WING SUIT полет

   Надали има по-ярка характеристика на свободния дух от стремежа към летене. Икар и Дедал намират свободата си като построяват криле, с помощта на които отлитат, а според Карлос Кастанеда изкуството да се сънува и летенето са едни от средствата, с помощта на които човек може да се освободи от тленната си обвивка. Стремежът на homosapiens да полети може би го следва още преди да се научи да върви изправен. Много са и опитите в тази насока, повечето от тях са звършвали трагично. До скоро парашутизмът най-много се доближаваше до представите за свободен полет. 

Напоследък популярност започва да набира една от разновидностите на скоковете с парашут – бейз джъмпинг. Бейзджъмпингът представлява всички онези скоци с парашут, които се извършват от неподвижни тела – мостове, сгради, скали и др. Бейзджъмпингът, както и традиционните скокове от самолет, има две разновидности. Едната е свободното падане, а другата е може би най-новото нововъведение в опитите на човека да полети свободно- wing suit летенето.

Първите опити с подобни костюми-крила (wing suit) са извършени през 30-те години на 20-и век, а костюмите са били изработени от материали като дърво, коприна и брезент. Уви, скоковете с тях не са били от най-успешните, като от 75 тестващи костюмите, 72-ма са починали по време на скоковете. За баща на съвременните wing suit скокове се счита Патрик де ГайардонНа Патрик му трябват стотици часове във въздушния тунел преди да пригоди костюмът за реални скокове. Делото му се оказва сполучливо. За съжаление и той загива по време на скок през 1998 г. С годините костюмите-крила постоянно се усъвършенстват, като целта е да се избегнат рисковете по време на скок, както и да се постигне без-парашутно кацане.

В подобни костюми последователите на този вид скокове много наподобяват на летящи катерици. Не случайно някои наричат екипировката „костюм летяща катерица”. Костюмът се състои от три крила. Две от тях се разпростират от китките до хълбоците, като обхващат и пространството под мишниците. Третото крило е между краката. Всяко от крилата е направено от парашутен материал образуващ малки клетки.

По време на полет вятърът запълва тези клетки и те се втърдяват. Крилaтa стават аеродинамични благодарение на формата си – airfoil. Airfoil представлява профил на обтичано от въздух тяло. Подобен профил имат самолетните крила.

Пределната скорост при свободно падане варира между 180 и 225 км/ч, докато подобен костюм ограничава скоростта до 40 – 95 км/ч. Той позволява на ползващия го да изминава по-дълги хоризонтални разстояния. Първият световен рекорд за най-дълго изминато разстояние е поставен след скок от самолет и е с дължина близо 7 км. Wing suit-ът позволява на летеца да манипулира с формата на костюма, така че да се издига, да забавя или ускорява скоростта, както и да контролира траекторията на полета. Тези характеристика на полета могат да се променят когато пилотът свива или извива под формата на дъга раменете си, променя позицията на тялото, бедрата и колената, както и чрез променяне на ъгъла, с който се захожда спрямо вятъра.

Освен този костюм, наложително е и използването на парашут за скокове от самолет или бейзджъмпинг, тъй като все още изпитателите на този вид летене не са постигнали благополучни кацания. Джеб Корлис е може би най-големият ентусиаст, който се опитва да преодолее нуждата от парашут, така необходим за безаварийното кацане. От няколко години той прави експерименти с подобни костюми, като вярва, че в съвсем скоро време ще успее да се приземи нормално само с помощта на костюм-крило.

Скоковете с wing suit, а и бейзджъмпинг скоковете, не се препоръчват на хора, които нямат опит със обикновените парашутни скокове. За това, ако решите да се запознаете с този спорт по-отблизо, добре ще е да попрактикувате известно време обикновени скокове. За жалост бейзджъмпингът и wing suit летенето не са развити в България.