Месоядци или вегетарианци?

   Анатомията и физиологията на човека, телесните функции и храносмилателната му система потвърждават, че за него не е естествено да яде месо. Хората приличаме много повече на тревопасните и плодоядните животни, отколкото на месоядните.
При месоядните животни (котка, куче, вълк, лъв) храносмилателната система е много проста и къса (само три пъти спрямо дължината на телата им). Това е така, защото месото се разлага много бързо и кръвта би се отровила, ако се задържи в организма прекалено дълго. Късият храносмилателен тракт се е развил с цел по-бързото отделяне на гнилостните бактерии, получени при разлагане на месото. По същата причина стомахът им има 10 пъти повече солна киселина, отколкото немесоядните.
Най-забележителната разлика обаче е в зъбите. Месоядните притежават мощни челюсти със заострени удължени "кучешки" зъби. Те нямат кътниците на тревопасните, смилането на храната става в стомаха и червата. По тази причина в слюнката на месоядните липсва ензим, наречен птиалин, с който започва смилането на храната в устата на тревопасните. Те имат специални кътни зъби, с които предъвкват храната.
Тревопасните имат по-дълга храносмилателна система. Червата им са 10 пъти по-дълги от дължината на тялото. При плодоядните животни (маймуните) червата са спираловидно нагънати и са 12 пъти по-дълги от тялото им, което осигурява бавно храносмилане, слюнката им съдържа птиалин, алкална е и имат кътни зъби, с които дъвчат храната.
Характеристиките на хората са подобни на тревопасните и плодоядните животни и са напълно различни от тези на месоядните. Храносмилателната система на човека не е пригодена за смилане на месо.
Основният въпрос, който възниква при хората, колебаещи се дали да преминат към вегетарианство или не, е дали ще могат да си набавят необходимите за организма вещества, ако не ядат месо. Но тревогата е напълно излишна! При равни количества, в соята се съдържат два пъти повече протеини (белтъчини) с всичките й 8 незаменими аминокиселини, за разлика от месото. Соевите протеини се асимилират два пъти по-бързо от храносмилателната система; за разлика от местото, соята не съдържа трудноусвоими (наситени) мазнини; калоричността не е висока; съдържа антиракови, естрогеноподобни вещества; няма съставки, формиращи холестерол; не образува токсични продукти от гниене; не съдържа химикали и не носи риск от инфекции.

 Източник: www.zdravoslovno.com