Парапланеризъм, най-простият и достъпен начин на летене.

Какво представлява парапланера?
Парапланера е безмоторен летателен апарат който външно напомня парашут от типа “летящо крило”, от който всъщност е произлязъл. За разлика от парашута, обаче, с парапланера летим а не пропадаме вертикално. С парапланера се излита от хълм с подходяща височина и наклон, каквито на нашата географска ширина има в изобилие. 
Парапланера се състои от два най-основни елемента:
Купол – Той практически е “крилото” на парапланера. Изработен е от специална материя ( синтетичен плат ) и има площ от 20 до 40 м2 в зависимост от модела на парапланера.
Въжена система – Разпределя натоварването ( теглото на пилота ) равномерно по купола. Състои се от много на брой тънки и изключително здрави въжета.
Парапланера тежи около 5-6 кг. и се транспортира на гръб поставен в сравнително голяма раница.

Как лети парапланера?
Парапланера лети както повечето известни летателни апарати, с изключение на по-леките от въздуха, като балоните с горещ въздух или дирижаблите. При парапланера важат всички принципи на аеродинамиката които се прилагат във всеки вид авиация. Средната скорост на един парапланер е около 40 км/ч, и той е най-бавния летателен апарат от всички по-тежки от въздуха такива.
Парапланера, противно на повечето схващания, е доста управляем, когато сте във въздуха можете да завивате в каквато посока ви харесва, а освен това с него можете да изпълнявате маньоври от въздушната акробатика, като свредели, спирали и други.

Опасен спорт ли е парапланеризма?
Не! Или поне не толкова опасен колкото хората извън парапланеризма смятат.
Като степен на риск парапланера стои рамо до рамо със ските и сноуборда, а спортове, като мотоциклетизъм или маунтайн-байк са далеч по-рисковани от него.
Единственото нещо което би могло да застраши здравето и живота Ви, а това далеч не се отнася само до параплане-ризма, е трезвата оценка на собствените умения и опит.

Кой може да лети?
Практически всеки навършил шестнадесет години. Здравните изисквания за управление на парапланер са същите както и тези за любител – шофьор. В полет почти не се усеща натоварване а управлението изисква минимална физическа сила. Плюс в парапланеризма е бързата реакция и способността да се взимат навременни и правилни решения. 

Откъде започва всичко?
Всичко започва от парашутизма, и по-точно от досега на ентусиаста с парашута. Някъде около 1980-та година Френската армия организира разпродажба на остаряла военна техника. Разпродадени са и няколко парашута тип “летящо крило” един от които попада у двама французи любители на силните усещания. 
Те първи, правят излитане от склон с предварително отворен парашут. Техните опити продължават доста дълго време преди да бъдат забелязани и да се даде старт на новия спорт. През 1984 – 85, планиращиге парашути започват да добиват популярност, поради факта, че новия спорт се очертава, като излючително достъпен и безопасен. Доста голям брой от делтапланеристите също обръщат поглед към парапланера. 
Предимствата на пара-крилото са очевидни – то е изключително леко и се транспортира много лесно за разлика от тежкия и обемист делтапланер. Ясни са обаче и недостатъците – ниска скорост и много ниски полетни характеристики.
От този момент нататък започва истинското развитие на парапланера. Много голяма част от конструкторите на делтапланери се заемат да подобрят летателните характеристики на новия апарат. Нововъвединията започват да изникват едно след друго, променят се и се подобряват материалите, формата и всички аеродинамически параметри.

Заедно с това цели компании работещи в сферата на делтапланеризма се пренасочват, частично или изцяло в производители на парапланери. Такива фирми са UP, Firebird, Airwave. Заедно с това започва и основаването на нови компании работещи само в сферата на парапланеризма, като Edel, Swing, Paratech и др.
През 1989 е проведено първото Световно състезание по пара-планеризъм и така летенето с парапланер се налага, като спортна дисциплина, а над-преварата между пилоти и конструктори продължава и в момента.
Парапланеризма се заражда в България през 1986 година, когато Стоян Войводов прави първия полет с конструиран от него парапланер.  
 Работейки като конструктор на делтапланери, той също обръща внимание на новия спорт и с течение на времето прави многобройни парапланерни разработки. Заедно с конструирането на нови крила той започва да обучава и пилоти, като повечето от първите му ученици, в момента са инструктори притежаващи собствени клубове.