Ледниците и вулканите на Аляска

   Под Аляска се разбира огромната територия, с която Северна Америка завършва на северозапад. Континенталната част продължава в полуостров Аляска, а негово естествено продължение са Алеутските острови. Тази територия, която е 15 пъти по-голяма от България, принадлежи на САЩ и е неин петдесети щат от 1960 г. Купили са я на съвършено ниска цена от царска Русия през 1867 г.
Аляска е важен стопански район и военна база на САЩ. В нейните недра има залежи от злато, платина, живак, въглища,нефт и други полезни изкопаеми. Риболовът, дърводобивът и ловът са основно препитание на местното население. Реките са пълноводни и предлагат добри условия за електродобив. Аляска е предимно планинска страна. През нейната територия се простират вериги на Кордилерите. Тук е техният най-висок връх Маккинли (6 194 м). Две от тези вериги са проточени успоредно на тихоокеанското крайбрежие. Те достигат височина над 4 000 м и представляват значителна пречка за влажните ветрове, които се насочват от Тихия океан към Аляска, затова крайбрежната област и западните склонове на планината са богати на валежи – в планините предимно от сняг. Над 600 м надморска височина снегът не се стопява през цялата година. Обилните снеговалежи и ниските температури създават условие за образуване на дебели маси от многогодишен сняг, който подхранва много ледници.
Между многото предпланински ледници Маласпина е един от най-величествените в Аляска и в света. Той се спуска от масива Сейнт Илайъс (Св. Илия – 4 488 м) към крайбрежието на Тихия океан и носи името на първия си изследовател – италианец.

Маласпина се различава от своите събратя в Алпите и Кавказ, които приличат на вледенени огромни реки. Долинните ледници обикновено започват високо в началото на долината и не напускат планината. Маласпина, напротив, се подхранва не само от ледените маси, които се образуват от билото и долината на масива Сейнт Илайъс, но и от съседните планини. Отделните ледени езици се съединяват един с друг и образуват огромна ледена маса, сред която във вид на острови стърчат отделни върхове. Ширината на ледника е около 100км и заема площ близо 2 600 кв. км – 1/50 от територията на България. Ледникът Маласпина е дълъг само около 60км, защото след като достигне крайбрежната низина, ледът се разлива по нея. При своето движение ледената маса носи огромни количества моренен материал и завършва голямо разрушително действие по южните планински склонове. Разрушеният скален материал ледникът отлага пред своя край като грамадни моренни валове. На отделни места огромни ледени маси навлизат и в океана и образуват отвесни ледени бариери, високи от 50 до 80 м. Със страхотен грохот грамадни блокове се откъсват от ледения език, падат в морската вода и като айсберги поемат пътя на юг из океана. Само отделни блокове обаче отиват по-далече, защото топлото морско течение, което мие южните брегове на Аляска, ги топи.

Тихите води на фиордите, които водят навътре в сушата, позволяват да се обходят ледените бариери, да се навлезе в този леден свят и се наблюдава красотата му. Водите на фиордите са огледално гладки. Те са оградени сякаш от фантастични ледени строежи, които приемат формата на арки и средновековни замъци. Тихият удар на капките от топящия се лед едва се долавя сред песента на поточетата и постоянния грохот на водопадите. От време на време просторът се разтърсва от гърма на чупещия се лед. Картината е величествена и страшна. Всеки миг огромна ледена маса може да се откъсне и да падне във фиорда или от бариерата да се образува айсберг. Красиви цветни картини създават и слънчевите лъчи, когато преминат през по-тънки ледени стени.

В континенталната част на Аляска и особено около най-високия връх Маккинли се спускат и по-малки ледници.
Аляска е забележителна и със своите вулкани. Повече от тях се намират на Алеутските острови и п-в Аляска. Изригването на вулкана е често явление. Вулкани се появяват дори и на места, където по-рано не е имало никакви признаци, дори и на морското дъно, където създават нови острови.
Характерно е, че вулканите в Аляска се простират в строго определена ивица във формата на дъга, широка 40 км и дълга 2 600 км. Тя е част от Тихоокеанския вулкански пръстен. В него влизат още вулканите Камчатка, Япония, Южна Америка и много други.
Вулканът Катмай, разположен на п-в Аляска, е изригнал за последен път в 1912 г. Неговото изригване се смята за едно от най-големите на Земята. Звуковата вълна е преминала 1 200 км, а вулканската пепел се е разпространила на 3 200 км. Прахът се е задържал цяла година в по-високите слоеве на въздуха и силно е засенчвал слънчевите лъчи. Неговото въздействие се изразило с настъпването през същата година почти в целия свят на подчертано хладно и дъждовно време. Ето как един съветски географ предава последиците от избухването на Катмай по впечатленията на жителите на селището Коудиак, което се намира на едноимен остров на 200 км от вулкана.
“На 12 юни 1912 г. жителите на Коудиак видели на северозапад черен облак и чули силен гръм. Не било обърнато внимание на гърма, но когато балканът се надвесил над селището, станало тъмно като в непрогледна нощ, заваляла гъста пепел, която чупела клоните на дърветата. Жителите дишали гъстия пепелен въздух и ги измъчвала жажда, защото липсвала вода за пиене. Пепелта била покрила ручеите и реките и ги превърнала в гъста кал.
Едва на четвъртата сутрин започнало да се развиделява. Жителите не познали своя остров. Никъде нямало и петно от зеленина. Всичко било покрито с пепел.”
Три години по-късно е била отправена специална американска експедиция, за да огледа и опише мястото на гигантския взрив. Експедицията установява, че по време на изригването от взривната вълна е била отнесена половината от билото на Катмай и е бил образуван огромен кратер с диаметър 3-4 км и дълбочина 1 100 м. Изхвърлената маса би представлявала куб със страна 2 км и може да се превози от влак с 2 млрд. вагона. Дължината на този влак би обиколила 2 000 пъти Земята.
Експедицията установила и други забележителни явления по западните склонове на вулкана. В близката голяма долина при разместването на земните пластове от образувалите се пукнатини излизат със свистене огромни количества отровна пара и газове, съдържащи различни химически вещества. Тези пукнатини отделяли хлороводород в огромни количества – няколко десетки пъти повече от всички заводи в САЩ. А този газ, разтворен във вода, дава солна киселина – основен елемент за получаване на много и важни химически продукти. Експедицията установила, че три години след избухването на вулкана някои от струите и околните скали имат все още много висока температура, дори превишаваща 600°.

 При последното изригване на Катмай не се е появила лава от гърлото на вулкана. Аляска е много рядко населена. Нейното население не достига и половината от населението на София. Тя предлага обаче редица стопански блага, които могат да дадат препитание на още стотици хиляди души, дори на няколко милиона жители.