Разкриха тайната на тракийския култов център в Старосел

    Екип на Националния исторически музей (НИМ), под ръководството на д-р Иван Христов, определи по времето на кой тракийски цар е издигнат най-големият подмогилен храм на Балканите, съобщиха от музея. 

През лятото на 2009 г. бяха взети проби от ритуална клада, върху която са поставени каменни дарове на богинята Хестия. Кладата е била разположена в самия център на могилния насип на Четиньова могила под тонове пръст. Радиовъглеродният анализ на пробите, извършени в Хайделберг (Германия) в лабораторията на д-р Бернд Кромер, показват, че кладата е горяла след 358 г. пр. Хр., когато синхронно е бил построен храмът и е натрупан могилният насип.
Резултатите от лабораторните изследвания, съпоставени с анализа на събитията, станали в Тракия след тази година, дават основание на д-р Иван Христов да приеме, че храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок ІІ (359-351 г. пр. Хр.).

Родовият герб на династията на цар Аматок е представлявал двойна брадва (лабрис). Лабрисът е открит върху няколко предмета в района на Старосел и върху десетки монети.
Споменатите обекти, както и други интересни паметници в землището на Старосел, гр. Стрелча и с. Кръстевич, са съществували и при цар Терес ІІ (351-341 г. пр. Хр.).
Очевидно е, че през ІV в. пр. Хр. в южните склонове на Същинска Средна гора е бил обособен значим политически център на траките. Този център е унищожен при похода на Филип ІІ Македонски през 342/341 г. пр. Хр. Археолозите от НИМ са реконструирали т. нар. Свещен път до храмовете в Старосел и възнамеряват да продължат разгадаването на тайните на Средна гора.
 Предстои издаването на нова книга на д-р Иван Христов, в която подробно ще бъде разказана историята на Храма на безсмъртните тракийски царе в Четиньова могила.