Трудова медицина в България

  Трудова медицина в образователната система и офиса 
Независимо от отношението ни към нея и качеството на образованието, което дава в момента образователната система на България има много да наваксва в областта на трудовата медицина.
Една от основните причини е липсата на централна или поне единна програма за действия и постоянни мерки в областта.
От това произлиза липсата на предвидено финансиране и опитите на директорите да закърпят с минимални средства тази дупка в бюджета.
Повечето служби по трудова медицина избягват подобни договори - ако се съгласиш на условията трябва да свършиш работата, но ако я свършиш както трябва ще си на загуба...
Общо взето образователната система получава това за което си е платила.
Това, от което преподавателите имат нужда са не измислени профилактични прегледи и редовни замервания на факторите на средата.

В сградите построени по онова време може да няма прекарани кабели за СОТ и LAN, но има достатъчно обем, осветеност и ако училището има пари - парно.
Здравната система куца и профилактичните прегледи на работното място са единствения ни повод да се прегледаме без да сме много, много болни.

Не от това имат нужда обаче преподавателите.
Повечето заболявания в системата са или остри вирусни инфекции - в резултат на постоянния контакт с множество ученици или са соматични заболявания отключени, утежнени или направо предизвикани от стрес.

За какво говоря. Не е тайна, че стреса в системата е много висок. Не е тук мястото да обсъждаме всички причини за това - стреса е на лице. Има разбира се и единици, които поради различни причини се справят с него.

Множеството не успяват и това резултира в:
- сърдечно съдови заболявания - хипертония, пароксизми, инциденти - инсулти и инфаркти;
- стомашно-чревни проблеми - гастрити, колити...
- пристрастявания - алкохол, хазарт, промискуитет, наркотици...
- психични заболявания и епизоди - агресия, мания, депресия, суициди...

Много хора твърдят, че са получили образование и знания ВЪПРЕКИ, а не БЛАГОДАРЕНИЕ НА образователната ни система. Може и да са прави.
Но не може да очаквате учениците и студентите да имат респект и да обръщат внимание на хора представляващи физическа и психическа развалина.

Трудова медицина в съвременния офис.
Една огромна част от съвременната работна сила е заета на работа в офис.
Делът на работещите в селското стопанство, минната индустрия, строителството, тежката и леката промишленост бавно се стопява за сметка на услугите, търговията, туризма и нематериалния сектор. 
Ако не забравяме постоянно разрастващата се държавна администрация - делът на работещите в офис непрекъснато нараства.

За какво им е на тези хора служба по трудова медицина? ще кажете вие - Това е лека работа, на закрито, в хубави и чисти офиси, дълги почивки и кафе паузи, безплатен достъп до Интернет, без нощни смени и извънредни дежурства.
За по-голямата част от горните условия ще бъдете напълно прави. Но всяка уважаваща себе си служба по трудова медицина има не малко работа във всеки един офис.

Първо имаме множество компютри и офис техника. Електробезопасността не трябва да се пренебрегва. Лоша инсталация, стара техника, повредени или не стандартни разклонители могат да доведат както до електро травма, така и до пожар.
Инструкциите и инструктирането на хората са не по малко важни. Техниката се смята за нещо ежедневно и безопасно и всеки пети е "майстор", но кутиите на компютрите на трябва да се отварят при включено захранване, нали?
Второ - хората в офисите боледуват не по-малко от всички останали. Независимо дали си в офис или в комбайна на полето когато станеш на определена възраст обикновено имаш проблеми с кръвното налягане, сърцето, оросяването на мозъка, ставите, стомаха, хемороиди и всякакви други дребни заболявания.
Независимо къде работиш има и генетично обусловени заболявания като диабет и заболявания на щитовидната жлеза, онкозаболявания и тежки съдови инциденти - инсулти и инфаркти.
Това че работиш в офис не те прави по-малко податлив на психични заболявания, пристрастявания от всякакъв вид/алкохол, наркотици, хазарт, промискуитет/ и депресия.
Трето - обучението по първа долекарска помощ, на качествена първа долекарска помощ - с КПР, превръзки, кръвоспиране, транспорт на тежко пострадали не трябва да се пренебрегва. "За какво им е на тях ПДП?" Да в офис сграда няма как да стане тежка индустрилална авария.

Или има начин?
Не забравяйте, че в повечето предприятия администрацията е в двора на завода. Около заводите се разраснаха индустриални квартали с големи офис сгради. Е половината са празни, но другата половина не са.
И остава проблема с пожарите. Пожар във висока сграда построена през последните 5 години. Само си представете - всички безсмислени противопожарни мерки, СКЪПИ противопожарни мерки, които строителя си е спестил.
А след това идват природните бедствия.
Земетресение докато работиш на полето е едно, на 12 етаж на вече описаната сграда с перфектно противоземетръсно строителство е друго.
Източник: lekar.bg Автор: Д-р Петко Сербезов