Кучето - Нужди на породите

  Ако си търсите породисто куче, трябва да направите подробно проучване. Отделните породи имат различни характеристики и поведение, произтичащи от ролята, за която са били развъдени.

Териери
Териерите първоначално са отглеждани за откриване на (лисичи) дупки в земята (оттам и името им - \'terra\' – латинската дума за \'земя\'). Териерите са известни с своята упоритост, раздразнителност и пъргавина. Те могат да бъдат много обичливи и ако си търсите куче с характер, Териерът може би е идеалния избор.

Козината на териерите по принцип е твърда, за да ги предпазва от бодли, драскотини и най-вече от суровото английското време. Повечето териери са сравнително дребни (за да могат да се пъхнат в малки дупки). Но има и средни по големина разновидности, като например едрия рунтав териер (Airedale Terrier), познат още като кралски териер –най-едрият представител на породата.

Поради инстинкта на териера да преследва „плячка” е необходимо особено внимание при въвеждането му в дом, в който има котка. Никога не се доверявайте на териер в присъствието на хамстер или заек. Освен това териерите обичат да копаят дупки, ето защо купчина пясък и няколко скрити в нея играчки ще ви помогнат да спасите градината си, а със дълбоко вкопана ограда ще може да предотвратите бягства през изкопаните от кучето тунели.

Хрътки
Хрътките са ловджийски кучета, отглеждани, за да търсят плячка по миризмата, или чрез зрението си. Начина на ловуване при хрътките е ключа към техния характер и типично поведение, което пък диктува най-добрия начин за обучението им. Породите хрътки често изглеждат надменни и резервирани – докато ги опознаете!

Козината на различните видове хрътки е много разнообразна, от гладката козина на бийгълите, през твърдите, остри косми на басета, до красивите салюки и афганска хрътка. Сред хрътките също има огромно разнообразие от форми и размери, започвайки от миниатюрния дакел и достигайки до една от най-големите породи изобщо– ирландската голяма ловджийска хрътка (Irish Wolfhound).

Хрътките се нуждаят от значително на брой продължителни упражнения. Хрътките с добро зрение, развъждани за кратки, бързи активности, са щастливи с няколко добри спринта на ден. Със силно развития си ловен инстинкт, те могат да са опасни в присъствието на котки и могат да бъдат без повод само ако не са опасни сред по-дребни породи кучета и може да се разчита, че при повикване ще дойдат.

Хрътките със силно обоняние обичат да държат муцуните си близко до земята и да търсят нови, интересни миризми, което означава, че често трябва да проверявате ушите и муцуните им за кърлежи и бодли. Те често живеят в собствен свят, така че когато ги обучавате, трябва доста да поработите върху командите, за да ги запомнят добре.

Ловни кучета
Ловните кучета са отглеждани като ловни другари, които да откриват, подплашват и донасят дивеча на собствениците си. Група включва:
Шпаньоли (като Кокер Шпаньол и Английски Спрингер Шпаньол)
Ретрийвъри (като Лабрадор Ретривър и Голдън Ретрийвър)
Ловни породи и пойнтери (като Немски Късокосмест Пойнтер и Унгарска Висла)
Сетери (като Ирландски Сетер и Английски Сетер)

Различните ловджийски кучета са имали специфични роли в миналото. Сетерите са търсели птици, замръзвайки на място, за да сигнализират, че са намерили плячката. Шпаньолите са подплашвали птиците да излетят от укритията си и ловците да стрелят по тях. Ретрийвърите са донасяли отстреляния дивеч на ловците. Ловните породи и пойнтерите, като Мюнстерлендер, са развити в последствие така, че да изпълняват и трите роли, като "многофункционалното ловно куче" .

Ловните кучета обикновено са със средно дълга козина, за да са защитени от гъстите шубраци, когато работят. Тази група включва някои от най-популярните породи кучета, като Лабрадор, Голдън Ретрийвър и Кокер Шпаньол, всички от които са любящи домашни любимци и много подходящи за деца.

