Земята, мечти и карти - Най-голямата книга в света!

  Така нареченият Атлас "Кленке", считан за най-голямата книга в света, ще бъде представен пред публика в Британската библиотека, съобщава The Daily Telegraph.
  Книгата-гигант ще бъде показана по време на изложба, посветена на картографията. Атласът, виск 1,75 м и широк 1,9 м, е бил подарен през 1660 г. на английския крал Карл II от холандския търговец Йоханес Кленке по случай реставрацията на монархията. В книгата има 39 карти, в това число карти на земните континенти, на Британия и на други европейски страни. За да бъде вдигнат атласа, са нужни шестима души. На изложбата той ще бъде представен в разгърнат вид заедно с около 100 карти от колекцията на Британската библиотека, 3/4 от които за пръв път ще бъдат показани пред публика. Най-старият експонат е фрагмент от каменна карта от древен Рим, датирана от около 200 г. пр. Хр. 

Географията се занимава с карти, смята британският писател Едмънт Бентли (1875-1956). Но по-внимателното вглеждане в тази материя показва, че картите съвсем не са само география – те разкриват много по-широка панорама към опита, стремежите, мисленето и въображението на хората. Размишления на Родърик Конуей Морис в „Интьрнешънъл Хералд Трибюн“ по повод на една изложба. Човешките опити да бъдат опознати и пресъздадени на карти Земята и небесата през последните 2500 годи ни бяха блестящо представени в края на 2001 годи на на изложбата „Знаци и мечти за Земята“ в Palazzo Reale в Милано. Тя показа прекрасни екземпляри от най-прочутите частни колекции в света (някои не могат да бъдат постоянно изложени поради консервационни изисквания) по случай 100-годишнината на водещото италианско издателство „Де Агостини“. Стигналите до нас карти от древна Гърция и Рим, изглежда, имат преди всичко описателно предназначение. Но през Средновековието картите се развиват в съвсем различна насока, на която бе посветен изложбеният раздел „Легенди, знание и религиозни представи“, уреден от Питър Барбър, ръководител на картографския отдел към Британската библиотека. Класически формат на картата на света става кръг, в който трите известни по онова време континента – отгоре Азия, долу, вляво – Европа, и до нея Африка, са раз делени от вода във формата на буквата Т. Това изображение се дължи на представата от времето на древния Египет, че светът бива населен отново след Потопа от тримата синове на Ной – Сим в Азия, Яфет в Европа и Хам в Африка. Изображения на тримата обикновено се виждат на съответните континенти. Този тип средновековна карта дава сведения повече завярванията, отколкото за реалността. Барбър отбелязва в каталога, че навремето за ацтеки, индианци и китайци тези карти били по-лесни за разчитане, отколкото са днес за нас.Картите стават все по-големи и съдържат все повече писана и рисувана информация, предимно теологическа, библейска и митологична, но не и географска.

Запазват се някои странни елементи от древните карти. На пример в англосаксонска карта, известна като Cottonian map и датираща от около 1025-1050г., гръцките острови са изобразени сравнително точно, Делос е в центъра, според възгледа на древните гърци, че този остров е център на Цикладите, а Гърция – център на света. Очертани са и границите на отдавна разпадналата се Римска империя. Появяват се обаче и по-емпирични тенденции – Британските острови, където е създадена картата, са по-прецизно изобразени. Изостря се интересът към нещата, които са по-близо от физическа, идеологическа и дори търговска гледна точка. В прочутата карта на света Evesham от 14-и век, от периода на Стогодишната война, превзетото от британците пристанище Кале е по-голямо от Рим, специално внимание е отделено на Брюж и Кьолн като важни търговски партньори, а селцето Тадипорт
в Девън на картата е несъразмерно голямо, вероятно защото картографът е живял там. Едва около 1100 г., по времето на Първия кръстоносен поход, Ерусалим заема централно място по картите на света, очевидно с пропагандна цел. Кръстоносните по ходи и разрастването на търговията в Източното
Средиземноморие стават силенстимул за създаване на по-качествени карти за мореплаване (portolan), които са повече с практическо, отколкото с идеологическо пред назначение. Като се има предвид с колко малко навигационни уреди разполагали хора та по онова време, тези карти са учудващо точни, а често и с красива изработка. Поклонничеството става причина за появата на първите подробни пътни карти. Една от най-прочутите е маршрутният атлас на Матю Парис от 13-и век. В него е описан целият път от Лондон до Бриндизи в Южна Италия, откъдето набожните пътешественици се качвали на кораби към Божи гроб.
Друг прекрасен екземпляр на линейна пътна карта е свитък от индийско платно, широк 25 сантиметра и дълъг над 20 метра. С ярки цветове на него е описан пътят от Делхи до Кандахар. Подробните карти винаги са били символ на богатство и престиж. Колкото по-прецизни стават картите, толкова по-вече се нуждаят от тях крале, принцове и правителства. Още през 14-и век италианските търговци започват да поръчват на картографите и художниците илюстратори в Барселона разкошно украсени карти с прецизно изобразени крайбрежия и пристанища, за да ги подаря ват на британските и френски те крале и в замяна да получават привилегии.

Тази практика стига върха си през 1660 г., когато търговците от Амстердам подаряват на крал Чарлз Втори по случай възстановяването му на британския престол екземпляр от гигантския атлас на Кленке, Klencke Atlas. И досега той е най-големият в света. По онова време холандците установяват господство на картографския пазар, което продължава близо един век. Множат се картите, събрани в луксозни атласи. Атласът на Меркатор* от 1607-1608 г. съдържа 146 карти. 40 години по-късно в четири- томния Atlas Novus на Хенрикус Хондиус и Йоханес Янсониус са включени 357. Броят им достига 593 в единадесет томния Atlas Major на Йоан Блау от 1662 г. Френските крале полагат големи усилия да утвърдят френска картографска индустрия. Впечатляващите Ӝ произведения са показани в изложбения раздел „Картог рафия и власт“.  да утвърдят френска картографска индустрия. Впечатляващите Ӝ произведения са показани в изложбения раздел „Картог рафия и власт“. Един от забавните случаи е с известното семейство картографи Делил и създадената от него изящна карта на Северна Америка. По времето на нейното публикуване североизточната част на континента още не била проучена, но Гийом Делил решил, че е много вероятно да има път по море, стигащ до Тихия
океан. Ала тъй като за това нямало сигурни доказателства, а и подобно предположение не бивало да облагодетелства съперниците на Франция, Делил не го
 включил в печатната карта. Но илюстраторът и търговец на печатни произведения Жан-Батист Нолен дочул за тази идея и през 1700 г. издал своя собствена карта, на която бил изобразен Северозападният проток. Делил го изправил пред съда и след шестгодишна съдебна битка правата му над тази хипотеза били официално признати.
 От Новия свят идва и най-любопитният екземпляр на изложбата: карта от брезова кора била закачена на дърво от група индианци около 1841 г., за да показва пътя пеш или с кану. Тя била забелязана в района на езерото Хюрон (от групата на Големите езера в Северна Америка) от зоркото око на британски офицер. Той я отнесъл в родина та си „с надеждата, че може да убеди младите офицери колко малко усилие е нужно за усвояване на най-полезното изкуство военното картографиране, след като дори диваците са в състояние да създадат разбираема карта“.