Мадлен Алгафари: Анорексията е липса на апетит за живот

   Г- жо Алгафари, какъв проблем най-често стои в дъното на хранителните разстройства?

- Много хора и институции погрешно преписват вината за анорексията и булимията на модната индустрия и естетиката. Но всяка жена иска да изглежда добре. Ако модата беше причина, тогава всички щяхме да сме само кожа и кости. Тя е само отключващ фактор, първопричината е друга. В дъното на проблема стои някакво драматично преживяване в ембрионалния период и в първите месеци на живота. 

В Сомалия умират от глад, но няма анорексия. Някога бабите ни и дядовците ни също са живели в мизерия, но не са страдали от хранителни разстройства. Майките са връзвали на гърдите си бебетата и са се отзовавали на всеки техен повик. В началото детето все още няма съзнание за "АЗ" и "ДРУГИЯ" и се съпреживява като едно цяло с майката. Тя е подсъзнателен символ на гърдата, т.е. на храната. Днешните майки се разминават с този природен модел. Те са стресирани, работещи, притиснати от проблеми, а връзката им с детето е изтъняла. Затова, когато по-късно детето влезе в конфликт със света около себе си, го замества символично с храната. Анорексичките и булимичките бягат от храната, но натрапливо мислят за нея.

Освен модата кои са другите отключващи фактори?

- Всичко може да отключи болестното състояние. Едно любовно разочарование, конфликт в семейството, свръх-амбиция, няколко подхвърлени реплики: "Дебела си!". Но трябва преди това да бъде посято семенцето, за да може то да поникне. 

Живеем във време на хиперконсумация, когато ни липсват много други нормални човешки удоволствия. Компенсираме с материалните заместители. В тази група освен храната са и шопингманията, и вещоманията, страстта към колите и към парите. Когато се опитваме да привлечем нужния ни човек, ние използваме два модела на поведение - подчинителен и съблазнителен. Молим се, искаме или се опитваме да спечелим другия. Но ако тези два модела са блокирани, липсващият човек се замества с храната.

Какво се случва с психиката, когато започва драстичното слабеене?

- В началото момичетата се чувстват много силни и извисени. Имат нужда да упражняват власт и контрол, но когато не могат да въздействат над другите, започват да властват над себе си. Всеки свален сантиметър или килограм е повод за тържество. В същото време те са много идеалистично настроени. Афизични са - тялото за тях е нещо като дръжка за главата. Затова и се развиват в много духовни посоки. Повечето от тях са ерудирани, знаещи, отличнички, но пък остават инфантилни. Страхуват се от зрялата женственост и от порастването.

Напоследък се увеличава и броят на момчетата с анорексия. Каква е причината за болезнената слабост сред силния пол?

- Женското у мъжа нараства все повече. Затова и всички отклонения и проблеми на слабия пол стават типични и за мъжете.

В кой момент болните се обръщат към психотерапевт? Имали ли сте случаи, в които вече е било прекалено късно?

- Обикновено ги водят близките им, защото те отричат проблема. Когато една анорексичка сама търси помощ, значи тя е вече на половината път от лечението, тъй като е осъзнала, че моделът на живот, който води, е неадекватен. 

В първата година, когато започнах да работя, имах една анорексичка, която почина. Срещата ми с нея беше една-единствена и твърде закъсняла. Тя беше стигнала до т.нар. телесен маразъм - пълна загуба на физическа и духовна сила. Беше 24 килограма и почина в болничното отделение на родния си град.

Колко време трае средно лечението?

- Психотерапията не е математика. Имам случаи, в които за шест месеца болните се вдигат на крака, а в други - след две години. Но все пак това е доброволен процес. За да се излекува човек, трябва да има желание. В същото време е много важно момичетата да усещат, че този, който ги лекува, ги обича.

Какво представлява работата ви с болните?

- Проблемът е психогенен, затова основното лечение е психотерапевтично. Това е превъзпитателен процес, при който се отключват запушени модели на поведение. Работи се много върху умението за адекватна агресивност, за смирение, за печелене, за харесване и привличане на другите, както и за обичане на собственото тяло. Почти не говорим за храна. Проиграваме ситуации като акцентираме върху емоцията, а не върху логиката. По време на лечението е много важно болният да се наблюдава и от специалист по храненето, тъй като храносмилателният тракт най-бавно възстановява нормалното си функциониране. Ако се окаже, че хранителното разстройство не е само психогенно, а и психотично, тогава е задължителна намесата и на психиатър.

Източник: doctoronline.bg