Големият въпрос: ще има ли втори срив на кризата и кога?

  Водещи американски анализатори се опасяват, че слабите икономически показатели в САЩ и Европа увеличават риска от нова вълна на рецесията в западните икономики, като последиците ще се усетят навсякъде по света.
Броят на водещите американски икономисти, които се опасяват от нов срив на икономиката, расте с всеки изминала ден. Високата безработица и ниското потребление в развитите държави са главните причини за тези опасения. Най-силно засегнати от повторно забавяне ще бъдат САЩ, Великобритания и държавите в еврозоната, предупреждават икономистите. Някои прогнози предвиждат забавянето да настъпи през първото и второто тримесечие на тази година - с осезаеми последици за световното икономическо здраве.

Икономистите в САЩ са разделени на три лагера, които вярват в три различни вида възстановяване. Първият и най-малоброен лагер твърди, че след дълбоката рецесия идва бързо и бурно възстановяване. Вторият, който доскоро беше най-многоброен, поддържа мнението, че САЩ и светът ще преминат през 3-годишно бавно и мъчително възстановяване. Третият лагер, който е най-песимистично настроен, но получава все по-голяма подкрепа, вярва, че се задава втора икономическа рецесия.

Икономиката се задъхва въпреки помощите
Нуриел Рубини, един от малкото икономисти, които предвидиха с голяма точност размерите на кризата, сега предупреждава за растящ риск от втора рецесия в САЩ, която би повлякла наново повечето пазари. Същото мнение поддържат главните икономисти на институции като „Мерил Линч”. Анализаторите изчисляват вероятността за втора рецесия на 20 процента, а вероятността за няколкогодишно влачещо се възстановяване - на 60 процента.
Коя е причината за този песимизъм? Икономическите данни за САЩ са изключително тревожни: ниско потребление, задъхване на пазара за недвижими имоти, висока безработица. Дори предвиденият крайно анемичен ръст на американската икономика е застрашен. Най-тревожното е обаче, че това се случва в период, в който би трябвало да се усети пиковият ефект от многомилиардните мерки за стимулиране на икономиката. „Ако данните са лоши в един такъв момент, какво да очакваме за времето след края на финансовите инжекции?”, питат икономистите.

Студени икономически ветрове от Европа
Допълнителен фактор за лошите прогнози е кризата в еврозоната. Нуриел Рубини коментира, че големите държавни дългове там ще доведат до драстично намаляване на държавните разходи, до растяща безработица и силно потиснат частен сектор. Фискалните ограничения по периферията на еврозоната увеличават силно риска от втори икономически срив.
Икономистите твърдят, че дори ако еврозоната не навлезе във втора рецесия, потребителското търсене там ще остане също толкова ниско (или дори по-ниско), колкото е в САЩ. Това неминуемо ще има негативен ефект върху износа както от САЩ, така и от ЕС, намалявайки не само техните шансове за възстановяване, но и шансовете на всички развити икономики. 

 Като потвърждение на тези прогнози „Уол стрийт джърнъл” съобщи вчера, че премиерът на Китай е изразил същите опасения. Според него повечето развити икономики няма да успеят да възстановят растежа си тази година, като по този начин ще спрат и растежа на Китай. Икономическите стимули, които „подпряха” големите световни икономики, включително китайската, ще пресъхнат тази година. МВФ настоява за тяхното продължаване, за да се избегне повторен срив, но повечето държави нямат избор поради опасно нарасналите национални дефицити.