Офис връзки I

   На теория в работно време всеки трябва да си гледа работата, а личното си време да посвещава на личен живот. На практика в работно време правим всичко, което ни прави щастливи, тъй като изпитваме космически дефицит от лично време. Но за да не кажете, че не сме ви предупредили – внимавайте, защото флиртът с колега може да застраши кариерата ви.  
Днес ние прекарваме на работа два пъти повече време отпреди 20 години. Може би защото и изкушенията, които могат да ни задържат на работното място, са много повече отпреди. И както показва опитът, да им се устои, е много трудно. Но трябва ли? Решете вие. 

Шут от шефа
„В детството мама често ми казваше: „Не събирай всички яйца в една кошница.“ Но аз не я послушах. Освен че „счупих“ яйцата, си разбих и сърцето.“ 

Ивета И. 29-годишна, дизайнер
Преди две години тя си има хубава работа в престижна компания, доста прилична заплата и... завидно добър началник. „Така ми се струваше тогава. След това всичко се случи като на кино – спомня си Ивета. – Шефът ме покани на ресторант, след което почти всеки ден ме изпращаше след работа до вкъщи с личния си автомобил. Започнахме да излизаме на кафе през обедните почивки... Той престана да ми прави забележки за работата. Само ме хвалеше. И аз повярвах, че съм най-добрата, че съм неотразима. 

Веднъж след ресторант ми предложи да му отида на гости, а после той, както обикновено, щял да ме закара до вкъщи. Съгласих се. Две чаши вино, хубава музика и правилно подбраните думи от негова страна свършиха работа – осъмнах в леглото му. На сутринта ми извика такси. Беше ме страх да отида на работа. Не знаех как ще го погледна в очите, как ще говорим по служба. Но той още същия ден разсея тревогите ми. Извика ме в кабинета си, нежно ме прихвана през талията и започна да ми шепне мили думи в ухото. След ден пак ме покани на гости, а след две седмици аз практически всяка вечер преспивах у тях. Ако по някаква причина се налагаше да си спя вкъщи, си организирахме секс в кабинета му. Там имаше удобен кожен диван, вратата се заключваше, а чистачките идваха сутрин, а не вечер. Макар че пред колегите се държахме прилично, в моя отдел много скоро заподозряха, че аз по някаква причина съм станала любимка на шефа. Това не им хареса. Колегите все по-рядко ме викаха да пуша с тях в обедната почивка или просто да си бъбрим на по кафе. Реших да не им обръщам внимание. А не трябваше. След месец срещите ни с шефа загубиха всякаква романтика. Околните, естествено, не пропуснаха да забележат изписаното на лицето ми разочарование. 

И ето, дойде денят, в който, както обикновено, трябваше да отидем у тях. Аз специално изчаквах, за да се разотидат колегите ми, и изведнъж го видях облечен с палто да излиза от офиса. Взе си довиждане с всички, а мен дори не ме погледна. Изпратих му есемес, а той отговори, че имал работа. След това стана още по-ужасно. В офиса всячески ме избягваше, разговаряше с мен чрез посредник, а на общи събрания не ми даваше думата. След две седмици не издържах и без покана отидох в кабинета му. Той, без да вдига поглед от монитора си, ме попита с какво може да ми бъде полезен. Задавах въпроси, а той мълчеше. Накрая отряза: „Струва ми се, че трябва да си потърсиш нова работа.“

Излетях от кабинета му като на сън. Събрах си нещата и побягнах, без да знам накъде. В някакъв момент се обадих на приятелката ми и отидох да рева на рамото й. В крайна сметка подадох молба за напускане и смених не само работното място, но и професията си. Не исках нищо да ми напомня за него. Впоследствие животът ми се подреди, но цяла година не можех да си намеря място, струваше ми се, че съм попаднала в ада. С други думи, трябваше да слушам мама.“

