Катерачи

  Те са смели и диви. Те се катерят по високи и стръмни скали. Те владеят различни техники и стилове. Те са катерачи, а спорта, който практикуват – скално катерене.
Скалното катерене е спорт, при който участниците изкачват или пресичат скални образувания или направени от човека скални стени.
Целта е да стигнат върха или крайната точка на предварително определен маршрут. Въпреки че скалното катерене възниква като част от Викторианския алпинизъм в Алпите, е важно да знаем, че спортът започва през последната четвърт на ХІХ-ти век в различни части на Европа.

Постепенно еволюира от алпийска необходимост до отделна атлетическа дисциплина. Всъщност точно това трябва да запомните: катеренето, което се практикува в алпинизма, с цел изкачване на висок и труднодостъпен връх, е съвсем различно от спорта скално катерене, който е отделна дисциплина и има свои специфични особености.

Скалното катерене е спорт, който тества издръжливостта, силата, баланса и бързината на катерача, както и възможностите му за самоконтрол. То може да бъде опасно. Владеенето на различни техники на катерене и ползването на специална екипировка са задължителни за безопасността на катерача.

Необходимата екипировка за скално катерене е: еспадрили – обувки за стабилно стъпване върху скалата; въже; седалка (сбруя) – тя е свързана с въжето и разпределя равномерно тежестта при увисване; карабинери – чрез тях въжето се включва към местата за осигуровка; устройство за осигуряване; джаджи – различните средства за осигуряване (клеми, клинове, френдове) и каска.

Съществуват разнообразни стилове на катерене. Най-популярните са „top rope“ (въжето е над катерача и при падане той увисва на него) и „all free“ (катерачът води, а въжето е отдолу). Само най-опитните катерачи може да си позволяват "лукса" да практикуват "solo" стила, защото е най-опасен. Катеренето се прави без никаква осигуровка и при евентуално падане изходът най-често е фатален.

Най-после стигнахме и до основните видове скално катерене, а те са: спортно, традиционно, боулдъринг, ледено и катерене по изкуствени стени. Спортното катерене се извършва по добре обезопасени, къси маршрути (около 20-30 метра). Условието е да се преминават свободно, т.е. катерачът да използва само скалния релеф, за да стигне до върха. Иначе всички инструменти за осигуряване се ползват, така че няма опасност от тежки падания.

Основната разлика между спортното и традиционното катерене е, че при първото катерачите използват за осигуровка предварително забити клинове и спитове. При традиционното катерене катерачите имат собствен инвентар от френдове, клеми и други приспособления, които се поставят в скалните пукнатини и дупки за осигуряване, без да се наранява скалата. Този вид катерене се нарича още "чисто" и е разрешено във всички части на света. Друг е въпросът, че заради специфичните си техники не може да се практикува от начинаещи.

Боулдерингът (bouldering, от англ. "boulder" – скален блок) се практикува на скали с височина не повече от 3-4 метра. Тъй като височината е малка, тук се набляга основно на техниката. Леденото катерене е най-екстремно, тъй като катерачите се изкачват по заледени водопади. Все по-голяма популярност добива и смесеното зимно катерене, което е микс между обикновено скално и ледено катерене. Макар че повечето катерачи не биха заменили естествените скали за нищо друго, катеренето по изкуствени стени също се радва на голям интерес. Начинаещите катерачи са сред най-големите му почитатели, защототака по-лесно овладяват основните техники.

Интересно е, че катерачите не сформират големи "общества", а се групират в малки екипи. Така че, ако ви е завладяла идеята да се захванете с този вълнуващ спорт, трябва да се запишете в някой клуб по скално катерене. Едни от най-предпочитаните дестинации в България за практикуване на скално катерене са Лакатнишките и Врачанските скали.