д-р Ильо Стоянов: Добрата визия гарантира добра кариера

   Според едно проучване най-желаният подарък е пластичната операция. Как е у нас д-р Стоянов? Мъжете подаряват ли на любимите си жени подобни процедури и как българката приема един такъв жест?
Не бих казал, че пластичните операции са някакъв специален подарък за Св. Валентин. Българките си правят подобни манипулации ежедневно. У нас дамите се делят най-общо на два типа. Първите получават пластичната операция като подарък от любимия им мъж. Но има и такива, които си ги плащат сами. Те са достатъчно материално независими, за да работят върху себе си. Искат да изглеждат добре, защото работата им е такава, че изисква добър виншен вид. Такива са бизнес дамите или онези, които са в шоубизнеса. Има и една трета категория жени, които са със стабилни доходи, но нямат напрупан капитал. Те прибягват до услугите на различни кредитни институции, за да излязат от т.нар. „златна среда“ и евентуално да се реализират по-добре. За никого не е тайна, че при явяването на интервю за работа, вече се държи и на външния вид, а не само на дипломата и интелектуалните възможности. Добрата визия гарантира добра кариера.

Кой най-често прибягва до вашите услуги?
Освен тези три категории, които вече изброих, към услугите на пластичната хирургия прибягват или много младите жени, или тези над 45-годишна възраст. По-младите момичета търсят предимно липосукция, увеличаване на бюста или ринопластика (корекция на носа). Дамите на средна възраст се интересуват предимно от корекции по лицето си и след това за тялото си. Една жена на 45 години с изграден бизнес държи на добрия си външен вид, защото иска да остане в него, да запази позициите си. Какво имам предвид. Те работят с хора, водят активен социален живот и се срещат с бизнес партньори. Всичко това изисква безупречен външен вид.

Какво е качеството на пластичната хирургия у нас? Как хората да се ориентират в предлаганите услуги, за да не влошат здравословното си състояние докато се опитват да подобрят външният си вид?
Качеството на услугите, които ние в „Есте Клиник“ предлагаме са на много високо ниво. Не бих искал да обсъждам работата на колегите си. Всеки пластичен хирург е различен, продукт е на различна школа, използва различни оперативни техники.
Естествено, тук-там има и слабости. Отсяването на добрите от лошите клиники у нас за сега става на базата на постигнатите резултати. Клиниките обаче трябва да отговарят и на определи критерий, за да получат лиценз за работа. За никого не е тайна например, че на Запад всеки хирург се явява на изпити през две години, за да поднови правата си. Това тепърва ще се прави у нас, защото има български пластични хирурзи, които не са прочели нито една книга или научна публикация, след като са се дипломирали, т.е. те са на онова ниво, на което са били при получаването на специалност.

Като всяка друга медицинска специалност и тази се развива динамично. Какво е новото като услуги, като техники на изпълнение, като използвани материали?
Да, действително пластичната хирургия, като всяка друга област на медицината, е динамично развиваща се. Излизат нови оперативни техники, нови апарати за третиране на проблемни области. Една от последните тенденции е ендоскопски асистираната хирургия. Безкръвната хирургия отдавна се използва в областта на гинекологията, ортопедията и т.н. От скоро тя сериозно навлиза и в пластичната хирургия. Така например, докато преди няколко години операциите на лицето се правеха по т.нар. отворен метод, то днес се използва ендоскопски асистираната хирургия. Тази техника е достатъчно добра за опъване на провиснала кожа на лицето при дами над 45-годишна възраст, особено когато те имат нужните показания за това. Тъканите при тях се връщат на мястото им без никакви външни белези. Възстановяването става многократно по-бързо и жената може да се върне сравнително бързо на работното си място със значително освежено и подмладено лице.

Казват, че гръдните импланти имат вечна гаранция. Кога се налага обаче, те да бъдат подменени или извадени? Това по желание на клиентките ли се прави или по някакви медицински показатели?
Вечната гаранция е измислица на фирмите производителки на импланти. От една страна те са прави, защото продуктите им практически са доживотни – не се повреждат, не променят консистенцията си и т.н. Но от друга – всички производители са наясно, че няма нито един пациент, които да се е пенсионирал с първите си силиконови гърди. Иплантите не се повреждат, но тъканите около тях губят тургора си. С напредване на възрастта, формата на бюста се променя, защото тъканите остаряват и се отпускат. Това налага изваждане на старите силиконови протези, коригиране на отпуснатите тъкани и поставянето на нови импланти.