За едни – брадва, за други – сватба
„Преди седем години работех в голяма юридическа кантора. Всъщност там работя и до днес, макар че уволнението ми се размина на косъм заради една любовна история на работното място.“

Стефан В. 33-годишен, адвокат
„Точно се бях развел и нямах намерение да влизам в нова връзка. Но казват, че ако искаш да разсмееш Господ, трябва да му разкажеш за плановете си. В отдела ни се появи симпатична колежка. За разлика от другите Елена беше весела, общителна и много привлекателна. Въпреки че аз й бях началник, тя свободно и с лекота разговаряше с мен както на професионални, така и на непрофесионални теми. (А трябва да отбележа, че неформалните разговори никак, ама, никак не са приети в нашите среди.) 

Веднъж се случи заедно да си тръгнем от работа. И не знам как ми хрумна, но я поканих на кафе. Знаех, че подобно предложение може да навреди и на двама ни, но след пет минути вече седяхме един срещу друг в едно близко кафене. И така, кафе след кафе, една вечер Елена се оказа вкъщи. Чувал съм, че на Запад направо уволняват за роман на работното място. Но въпреки че се страхувахме, все пак заживяхме заедно, криейки връзката си. В офиса се появявахме поотделно. Сутрин тя тръгваше на работа преди мен. Вечер излизаше от офиса половин час по-рано, взимаше метрото за една спирка и ме чакаше там да я взема с колата. Но най-трудно беше с отпуските. Обикновено Елена излизаше в отпуска на първо число, аз – на трето, а полетът ни беше за 4-ти. Когато се връщахме от пътуване, си давахме вид, че сме били на почивка на различни места. Лена се снимаше сама, а аз, като ме питаха за снимки, обяснявах, че не обичам да позирам пред обектив. Така живяхме цяла година, преди да предложа на Лена да се оженим. Тя започна да си търси работа, после напусна старата и чак след това обявихме пред колегите за годежа. Сега, като си помисля, за мен няма нищо по-вълнуващо от забранените романи на работното място. Интриги, „поръсени“със сол и пипер.“

Кратко, но страстно
„Нашата неголяма фирма си имаше двама съсобственици, приятели от детинство. На мен ми харесваше Денис, но той беше женен и беше верен на съпругата си. За Димитър се знаеше, че е голям женкар...“

Евгения Р. 36-годишна, експерт-счетоводител
„Някакви жени постоянно търсеха Димитър в офиса, той постоянно си уговаряше срещи и поръчваше цветя по телефона... Но на работното място никога не си позволяваше да флиртува.

Веднъж след коледно фирмено парти, подпийнали порядъчно, цялата компания решихме да се замеряме със снежни топки в парка. Димитър постоянно целеше мен и в някакъв удобен момент ме повали на снега и падна върху мен. Погледна ме влюбено в очите и още тогава ми стана ясно, че непременно ще преспим заедно. Беше само въпрос на време. Случи се след половин година. Бях останала в офиса след работно време. Почти посреднощ довършвах годишните отчети. Всичките ми колеги отдавна си бяха отишли. Изведнъж в рамката на вратата се появи Димитър с две бутилки шампанско. „Стига си работила“ – каза. И започна да търси чаши. Щом началникът ми нареждаше да не работя, не се поколебах да изключа компютъра. След първата глътка шампанското ми се услади. След час вече използвах коленете му за облегалка. След още един час вече лежахме върху прашния килим в офиса и се целувахме с уговорка, че „не трябва да го правим“. А трябва да кажа, че нищо не разпалва повече страстта от забраната. Под този девиз премина нашият кратък, но страстен роман. Целувахме се тайно в асансьора, правехме петинг в колата и секс в неговия кабинет след работа. И през цялото време и двамата знаехме, че тази история ще приключи толкова лесно, колкото е започнала. Което скоро и стана. Но никой от нас не остана разочарован. Беше ни интересно да си играем с огъня.“