Японски рибен ресторант Hamachi

    В първия японски рибен ресторант в София ще Ви изненадаме с най-доброто от съвременната японска кухня. Освен познатото суши, в менюто ще откриете традиционната мисо супа, екзотични салати, различно приготвени скариди, краб, щипки от раци, смайващите миди Сен Жак, прочутата японска Темпура и рибата Хамачи, чийто естествен дом е Тихия океан – между Япония и Хавай. Тъй като считаме, че японската храна е и едно по-специално отношение към здравето, в HAMACHI не предлагаме стандартните газирани безалкохолни напитки, а само такива, които са приготвени в нашия ресторант: Малинада (прясно изцеден сок от малини с мента), Лимонада (прясно изцеден сок от лаймове с мента и мед), прясно изцеден сок от ябълки с канела и студен чай. 

• Сезонно разнообразяваме менюто с нови предложения. В момента можете да опитате:
• Рулца от оризова кора с пушена змиорка
• Тигрови скариди с японско къри
• Свински ребърца с букет от традиционни японски подправки, мирин и саке
• Темпура ябълки със сладолед от сини сливи
• Класически сладки "макарон” със зелен чай сервирани с шоколадов сладолед

Менюто е допълнено с отлична селекция вина, които се поднасят в чаши RIEDEL (най-реномираната и скъпа марка в света). През 2008г. за първи път български вина спечелиха златен медал на престижния конкурс MUNDUSvini - Германия. Ресторант Хамачи предлага на своите гости да опитат пет от наградените вина със специално подбрани към тях японски ястия.
 

Входът на ресторанта е покрит с пергола, изработена в типичен за японската градина стил. Декорацията е с клони от бреза и много цветя. С влизането, гостът попада в зала с високи маси, в дъното на която Суши Майстор приготвя японски специалитети и суши. Залата е с изчистен интериор, акцент в който са осветителните тела, проектирани от дизайнера Ясен Панов. Втората зала е зимната градина на ресторанта - място с невероятна атмосфера и източен дух - светъл прозрачен покрив, японска градина в центъра, разположена около истинско живо дърво, ефектно осветление и камина. През лятото, част от покрива на зимната градина се прибира и тя се превръща в прохладна тераса под открито небе. 
В HAMACHI има и малка зала /Tatami room/ с типична японска маса и седящи места на земята за около 8-10 човека. 
 Повечето решения и детайли в интериора са дело на художника Ясен Панов. Ясен проектира и изпълни едни от най-впечатляващите детайли в Hamachi – осветителните тела и камините, декорирани с ръчни стъклопластики. 

Вечеря на свещи със...

текст:  Деяна Ангелова   фотография: ВенциславаВасилева,

Срещите със Светльо Витков винаги са приключение. Преди около десет години, когато беше просто вулгарният фронтмен на „Хиподил“, предпочиташе да се интервюираме в задимени квартални заведения. И вместо да отговаря на въпросите, разказваше мръснишки вицове за костенурки. Трябваше да мине доста време, докато циничният певец се довери да смъкне маската. А под нея се крие интелигентен, забавен и приятен събеседник. През годините сме се виждали многократно за интервюта и всеки път се случваше нещо непредвидено. Веднъж дойде бесен, защото му откраднали огледалото на автомобила. Друг път се появи с превръзка на главата, понеже му били премахнали доброкачествен израстък (поне така каза той). Случвало се е да закъснее с цял час, защото предната вечер прекалил с пиенето и си изгубил всички документи.

Естествено, връзвал е и тенекия. Затова и сега, когато го поканих на вечеря на свещи, наистина не знаех какво да очаквам. За разлика от първата ни среща обаче, този път изобщо не стана дума за някое квартално заведение на по бира и картофки. Директно заяви – отиваме на суши.

Малко преди срещата се обади да попита как ще съм облечена, за да знае и той как да дойде.

 - Ще е изненада, така че сампрецени как ще дойдеш.

 - Сигурно ще си облечена катогейша. Тогава да дойда гол или със сумо препаска...

Представяш ли си каква двойка щесме?

 Защастие на обслужващия персонал в ресторант “Hamachi” и двамата не се появихме втози вид.

Имайкипредвид дежурното му закъснение, се замислих дали да не го излъжа за часа на срещата. Реших да не го правя и сеоказа, че сбърках. Десет минути след уговорения час звънна, за да каже, че следпет минути пристига. След още десет се обади, за да съобщи, че е объркалресторанта. Връхлетява запъхтян след надполовинчасово закъснение. И докато се настанява на масата, съвсем случайно (кактосамо той може да го направи), подпалва една от салфетките. Сервитьорът се втурвада помага, пожарът бързо е потушен, а свещите деликатно преместени малкопо-далече.

Вечерятазапочва с бърз урок по овладяване на изкуството да ядеш с клечки. Докато отчаяно се опитвамда ги задържа между пръсти те,следвайки инструкциите му, той поръчва бяло вино. Иска цяла бутилка,но бързо осуетявам намерението му с довода, че повече от една чаша няма да изпия. Оказа се,че бъркам и по-късно няма да пропуснеда отбележи  - „а казваше, че няма да се справим с цяла бутилка...“

Питамзащо избра суши ресторант.

- А защо не? Можех да те заведаи на сръбски ресторант да ядем месо.

- Тогава поне нямаше да сеналага да се боря с клечките.

- Истината е, че много обичамвкуса на рибата и в последно време често ходя на суши. Пък и се опитвам дапонамаля месото.

 Нали знаеш, тревопасните живеятнай-дълго.