Като домашни любимци, ловните кучета са активни и интелигентни, но се нуждаят от много упражнения и умствена стимулация, за да бъдат постоянно заети. Ушите обикновено са дълги и уязвими към инфекции, затова трябва да се преглеждат и почистват редовно.

Овчарски кучета
Повечето представители на тази група са били развъдени като пазачи на стада овце, но някои породи са пазели стада едър добитък. Финландският лапхунд и самоедът е трябвало да помагат при пашата на северни елени, а гигантското пиринейско планинско куче – да защитава стадото от вълци и дори диви мечки. Овчарските породи е трябвало да работят при всякакви климатични условия и оттам са придобили дебела, предпазваща ги от вода козина.

Овчарските кучета са известни със своята интелигентност и силен характер, поради което не винаги е много лесно да бъдат обучавани и контролирани. Затова до голяма степен упражненията трябва да са забавни, за да поддържат ума им активен, в противен случай, можете да ги видите как „пасат” тичащите наоколо, велосипедистите или дори колите. Много собственици на овчарски кучета се захващат със спорт за кучета, като аджилити или флайбол, за да бъде вниманието им заето и да се подобрят социалните им умения. Специалната им козина се нуждае от редовно ресане и почистване, за да не се сплъстява.

Работещи кучета
Отделните работещите породи кучета са били развъждани за специфични дейности, някои от които доста необичайни.
Доберманът е развъден, за да пази своя собственик – бирника Луис Доберман.
Сибирското хъски, за да тегли шейни в племето на Чукчите в Арктика.
Сан Бернар са планински спасителни кучета.
Немският дог е трябвало да лови диви глигани.
Ротвайлерът е развъден като пазач стада от едър добитък.
Нюфаундлендът – рибарското куче, обучавано да пази рибарските мрежите.

Работещите кучета обикновено са едри, а някои от тях като емския дог и Сан Бернара са истински гиганти.

Ако се интересувате от по-необикновена порода, много е важно първо да проследите произхода й. Добрият развъдчик може да ви посъветва за специфичните модели на поведение и как да избегнете евентуални проблеми.

Декоративни кучета
Не всяка чистокръвна порода има работещи предшественици. Породите в групата на декоративните кучета са развъждани като компаньони, като основната им характеристика са дребните размери, за да могат да бъдат носени от елегантни дами и лесно да лягат в скута. Обикновено са били скъпи и така се превърнали в символ на аристократичност и богатство и тяхната популярност на компаньони и модни аксесоари нараснала.

Декоративните породи нямат нужда от много упражнения, а от много човешка близост. Те могат много да се разстроят, ако ги оставите сами за дълго време. Козината им също изисква внимание, така че, ако нямате много време за почистване и ресане, изберете Мопс или Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол.

Практички породи
Това са породи кучета, чиито характеристики не се вписват в никоя от по-горно описаните групи. Варират от малките, очарователни Ши Тцу до големите, атлетични Далматинци; от фризирания Пудел до плешивото Мексиканско куче. Някои от най-популярните породи са:
Акита – голямо, силно, ловно куче-пазач от Япония
Бостънски Териер – използвано в миналото за кучешки борби
Булдог – упорито и сурово куче за борби с бикове
Далматинец
Лхаса Апсо – куче-пазач от Будистките манастири в Тибет
Пудел – вид ретрийвър, използван за лов в миналото.

За да изберете подходящо за вас куче е най-добре да се консултирате с развъдчик и да обсъдите с него за нуждите и особеностите в поведението на отделните породи.
Между породите от тази група няма ярко открояващи се обши черти – нуждите от упражнения, хигиена и обучение са много различни. Далматинецът е роден бегач, който изисква много енергични упражнения, докато за Ши Тцу е достатъчно и кратко разтъпкване в градината. Пуделът е умно и активно куче, което се справя добре в кучешките спортове, но не виждали ли сте Булдог, скачащ наоколо в игра на флайбол!