Кюрасао - Венецуела (Curacao)

   Кюрасао е етнически най-разнообразният остров на Земята. Повечето от обитателите му говорят гладко и 4-те официални езика – папяменто, английски, испански и холандски. Що се отнася до религията – християни, мюсюлмани, индуси, евреи и африканци упражняват вярата си рамо до рамо.

Разположен на няколко мили от северния бряг на Венецуела, красивият остров Кюрасао е на около 1300 км северно от екватора. При средна температура от 28 градуса той отговаря на класическото описание “тропически рай” – студът е непознат, но и никога не е “горещо”, защото постоянните морски ветрове поддържат температурата приятна. Сезони в класическия смисъл на думата на Кюрасао няма – единствено пасатите, идващи от морето носят със себе си проливни дъждове.От векове малкото парче земя в южното Карибско море събира хора от цял свят. Америндианци, испанци, холандци, африкански роби, търговци от къде ли не – всички са оставили етническия си отпечатък на острова, който сега представлява един малък свят. Тази хармония обаче не е постигната за една нощ и историята на Кюрасао е изпълнена с убийства, предателства и експлоатации.

Кюрасао, който е известен с тъмносиният ликьор, носещ същото име, е основният остров на автономните холандски Антилски острови. Смята се, че името му идва от португалската дума за „сърце”, поради сърцевидната му форма. Днес Кюрасао е с население от 140 000 души и площ 275кв.км.

Предполага се, че първите заселници са били от Венецуела около 2500 г.пр.хр. Тези америндианцибили ловци, които използвали прости сечива от камък и черупки. Останките им са открити в най-старите археологически разкопки в Кюрасао – варовиковите тераси зад летището.

Около 500г. друга група заселници, индианците Каикуетиус, пристигнала от континента, фермери и ловци, които донесли зайците и елените на острова. Смята се, че са преминали 27 километровото разстояние по вода само с дървени канута.

Каикуетиус живели в малки села и знаели как да изработват керамични съдове. При археологичните разкопки са открити орнаменти от черупки, камък и кости. Пещерните им рисунки са запазени и до днес.

Когато първите испански откриватели пристигат на Кюрасао през 1499г., Каикуетиус водели спокоен живот на острова от хиляда години. Впечатлени от високият ръст на индианците, испанците нарекли Кюрасао „островът на гигантите”. Скоро разбрали, че те всъщност са мирни и гостоприемни гиганти и успели да сломят всичките 2000 местни островитяни.

След като не открили никакво злато, испанците скоро изгубили интерес от Кюрасао и около 1513г. отвели повечето индианци за да работят на захарните полета в Санто Доминго или в мините на Хиспаньола. През 1527г. върнали някои от тях, но повечето останали в Сабанета.

Следват години на мир и спокойствие докато не идват холандците през 1634г. Те депортирали малкото останали индианци, защото ги мислели за шпиони на испанците. Скоро открили дълбоко, естествено пристанище и там основали Вилемстад, столицата на острова. Търговията и пиратството в града бързо процъфтявали.

По-малко от 30 години по-късно, островът става център на търговия с роби. Роби били купувани от Африка и от острова били пращани в Южна Америка и Карибите. Кюрасао се изпъстрил с типични испански и холандски колониални сгради, някои от които са запазени и до днес.

Цветният декор на сградите в много от колониалните градове по света бил от практически съображения – понеже робите не можели да четат, те се ориентирали за адреса по цвета на сградите.

През 17 век пристигат евреи от Холандия, а след това и бразилци, които оказват значително културно и икономическо влияние на острова. Всъщност еврейската общност в Кюрасао, макар и малка, е най-старата действаща общност в Америка и датира от 1651г. Синагогата в Кюрасао е завършена през 1732г. 18 и 19 век бележат битките между британци, французи и холандци на Кюрасао. Островът сменя собствениците си няколко пъти до 1815г., когато за последно попада под власт на холандците. Тази бурна история е и причината да има 4 официални езика.

Холандците отменят робството през 1863г. След като основният източник на приходи вече го нямало, много от имигрантите напуснали острова.

Еврейско семейство от испански и португалски произход открива през 19 век най-известният износ в Кюрасао – тъмни синият ликьор от цитрусовия плод лараха, които всъщност се оцветява изкуствено.

Икономическият спад продължил повече от 150 години до откриването на нефт през 1914г. Холандска компания и правителството построили скъпа нефтена рафинерия точно до старият пазар на роби в Асиенто като символ на новите времена. Скоро островът предоставил достатъчно работни места за да привлече имигранти от близките острови, Португалия и Лебанон.

По време на икономическия бум през 20-ти век, имигранти идвали дори от източна и южна Азия.През годините преди и след ВСВ, много евреи дошли от източна Европа, особено от Румъния.

Започнали да се пораждат конфликти между афро-карибското население и европейските имигранти. Големи бунтове и протести на 30 Май 1969г. раждат социално движение, което дава повече права и по-голямо влияние на афро-карибците.
Кюрасао отново попада в икономически спад след като рафинерията е продадена в среда на 80-те години. Опитвайки се да се съвземе отново, Кюрасао разчита на туризма като основен източник на доходи.

Много от островитяните се преселили в Холанди за да търсят по-добра работа там. От друга страна пък много пенсионери от Холанди предпочитат слънчевите брегове на Кюрасао. На лице са и имигранти от близките острови и латинска Америка.

Въпреки, че според холандските записки, последният истински индианец е умрял в Аруба през 1862г., америндианското наследство не е изгубено. Има много археологически разкопки, които още не са отворени за посетители за да се запази най-ранната културна история на острова.