 Междувременноразбирам, че и днешният му ден не е минал без перипетии. Този път му открадналипредния номер на автомобила. „Всетакива простотии ми се случват“,коментира той. И за пореденпът се убеждавам, че в света на Светльо Витков всичко е възможно. И определено не е скучно. “Романтика на гладен стомах неможе“, заявява той и започва да изучава менюто. Поръчва си сьомгасъс сос от джинджър, а аз -салата от мариновани и леко подлютени краставици. Докато отпиваме от шардонето,започва спор може ли бедният човек да е романтик.

- Има ли според теб романтикапри ромите? - пита от упор той.

 - Защо да няма? Кой е казал, чепри бедните няма романтика? Тя не е в скъпата вечеря в луксозенресторант. А в малкия жест, в отношението към човека до теб,в простичкото „обичам те“, когато най-малко го очакваш...Така че парите не са най-важният фактор.

 - Да бе, това го има само пофилмите. На гладно романтика няма.

Първо трябва да си наяден, последа не си жаден, да ти е топло...

 - И къде отива любовта тогава –на последно място?

 - Не е на последно, на четвъртоили пето... – с усмивка отговаря той. И след това съвсем сериозно заявява: „А какво е любовта всъщност –страх от смъртта.“

Съвсем логично разговорът преминава към изневярата, връзките, човека до теб. Въпрекималко несериозния и леко безпардонен имидж, който има, Светльо не е от мъжете,които се хвалят с бройките си. Не разказва интимни детайли от връзките си иникога няма да злепостави жената, с която е бил. Без значение дали е за една вечер или за осем години(толкова е продължила най-дългата му връзка). „Много личен въпросе: „Изневерявал ли си?“ След като си бил с един човек, беззначение какви точно са били отношенията ви, това означава, че гоуважаваш. Затова, който и да ми задава този въпрос, аз няма даотговоря. Не защото се притеснявам, а от уважение към жената, скоято съм бил. И да си изневерявал, и да не си изневерявал, отговорът винаги трябва да е „не“.

От уважение към него спирам да дълбая в темата. Междувременно хранатапристига. Докато пробвам салатата си, той упорито ме увещава даопитам от неговата сьомга. „Вземи от това, пробвай го,много е хубаво“, подканва Светльо.Обяснява как при арабите това било нещо нормално – няма твоя и моя порция, всеки си взема от всичко. Няма как да откажа. Започвам да подпитвам не му ли е време вече да се ожени. „Като се знам какъв съм – защо трябва датормозя някоя жена, като й предлагам брак. Азсъм готин на маса, но вкъщи знаеш ли какъв съм.  Гадно е да сикретен.“ И за да парира всякаквипо-нататъшни опити за навлизане в личното му пространство, заявява:

 - Знаеш ли каквомразя в така наречения български шоубизнес?

Че новина е как едикоя си се е облякла, че е забременяла, че се е омъжила. Какво ме интересува мен дали ебременна или има пърхот? Не може да е новина това, че някой има ново гадже илисе е напил.

- Това е малкоснобарско изказване. Не можеш да отпишеш жълтата преса. Навсякъде по света това е новина – кой с кого ходи, с кой е изневерил, кой чака бебе. В реда нанещата е журналистите да се интересуват отличния живот на известните хора.

- Не искам да кажа,че са виновни журналистите, виновни сме си ние. Все пакпредлагането се определя от търсенето. Ако обаче на някой му е интересно да чете как някояси звезда е полубременна, за кого се е омъжила, с кого е изневерила - значиняма ценностна система.

В този момент осъзнавам, че подценявам събеседника си. На вечерясъс Светльо Витков не може да се говори за романтични и лични неща. Онзи бруталенфронтмен на „Хиподил“, който обича ше да провокира смръснишки вицове и интимни въпроси, вече е сериозен мъж, койтопредпочита да говори за изкуство, политика, философия и важните неща в живота.Той не празнува Свети Валентин, обича да гледа „Дискавъри“, но не ириалити програми, интересува се от източна философия, не шофира пиян и не е по-празните приказки. „Всеки човек заслужава нивото, на което е“, заявява Светльо.

Започваме да обсъждаме протестите на студентите, системата,вярата, дълголетието, прераждането. И всичко е гарнирано с онова негово тънкочувство за хумор, което кара чашата вино да мине в цяла бутилка, безда се усетиш. Той е на мнение, че човек трябва да има трима вернихора – адвокат, лекар и счетоводител.

Че щастието няма превъзходна форма, все едно да кажеш по-бременнаили най-бременна. Че ако цял живот правите все едно и също нещо – или сте дебил, иликласик. Вечерята се превръща в приятен и непринуден разговор, в който заучените фрази, кокетниченето и общите приказки не садобре дошли. Накрая упорито настоява да пробвам домашноприготвената торта от трюфели за десерт и аз, естествено, не седърпам много.

„Ние сме забравилида се слушаме. Във всеки човек има нещо като индикатори, които му казват какво даправи и какво не. Спрели сме да се вслушвамев тях. Налагат ни определени норми, поведе ние, мода. И хорататръгват сляпо по нея, губят индивидуалността си. Кой е казал, че всички трябвада те приемат? Защо да не си различен? Кой еказал, че модното е хубаво? Знаеш ли, хареса ми една реплика от филма „Кралят набоулинга“: „Това, че повечето време прекарваш вмисионерската поза, не те прави мисионер“, казва той, докато унищожава последните парчета сьомга.

Именно с мисълта за модното се разделям със Светльо, чудейки се как сега ще сваляняколкото дузини фиби от косата си. И ми се прииска да бях послушалаиндивидуалното  и  да отида на срещата с дънки, тениска и безприческа.