А ако жената развие рак на млечните жлези?
В този случай поведението е ясно – със или без имплант, гърдата се премахва изцяло, назначава се химиотерапия и т.н. Има обаче един интересен факт. Преди три години в САЩ беше направено проучване, което доказа, че жените с гръдни импланти боледуват три пъти по-рядко от останалите. Тази статистика от една страна е вярно, но от друга е позитивно фалшива.
Зад океана имат изключително строги закони в това отношение. Там всяка жена с гръдни имплатни е задължена да ходи на мамолог минимум два пъти годишно. Ето защо при нея подобни тумори се хващат в начален стадий, оперират се и жената дефинитивно е излекувана. В повечето случаи имплантите не се махат, така че жената продължава да си има добре оформения бюст. Но в САЩ всички спазват предписанията за редовни мамологични прегледи, защото при констатиран пропуск им се налага да заплатят пълната цена по операцията на гърдата и последващата химеотерапия, а тя е над 40 000 долара. Докато у нас пациентките са крайно небрежни. Въпреки препоръките ми, те с години не посещават мамолог.
Друг е въпросът, че преди да бъдат поставени силиконовите импланти е задължително жената да си е направила мамологичен преглед. Преди около 10 години, отново в Америка, стана голям скандал. Оказа се, че от 2 500 направени операции с импланти на определена фирма, шест жени са с ракови раболявания на млечните жлези. Проблемът обаче беше в това, че не е направен задължителния скрининг. Фирмата беше осъдена и се наложи собствениците да заплатят астрономични обещетения. В последствие беше реабилитирана. Сега тя съди държавата за 15 млрд. долара.

Има ли нова техника за отстраняване на целулита и извайване на формите или все още се използват стандартните техники за липосукция?
Липосукцията се прави по три начина. Първият и вторият са хирургични - чрез аспирация на мастна тъкан и чрез ултразвук. Третият е известен като „ултра шейп“ – прави се без упойка и хирургична интервенция. При него утразвуковите вълни разбиват депата през кожата, но организмът трябва сам да се справи с мазнините, т.е. черният дроб трябва да ги преработи и да ги изхвърли от организма. Процесът е много дълъг, а ефектът може да се усети едва след два или три месеца. Така че за онези, които искат бързо вталяване, трябва да използват стандартната липосукция под пълна упойка. Няма значение дали тя ще е аспирационна или ултразвукова.

Коя е най-болезнената и респективно най-безболезнената процедура?
Най-болезнено е увеличаването на бюста, тъй като имплантите се поставят под мускула. Болката е нетипична, тя по-скоро се усеща като една тежка мускулна треска. Иначе има много операции, които са травматични, но в никакъв случай не са болезнени. Такава например е ринопластиката – изглежда много тежка, но липсва каквато и да е болка след това.

Коя е най-ексцентричното желание, което ви се е налагало да удовлетворите?
Имал съм много пациентки с ексцентрични желания, но не съм изпълнявал нито едно. Когато нещо излиза извън рамките на естетиката, аз отказвам да го направя без да засегна човека. Все пак не бива да забравяме, че пациентите са визитната картичка на лекаря. Ако правим операции само за да печелим някакви пари, няма да стигнем до никъде.

Всичко казват, че след като една жена се чувства по-добре с по-големи гърди, няма проблем да си ги увеличи. Но когато стане дума за уголемяване на половия член на мъжете, по-скоро се гледа негативно на това. За или против сте тази процедура?
Аз не одобрявам подобни хирургически интервенции. Уголемяването е с 2 или 2.5 см., т.е. не си заслужава. В следствие на операцията се променя позицията на члена по време на ерекция и това е всичко. Има и редица гелове, които се инжектират за удебеляване на половия орган. Много често обаче те водят до сраствания и изкривяват допълнително члена. Това води до болка при полов акт и редица други проблеми. Да не споменавам и факта, че в редица случай се стига и до еректилна дисфункция. Така че аз категорично отказвам да уголемявам или удебелявам членове. Тази мода тръгна от САЩ, защото мъжете там са големи комплексари. В Европа подобни манипулации се правят по-скоро от любопитство и не са чак толкова популярни.

Източник: doctoronline.bg