пред муцунките им, за да ги дразнят и да ги накарат да нападат и да се борят. Когато животното е малко, това не е проблем, но когато то порастне и стане по-силно, може да стане играчка-плачка.

Много е важно постоянно да контролирате отношението между децата и домашните животни. Направете така, че то да носи на двете страни само приятни изживявания. Предизвиканият в детето страх от куче, може да прерасне във фобия, от която то трудно ще се избави. Ако детето ви се бои от домашни животни, никога не го карайте насила да общува с тях. По-добре е постепенно да го научите да общува със спокойни и благовъзпитани животни с добро поведение.
Домашните животни се явяват прикрасни учители за нашите деца, като ги учат на отговорност, нежност, състрадание и други важни качества.
Важно е родителите да дават добър пример на децата си при общуването си с животните, като им показват как правилно да се грижат за тях, как да ги хранят, разхождат и как да играят с тях. Трябва да се помни обаче, че не бива да се разчита, че детето ще се грижи самостоятелно за животното през целия ден. Ако купите на детето си кученце или котенце и разчитате на това, то дълбоко ще се разочаровате. Именно вие, а не детето ви ще носите отговорност за ветеринарните грижи, храненето, разходките и други жизнено важни въпроси за вашия питомец. Ако нямате свободно време, въобще не си вземайте домашно животно.

Ако родителите могат да отделят време, за да научат детето си как правилно да се отнася с домашните животни и контролират общуването между тях, то от това дете ще излезе прекрасен и благороден човек.