Холестеролната атака

   Може ли голямото парче шоколад и сочната свинска пържола да се наредят сред съвременните оръжия за масово поразяване? Сигурни ли сте, че не криете няколко калорични бомби в хладилника си? Застрашени ли са вашите кръвоносни съдове от терористична атака?

Повечето храни, съчетани с порочните ни навици и ежедневен стрес, са в челната тройка на лекарския списък с „масовите убийци". Вероятно повечето хора смятат, че липсата на питателна храна може да влоши здравословното им състояние или да намали работоспособността им. Според съвременната медицина обаче именно обилното похапване е големият враг. Особено когато не поглеждаме ситните надписи по опаковките за съдържанието на различни вещества в продукта. Така наред с полезните за организма съставки ние поглъщаме и немалко вредни - като някои видове мазнини например. Голяма част от тях се отлагат по стените на кръвоносните съдове, като по този начин образуват т. нар. липидна (атеросклеротична) плака. При стрес или физическо натоварване мазнини от плаките проникват в кръвта и създават условия за запушване на артериите, като по този начин предизвикват сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт.

„В края на миналия век съветвахме хората да следят артериалното си налягане и да се лекуват, ако то е високо. Днес обаче препоръките ни звучат така: Всеки да знае нивото на холестерола в кръвта си и ако то е високо, да се лекува", обяснява проф. Атанас Киряков. Той споделя мнението на световните капацитети по липидология, че повишеният холестерол е в основата на повечето сърдечносъдови заболявания, които причиняват висок процент от смъртността. Това обаче не е единственият рисков фактор. Почти толкова опасни са и пушенето, високото кръвно налягане и диабетът. Да не говорим за това какво се случва, ако те бъдат съчетани. „Затова, ако се работи само по посока намаляване на холестерола и не се елиминират останалите фактори, човек пак може да достигне до инфаркт или инсулт", категоричен е специалистът. Много негови колеги също смятат, че в резултат на сърдечносъдови заболявания годишно у нас изчезва населението на един средно голям провинциален град. Затова не на шега обясняват, че „врагът трябва да се атакува от всички страни", иначе ефектът от лечението се свежда до минимум.

Според последните изследвания на Световната здравна организация около 30-35% от смъртните случаи в САЩ се дължат на сърдечносъдови заболявания. За Европа те са между 20% и 30%, а у нас 65% от смъртността се пада на инфарктите и инсултите България е първа в Европа и втора в света по страдащи от тези заболявания, стана ясно и от последните проучвания на здравното ни министерство. Изнесените от българските експерти данни показват, че през 2001 г. са били регистрирани близо 9000 болни с различни форми на атеросклероза, през 2002 г. те са почти 36 000, а през 2003 г. - малко над 52 000 пациенти са застрашени от инфаркт или инсулт.

Въпреки превантивните мерки в тази насока светът все още не може да се справи с общото затлъстяване на населението, което според медиците е в основата на тази висока заболеваемост и смъртност. Като се вземе предвид фактът, че България е на пето място в Европа по хора с наднормено тегло, става ясно защо страдащите от сърдечносъдови заболявания са толкова много. „За да се справим с този сериозен проблем, е нужно, на първо място, да познаваме различните видове холестерол, който е една от основните съставки на мазнините. Добре е да знаем и неговите нива в кръвта. Едва след това трябва да приведем храненето и начина си на живот към нуждите на собственото си тяло", обяснява проф. Киряков.

Кой е добрият и кой лошият холестерол? Мазнините (от латинското lipids) са неразтворими във вода. Кръвта, която трябва да ги транспортира из тялото, практически е воден разтвор. Природата е решила това противоречие чрез специални протеини, които образуват комплекси с липидите. Това са т. нар. липопротеини, които биват различни видове. Едни от тях са липопротеините с ниска плътност (ЛНП). Колкото ЛНП са повече, толкова по-висок е рискът от стеснение на кръвоносните съдове, предизвикано от мастни натрупвания в стената им.

Други липопротеини изнасят холестерола от тялото към черния дроб. Там той се използва за синтез на жлъчни киселини, които по-късно се изхвърлят от тялото. В началото тези липопротеини са почти празни белтъчни „контейнери", които, обикаляйки из тялото, се натоварват с липиди. Поради високото им белтъчно съдържание при изследване на кръвта те се регистрират като липопротеини с висока плътност (ЛВП). Колкото те са повече в организма на човека, толкова рискът от атеросклероза на кръвоносните съдове е по-нисък. Затова холестеролът в ЛНП се обозначава като „лош", а този в ЛВП - като „добър".

Каква е нормалната концентрация и какво се счита за ненормално отклонение? За лекарите не съществува понятието „нормални нива на холестерола". „Обикновено говорим за концентрация на липидите в кръвта, към която трябва да се стремим", обяснява проф. Киряков. Ако нивата са под 5 тто1/1 (милимол на литър), се счита, че общият холестерол в кръвта е в рамките на нормалното. По-важно е обаче нивото на ХОЛ-ЛНП - „лошият" холестерол трябва да не надвишава 2.5-3.3 тто1/1. „Добрият" холестерол пък трябва да е по-висок от 1 тто1/1.

