Истинската история на едно усмихнато лице и неговия създател

   Макар електронната поща да не е толкова далеч от разговора в реално време, тя е лишена от възможността да се жестикулира. За решаването на този проблем в интернет се използват така наречените емотикони — последователност от символи, които напомнят човешко лице. Техният създател е добре известен. Кой обаче пръв е нарисувал усмивката и очите, превърнали се в две точки - добре познатия ни съвременен фолклор.

Нали не си мислите, че тези усмихнати емотикони (наричани още smile), съставени от препинателни знаци, букви и цифри и означаващи някаква емоция са плод на всеобща изобретателност. Нищо подобно. 

Усмихнатото личице си има автор. За първи път го е нарисувал американският художник Харви Бел (Harvey Ball).

В началото на 60-те години в Америка започва процес на сливане на големите застрахователни компании. Процесът протичал болезнено и започнал да влияе негативно на сътрудниците. С други думи, несигурни в утрешния ден, служителите станали по-раздразнителни, разсеяни и тъжни.

Такова било настроението и в Държавната взаимовспомагателна застрахователна компания. Представителите на State Mutual Life Assurance Cos. of America решили да повдигнат духа на своите сътрудници и да ги накарат да се усмихват всеки път, когато те се срещат с клиенти, когато вдигат телефонната слушалка или работят с документи.

За да постигнат целта си, било решено да се проведе една не съвсем обикновена рекламна кампания, но се нуждаели от леснозапомнящ се, ярък символ и през декември 1963 година застрахователите се обърнали към художника-график Харви Бел.

По-късно Бел признал, че завършил разработката за не повече от 10 минути. За работата му заплатили 45 долара и това е цялата печалба, която Бел някога е получавал за усмихнатото личице: той дори не поискал да го регистрира като търговска марка, не е защитил авторското си право и по думите на сина му Чарлз Бел (Charles Ball), никога не е съжалявал за това. По този повод той обикновено казвал : "Все пак, аз мога да да ям само един бифтекс и не мога да карам едновременно няколко коли."
смивката с този девиз станала бързо хит и се появила върху емблеми и картички, тениски и шапки - с други думи върху всичко, което можело да бъде продавано. Само слънчевожълтите значки към 1972 година били 50 милиона.

Естествено никой не се и замислял за някакво авторско право, а Пощенските служби на САЩ дори отпечатали марка с усмихнатата физионимийка, създадена от Бел.


През 1971 година френският предприемач Франклин Лоуфрани (Franklin Loufrani) регистрирал усмихнатото личице като търговска марка в повече от 80 страни. Лоуфрани твърдял, че именно той е измислил символа през 1968 година в Париж .

Лоуфрани основал корпорация Smiley Licensing и за няколко години натрупал прилично състояние по целия свят, предвидливо заобикаляйки Съединените щати.

Бел не предявил иск на Лоуфрани, но се намерили и други "създатели", които твърдяли, че именно те са създателите на усмихнатото личице. В края на краищата, уморен от всичко това, Бел регистрирал своя версия на усмивката, в която включил своите инициали.

Бел обичал въодушевено да казва за своето изобретение: "Никога още в историята на човечеството и изкуството не е било създадено нещо друго, разпространено толкова широко, което да е носило толкова щастие, радост и удоволствие. Няма нищо друго, направено толкова просто, да е станало понятно за всички." Дали тези негови думи са истина? Бернард Спайн твърди, че фирмата Sunkist още през 30-те години е рекламирала портокалите си, като рисувала смешни муцунки върху тях, а подобни усмихнати човечета бил виждал в детската книжка на Munro Leaf's, издадена през 1936 година "Manners Can Be Fun". Но това черно-бяло далечно сходство едва ли може да се сравни със завършеното произведение на Бол.

Вече на прилична възраст, Харви Бел окончателно определил своята мисия на Земята — той виждал себе си като международен посланик на щастието и дори измислил празник през октомври - Международен Ден на Усмивката (World Smile Day).

Той смятал, че това трябва да бъде ден, "посветен на доброто настроение и добрите дела" и да преминава под лозунга "Направи добро. Помогни на една усмивка".
Бел, очевидно е бил един щастлив човек. Неговите деца твърдят, че той никога не е изпитвал злоба и ненавист към онези, които незаконно разпространявали в многомилионен и създадени от него изображения.
Бел умира на 12 април 2001 г. на 79-годишна възраст.

Днес неговият син Чарлз оглавява основаната от Харви Бел World Smile Corporation и внимателно следи кой и как използва марката. "Нашата мисия е да създаваме, продаваме и лицензираме продукция с марката Harvey Ball Signature Smiley."

Подписът на Харви Бел гарантира, че изделието е оригинално. Но онова, което е действително важно, е че цялата печалба на World Smile Corporation след изплащането на данъците, отива за благотворителна дейност. "Ние помагаме на децата в целия свят. Нито една друга корпорация, която използва усмихнатите личица, не прави това".

 През 2010 година на 7 октомври Международният ден на усмивката ще се празнува за 12 път. И както винаги призивът към всички хора ще бъде: "Направи нещо добро. Помогни поне на един човек да се усмихне" и разбира се, отвсякъде ще грее жълтото усмихнато личице, нарисувано от Бел .