Любопитен е фактът, че жените имат по-високо количество ЛВП от мъжете. Учените смятат, че женските полови хормони поддържат нивото на кръвния холестерол в желаните от кръвоносните съдове граници. Вероятно това е защитен природен механизъм за продължаване на рода чрез по-добро предпазване в репродуктивна възраст, обичат да се шегуват лекарите в секцията по клинична липидология към „Царица Йоана". Защитният за съдовете ефект на женските полови хормони обаче се губи много рано при жените, болни от диабет, и при настъпване на климактериума. Тогава рискът от сърдечносъдови заболявания се изравнява и при двата пола, уточняват специалистите.

Според проф. Киряков след 20-годишна възраст е почти задължително всеки да си направи липиден профил, т. е. да изследва нивата на ХОЛ-ЛВП и ХОЛ-ЛНП в кръвта си. „Това важи особено за онези, които са фамилно обременени", уточнява още липидологът. Останалите рискови фактори са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, диабетът липсата на физическа активност, наднорменото тегло и нездравословното хранене.

Няколко изследвания на британски и американски учени доказаха, че никотинът ускорява сърдечния ритъм и води до спазъм на кръвоносните съдове. Вдишваният от цигарите въглероден окис намалява допълнително кислородните запаси на сърцето. Според проучванията непушачите имат много по-високо ниво на „добрия" холестерол от онези, които са пристрастени към никотина. Що се отнася до физическата активност, лекарите са категорични, че и разходка от 20-30 минути на ден е достатъчна, за да увеличите нивото на „добрия" холестерол и да намалите нивото на „лошия" с около 18-20 на сто. А това според учените означава 36% по-малък риск от сърдечносъдово заболяване. Спортуването, съчетано със здравословно хранене, понижава този риск с още 10-20 на сто. „В дневното ни меню трябва да присъстват повече разтворими фибри и по-малко наситени мазнини", съветва проф. Киряков пациентите си. Това означава да забравят за тлъстите меса и колбасите, високомаслените сирена и млека, маслото, маргарина и сметаната, шоколадите и почти всички висококалорични сладкиши. Затова пък плодовете и зеленчуците (както и бобът, лещата, грахът, лукът и чесънът, зеленият чай, соевите кълнове и трици, водорасли и т. н.) трябва да са неизменна част от храненето ни. Единственото позволено от лекарите разнообразие се измерва с рибата, пилето без кожа и червеното вино.

  Съвети за понижаване на холестерола  

• Яжте повече храни, спомагащи за увеличаване нивото на „добрия" холестерол, като риба (скумрия, сьомга, херинга и риба тон), чесън, плодове и зеленчуци, фибри (влакна), пълнозърнести храни. Мазнините в тези храни предотвратяват наслагването на плаки по артериите и предпазват кръвта от съсирване.
• Уверете се, че храната, която поглъщате, е богата на антиоксиданти и нутриенти - включващи витамин С, бета каротин (витамин А), витамин Е и селений. Те се съдържат в най-голямо количество в сушените сливи и някои други сушени плодове, както и в пресните плодове и зеленчуци. Те предотвратяват утаяването на „лошия" холестерол в кръвоносните съдове.
• Не яжте наситени мастни киселини (животински мазнини), защото те ускоряват процеса на производство на „лош" холестерол. Не е задължително да ги изключите напълно от менюто си, но ограничете тяхното количество и винаги ги консумирайте с фибри и вода. Например сирене с пълнозърнест хляб и чаша вода.
• Увеличете приема на ненаситени мазнини чрез зехтина, бадемите, нерафинираните масла и ядките. Яжте храни, богати на соя, защото тя предпазва от сърдечносъдови заболявания, понижава кръвното налягане и нивото на лошия холестерол.
• Намалете употребата на храни, които намаляват нивото на „добрия" холестерол. На първо място това са маргарините и мазнините за готвене (изключение прави само зехтинът). Част от растителните мазнини - например слънчогледовото олио (в което преобладават полиненаситените мазнини), при нагорещяване произвеждат мастни киселини.
• Консумирайте само нискомаслени или обезмаслени млечни продукти. Така ще намалите дела на наситените мастни киселини в кръвта си, като едновременно с това ще си осигурите необходимия внос на калций.
• Пийте по чаша-две вино или бира дневно (за хора с нормално тегло и ниво на триглицеридите в кръвта), защото те са богати на антиоксиданти и подпомагат произвеждането на добър холестерол, а за кръвоносните съдове -да не се утаява лош холестерол.
• Цигарите, концентрираният алкохол и кафето също са вредни. Алкохолът трябва да се ограничи до 50-100 грама седмично, а кафето до едно или две дневно. Тези вредни навици могат да се заменят с похапването на плодове например.